Джеръми Паксман - Англичаните. Портрет на един народ (трето издание)
“Англичаните” е увлекателна книга, едновременно сериозна и забавна, остра, ангажираща и ангажирана, аргументирана и стилна – накратко, такава, каквато публицистиката трябва да бъде.
Интелигентна, добре написана, информативна и смешна книга… в която се говори за история, за отношението към чужденците, за секса, храната и спорта; за английските стереотипи и състоянието на езика. Можем да я четем задълбочено, но и просто да надникваме в нея от време на време, да се връщаме към нея, да я цитираме и използваме в споровете си. Книгата прелива от препратки и тънки алюзии.
Имало едно време англичани, които знаели точно какво представляват. Съществувал огромен списък с подходящи прилагателни. Учтиви, уравновесени, въздържани хора, които предпочитат грейка в леглото пред редовен полов живот – въпросът как са се възпроизвеждали си остава една от големите мистерии на западната цивилизация. По-скоро създатели, отколкото мислители, по-скоро писатели, отколкото художници, градинари, но не и готвачи. Оковани в класови предразсъдъци и традиции, неспособни да изразяват чувствата си. Със силно развито чувство за дълг и непреклонност, граничеща с непонятното. “Да му се не види, останах без крак!” – възкликнал лорд Ъксбридж сред експлодиращите гранати на бойното поле при Ватерло. “Вярно, да му се не види!” – бил отговорът на фелдмаршал Уелингтън. Съгласно легендата, в наводнените окопи при Сома един смъртно ранен войник казал само, че “не бива да мърмори”. Честта се считала за най-ценното притежание на един англичанин. Били верни и благонадеждни. Думата на английския джентълмен струвала колкото полица, подписана с кръв.
