Една испанска принцеса, израсла сред неповторимата прелест на Гранада, е обещана за съпруга на Артур, син и наследник на Хенри VII Английски. Тя е отгледана, за да стане принцеса на Уелс, и знае, че съдбата й е да управлява една далечна, влажна, студена земя.
Вярата ѝ е поставена на изпитание, когато бъдещият ѝ свекър я посреща с тежко оскърбление; бъдещият й съпруг се държи хладно; храната е чудновата, а порядките – груби. Катерина Арагонска бавно се приспособява към кралския двор на Тюдорите, но животът ѝ като съпруга на Артур става по-поносим. Неочаквано в този уреден брак се заражда нежна и пламенна любов.
Стаята се осветяваше само от свещи и от светлината на огъня. Завивките на леглото бяха отметнати назад, сякаш момичето бе скочило набързо. Хенри отбеляза колко интимно бе усещането да бъде в спалнята й, докато завивките й бяха още топли, с уханието й, витаещо в затвореното пространство, преди да я погледне. Тя стоеше до леглото, положила едната си малка бяла ръка върху украсената с резба дървена колона. Раменете й бяха загърнати с тъмносиня наметка, а бялата й нощница, украсена със скъпа дантела, се подаваше през пролуката отпред. Пищната й кестенява коса, сплетена за сън, се спускаше надолу по гърба й, но лицето й беше изцяло забулено с набързо метнат воал от тъмна дантела.
Доня Елвира се стрелна между момичето и краля.
- Това е инфантата – каза тя. – Забулена до сватбения си ден.
- Не и на цената, която платих – каза Хенри Тюдор остро. – Ще видя какво съм купил, благодаря ви.
Той пристъпи напред. Отчаяната дуеня едва не се хвърли на колене.
- Скромността й…
- Да не би да има някакъв ужасен белег? – настоя той, принуден да изрече гласно най-големия си страх. – Някакъв дефект? Да не би да има белези от шарка и да не са ми казали?
- Не! Кълна се.
Безмълвно, момичето повдигна бялата си ръка и докосна изящния дантелен крайчец на воала си. Дуенята й ахна в знак на протест, но не можеше да направи нищо, за да спре принцесата, когато тя повдигна воала, а после го отметна назад. Ясните й сини очи се взираха в набразденото от бръчки, гневно лице на Хенри Тюдор, без да трепнат. Кралят се вгледа в нея, изпивайки я с поглед, а после изпусна лека въздишка на облекчение при вида й.
Тя беше съвършено красива: гладко, заоблено лице, прав, дълъг нос, съблазнителна уста с пълни, нацупени устни. Видя, че брадичката й бе вдигната, погледът – предизвикателен. Това не бе плаха девица, страхуваща се от похищение. Това беше борбена принцеса, която се държеше на положение дори в този изключително напрегнат миг на смущение.
Той се поклони.
- Аз съм Хенри Тюдор, крал на Англия – каза той.
Тя направи реверанс.
Той пристъпи напред и забеляза как тя обуздава инстинктивния си порив да се отдръпне. Хвана я здраво за раменете и целуна едната топла, гладка буза, а после другата. Ароматът на косата й и топлият, женствен мирис на тялото й достигнаха до него и той почувства как желанието пулсира в слабините и слепоочията му. Бързо отстъпи назад и я пусна.
- Вие сте добре дошли в Англия – каза. Прочисти гърлото си. – Ще ми простите, че бях толкова нетърпелив да ви видя. Синът ми също е на път да ви посети.
- Моля да ме извините – каза тя ледено. Говореше на безупречно правилен френски. – Допреди няколко мига не бях уведомена, че ваша светлост настоява да ми окаже чест с това неочаквано посещение.
Хенри се дръпна леко назад от резкия като камшичен удар пристъп на гнева й.
- Имам право…
Тя сви рамене: напълно испански жест.
- Разбира се. Вие имате всички права над мен.
*************************
Лондон, 14 ноември 1501
В утрото на сватбения й ден повикаха Каталина рано, но тя беше будна от часове, размърдала се веднага щом студеното, вещаещо зима слънце бе започнало да осветява бледото небе. Бяха приготвили голяма вана – нейните дами й казаха, че англичаните били удивени, задето тя ще се къпе преди сватбения си ден, и че повечето от тях смятали, че рискува живота си. Каталина, отгледана в Алхамбра, където баните бяха най-красивите помещения в двореца, в които бълбукаха клюки, смях и ароматизирана вода, бе също толкова удивена да чуе, че англичаните смятаха за напълно достатъчно да се къпят само от време на време, и че бедните хора се къпеха само веднъж годишно.
Вече бе осъзнала, че под мириса на мускус и амбра, чийто полъх бе усетила при краля и принц Артур, се носеше дъх на пот и коне, и че през остатъка от живота си щеше да живее сред хора, които сменяха бельото си веднъж годишно. Беше го приела като поредното нещо, което трябваше да се научи да понася, както ангел, слязъл от небесата, понася земните лишения. Беше дошла от Ал Яна – градината, раят – в обикновения свят. Беше дошла от двореца Алхамбра в Англия; беше очаквала някои неприятни промени.
- Сигурно тук винаги е толкова студено, че това няма значение – каза тя неуверено на доня Елвира.
- Има значение за нас – каза дуенята. – И вие ще се изкъпете, както подобава на една инфанта на Испания, макар че всички готвачи в кухнята бяха принудени да спрат работата си, за да затоплят вода.
Доня Елвира бе поръчала да донесат от готварницата, в която се приготвяха месните ястия, голям казан, който обикновено се използваше за попарване на животински трупове, бе наредила на трима кухненски слуги да го изтъркат, застла го с ленени завивки и го напълни до ръба с гореща вода, поръсена с листенца от рози и ароматизирана с розово масло, донесено от Испания. Тя с обич надзираваше миенето на нежното бяло тяло на Каталина, оформянето на ноктите на краката й, изпиляването на ноктите на ръцете й, миенето на зъбите й и накрая трикратното измиване на косата й. Отново и отново невярващите прислужници-англичанки отиваха уморено до вратата, за да поемат нова кана с гореща вода от изтощените пажове, и я изсипваха във ваната, за да поддържат водата топла.
- Само да имахме истинска баня – редеше печално доня Елвира. – С пара и тепидариум и хубав, чист мраморен под!
