Мария Голованивская е писател и учен, доктор на филологическите науки, професор в „Московския държавен университет” и преводач. Автор е на няколко сборника и на пет романа, сред които и един от най-мощните мистични епоси на съвременна Русия – „Пангея”. Голованивская е и съставител на сборника „Азбучни истини” – есета за чувствата и базовите понятия на вида homo sapiens. Есета за сборника са писали видни представители на културата и изкуствата в Русия, сред тях и добре познатия на българския пазар Борис Акунин, който участва с есе, посветено на честта. Романът „Пангея” е номиниран за най-добър философски роман в Русия за 2014-2015 година.
Мейвис Дориъл Хей е сред най-ярките автори от „Златната ера“ на британската криминална проза. Името ú не е толкова популярно днес, защото публикува само три романа в този стил през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на изключително радушен прием, а „Убийство в метрото“ е първият от тях, излязъл през 1934 г.
Хей завършва университета в Оксфорд през 1916 г. Тя проявява интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „Земеделие и занаяти на Англия и Уелс“. През 1929 г. Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ú и син на богат канадски банкер и собственик на дъскорезници.
Скоро след сватбата Хей решава да смени амплоато си и да пише криминални романи. При дебютния си роман тя взема присърце златното писателско правило „Описвай познатото“. По онова време тя и Арчибалд живеят на „Белсайз Лейн“ в Северен Лондон: едва на стотина метра от мястото, където е извършено престъплението в „Убийство в метрото“.
През 1935 г. излиза вторият роман на Мейвис „Смърт край реката“, който също постига успех. За съжаление след третия си роман „Престъплението на Дядо Коледа“ тя решава да постави край на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно съпругът ú загива по време на Втората световна война, като преди това писателката губи и тримата си братя при трагични обстоятелства. Впоследствие тя се завръща към първата си любов – занаятите – и публикува последната си книга в тази област през 1972 г.
Мери Тереза Куликан е родена в Лондон през 1927 г. Получава образованието си в манастир, после завършва университета в Единбург, където се запознава с бъдещия си съпруг, Денис Кели. След като се омъжва и завършва висшето си образование, тя работи като помощник-медицинска сестра и, също като Денис, като учителка.
Кели се запалва по детективските истории и решава да опита късмета си като писател. Дебютният й роман „A Cold Coming“ е публикуван през 1956 г. и моментално постига успех сред критици и читатели. През следващите две години излизат още два романа, радващи се на подчертан интерес. Общото между трите книги е нестандартния главен герой – главен инспектор Брет Найтингейл, чиято слава се дължи най-вече на разследването в третия й роман „Коледното яйце“. Самата писателка притежава и музикални талант и пее с ентусиазъм. Това я вдъхновява при създаването на образа на Найтингейл, който освен детективските си умения, е и тенор-любител.
За Кели голямото признание идва през 1961 г., когато за „The Spoiled Kill“ печели Златния кинжал на Асоциацията на авторите на криминални романи за книга на годината. Постижението й е впечатляващо, защото нейната книга измества “Събуждане за мъртвеца” на Джон Льо Каре, в която за първи път се появява станалият междувременно легендарен Джордж Смайли.
За съжаление Кели не е толкова продуктивен автор и издава общо осем романа, като последният от тях излиза през 1974 г. Причина за това са нейните опити да се противопостави на конвенционалните изисквания и комерсиалните императиви, които насочват съдбите на почти всички писатели. Все пак със своята изисканост и безупречен стил книгите й продължават да предизвикват интерес и са определяни като класически произведения на криминалната литература.
Мурат Тунджел е роден в окръг Ханак, провинция Карс през 1952 г. Известно време работи като преподавател в различни начални и основни училища в Турция. През 1984 г. Мурат Тунджел решава да се откаже от преподаването и да се развива професионално в областта на журналистиката. През този период работи за редица вестници и списания и се занимава с редактиране на речници. През 1989 г. Тунджел заминава за Холандия.
През 1981 г. излиза първата книга на Мурат Тунджел. До този момент неговите произведения са публикувани основно в различни литературни списания. Романът „Синята съдебна палата” е издаден на нидерландски под заглавието "Valse Hoop”, а книгата му "Третата смърт” се екранизира от турската продуцентска къща "Мавибеяз”.
През годините писателят е спечелил редица литературни награди: наградата за най-добър млад писател от Министерствата на културата и спорта, република Турция, с разказа "Амбулантен търговец” (1979); наградата за най-добър роман "Шюкрю Гюмюш” с романа "Синята съдебна палата” (1994); наградата за най-добър писател на разкази от нидерландското радио NPS с разказа "И раят си отиде” (1997); наградата за най-добър роман от Състезанието за култура и изкуство на културно-просветните центрове в Турция с романа "Третата смърт” (1997); наградата за най-добър разказ "Орхан Кемал” с разказа "Призрачното момиче” (2000).