Животът на Луций е пример за това как просветителските идеи на Волтер,
Дидро и Русо се припокриват с будистките принципи за ненасилие, усвоени
от младия герой от неговите родители. Той иска да учи в университет в
Германия и започва работа като учител в семейство, в което е съблазнен от
майката и дъщерята. Принуден да бяга, Луций по неволя става част от
пруската армия. За убеден пацифист като него това е края на света, но
среща друг подобен на него идеалист. Това е принц Ханзел, с когото насред
Германия ще изградят заедно независимо княжество, изцяло осланяйки се
на принципите на доброто и социалната справедливост. Княжеството постига
икономически разцвет и се превръща в истински рай.
Колкото и да се чувства добре тук, Луций обаче няма как да стои далеч от
родината. Той се завръща в Русия, управлявана от Екатерина Велика, заела се
да реформира държавата. Тук все по-уверения в силите си младеж ще се
опитва да сътвори създаденото в Германия, но ще се сблъсква с всевъзможни
препятствия и хора, които не вярват в свободата и доброто. А в страната
назрява бунтът на Пугачов. И дори пред задаващата се смъртна заплаха Луций
няма да изневери на принципите си: не убивай, не отвръщай на злото със зло.
Борис Акунин за пореден път пресъздава автентичните отношения в едни
отминали времена, при това не само в Русия. Луций Катин се замесва в
невероятни приключения и ще се сблъска с поддали се на чара му дами и
опасни пирати, ще стане жертва на дворцови интриги, но никога не пада
духом. Той приема и най-големите изпитания с философско спокойствие и
не се отказва да постигне своето, каквото и да му коства това.