За Ринтаро Нацуки малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света - идеално убежище за едно самотно и плахо момче. Тук тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро е на път да затвори уютното магазинче.
Един необичаен посетител в книжарницата ще промени живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Тази доста странна двойка ще се заеме със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три магически приключения, посветени изцяло на своята кауза. Тяхната кулминация е едно незабравимо предизвикателство – последният лабиринт, в който Ринтаро трябва да действа сам...
Вълшебна притча за четенето и за безграничната сила на книгите, романът на Нацукава очарова, забавлява и провокира размисъл у всеки. Авторът предизвиква суперлативи не само с богатата си литературна култура, но и със смелостта да каже открито онова, от което страдат не само книгите, а и застрашеният свят на духа изобщо.
Тихият говор на жената прекъсна думите на Ринтаро.
– В наши дни рядко срещам книга с душа. Нещо повече, никой дори не знае, че книгите имат душа. Думата „книга“ е започнала да означава просто купчина напечатана хартия. И аз не говоря само за това, че съществуват безброй книги, прочитани веднъж и изхвърляни. Дори аз, четена векове наред от хора по целия свят, рядко съм срещала някой, който да ме приеме сериозно. Дори сега все още ме величаят като „най-четената книга на света“, но всъщност никой вече не го е грижа за мен. Държат ме като затворница, режат ме на части, продават ме с намаление. Всичко това, което видя по време на своите приключения, се е случвало с мен. Успях да преодолея бариерите на две хиляди години и две хиляди различни езика, и това се случва дори с мен – жената притвори очи, сякаш за да потисне някаква болка. – Ще говоря с теб откровено – тънките ѝ, почти безкръвни устни потрепнаха. – Аз губя силата си. Преди разговарях за важни неща с най-различни хора, но сега започвам да забравям за какво разговаряхме. Ако забравя всичко, ще се превърна в поредния куп хартия, като онези книжки, които не съдържат нищо друго освен информация и забавление – жената отново отвори очи. – Толкова е тъжно. И в скръбта си изпитах желание да разбера какво мислиш ти. Защо си странствал из тези лабиринти. Тук, в този свят, ти вече си доста прочут.
Той направи всичко по силите си, за да призове в мислите си образа на своя дядо – видя стария човек в профил, потънал в размисъл, поднесъл чаша чай към устните си. Кроткият му поглед се плъзгаше по думите на страницата, очилата му за четене проблясваха в светлината на лампата. Сбръчканите му пръсти обръщаха полека страниците...
– Обичаш ли планините, Ринтаро?
Гласът се разнесе някъде дълбоко в главата на Ринтаро; плътният глас на дядо му, който старателно запарваше чай в каната.
– Планините, Ринтаро.
– Не знам, никога не съм се качвал на планина.
Ринтаро не се беше съсредоточил особено върху отговора си, погълнат от книгата, която четеше. Дядото се беше усмихнал и бе седнал до внука си.
– Четенето на книга прилича много на изкачване по планина.
– Какво имаш предвид?
Любопитството на Ринтаро се събуди и той най-сетне откъсна поглед от книгата си. Дядо му бавно движеше чашата под носа си, сякаш се наслаждаваше на аромата на чая.
– Четенето не е само за удоволствие или за забавление. Понякога се налага да се задълбочаваш в едни и същи редове, да препрочиташ едни и същи изречения. Понякога седиш, стиснал главата си с ръце, и се стараеш да четеш, а четенето върви бавно. А резултатът от всички тези усилия и старателното четене се изразява в това, че изведнъж започваш да разбираш и полето на познанието ти се разширява. Също като гледката, която се разкрива пред теб, когато си достигнал целта си след дълго катерене.
В светлината на старомодната лампа дядото на Ринтаро отпиваше от чая си, спокоен и уверен в себе си, напълно подобен на мъдър стар вълшебник от някой фентъзи роман.
– Четенето може да бъде уморително.
Очите на стария човек проблеснаха зад стъклата на очилата за четене.
– Разбира се, че е хубаво да се наслаждаваш на четенето. Но гледките, които можеш да видиш, ако тръгнеш на лека, приятна разходка, са ограничен брой. Не отхвърляй планините само защото пътищата из тях са стръмни. И катеренето с усилие, стъпка по стъпка, по една планина, е ценно и приятно.
Той протегна слабата си, костелива ръка, и постави на главата на момчето.
– Ако тръгваш да се катериш, избери висока планина. Гледката, която се разкрива оттам, е толкова по-хубава.
