{"product_id":"copy-6","title":"Уиндзорският възел\u0026Задача за три кучета","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКак би изглеждала кралица Елизабет II в ролята на мис Марпъл? Ще се убедите, че това нейно превъплъщение звучи съвсем убедително в сензационната поредица на С. Дж. Бенет\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКралица Елизабет II \u003cspan\u003eе сред най-коментираните личности на планетата за последния век. За живота й е изписано много, но ето един съвсем нов, изненадващ и все пак съвсем британски поглед към нея, поредица, писана с топлота и хумор. В нея кралицата е в необичайната роля на... истински детектив. Поне \u003cstrong\u003eС. Дж. Бенет\u003c\/strong\u003e ни я представя в такава изненадваща светлина в своята поредица, превърнала се във фаворит за всички почитатели на класическите криминални мистерии. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗад безупречното кралско самообладание и натоварения график на Нейно Величество се крие изключително наблюдателен ум. Когато разследващите поемат в погрешна посока, кралицата дискретно се намесва и с помощта на своята съобразителна секретарка Роузи Ошоди започва да подрежда уликите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ \u003cstrong\u003e„Уиндзорският възел“\u003c\/strong\u003e подготовката за 90-ия рожден ден на Елизабет II е помрачена от загадъчната смърт на млад руски пианист в замъка Уиндзор. В \u003cstrong\u003e„Задача за три кучета“\u003c\/strong\u003e една изчезнала картина, смъртта на дворцова служителка и поредица от анонимни писма отвеждат разследването зад стените на Бъкингамския дворец.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИнтелигентни загадки, неподражаем британски хумор и любопитен поглед към живота на кралското семейство – С. Дж. Бенет създава топъл и убедителен образ на Елизабет II, вдъхновен от най-познатите ѝ качества: чувството за дълг, дипломатичността, решителността и удивителната памет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-size: 11.0pt; line-height: 115%; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-theme-font: minor-latin; mso-bidi-font-family: 'Times New Roman'; mso-bidi-theme-font: minor-bidi; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-language: EN-US; mso-bidi-language: AR-SA;\"\u003e„Уиндзорският възел“ и „Задача за три кучета“ вече се предлагат заедно в специален комплект\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan style=\"font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-size: 11.0pt; line-height: 115%; font-family: 'Times New Roman','serif'; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-theme-font: minor-latin; mso-bidi-theme-font: minor-bidi; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-language: EN-US; mso-bidi-language: AR-SA;\"\u003e – чудесен подарък за почитателите на класическите британски криминални мистерии. Защото много неща могат да убягнат на всеки друг, но не и на кралицата.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъщата вечер сър Саймън трябваше да се консултира с кралицата относно някои по-фини подробности около посещението на семейство Обама. Екипът на Белия дом непрестанно намираше нови проблеми с охраната, за които да се тревожи. Той завари Нейно Величество необичайно унила. Би обвинил времето, ако не знаеше, че тя е напълно устойчива на вятър и студ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Може би убийството най-сетне ѝ се е отразило“, помисли си той. Тя беше непоклатима като скала, но всяко нещо си имаше граници. Може би не трябваше да ѝ казва онези нелицеприятни подробности. Тя сама беше попитала, но неговата работа беше не само да ѝ служи, но и да я предпазва. Нали поне от „Бокс“ се бяха заели със случая. Той внимателно ѝ напомни за напредъка на Гавин Хъмфрис, но това като че ли не я успокои, както се беше надявал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Роузи тук ли е? – попита тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, мадам.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Може ли да я повикаш? Има нещо, за което бих искала да поговоря с нея.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадам... ако има нещо, което Роузи е направила... – сър Саймън беше ужасен. Според него Роузи се справяше доста добре за човек, който е толкова нов в работата. Той със сигурност не беше забелязал никакви проблеми и веднага бе готов обвини себе си, каквито и да бяха те. – Ако мога да помогна с...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не, не. Става дума за една дреболия. Няма за какво да се притесняваш.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи пристигна десет минути по-късно, видимо озадачена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ваше Величество? Искали сте да ме видите?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да, така е – каза кралицата. Тя превъртя няколко пъти писалката си през пръсти, дълбоко замислена. – Питах се дали можеш да направиш нещо за мен?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Всичко, каквото... – започна Роузи, по-пламенно, отколкото беше възнамерявала.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо беше истина. Каквото и да искаше Началството, тя щеше да го направи. Роузи знаеше, че нагласата на повечето служители на Кралското домакинство беше същата. Не заради онова, което олицетворяваше тя, а заради това \u003cem\u003eкаква\u003c\/em\u003e беше. Тя беше едно специално човешко същество, натоварена с почти невъзможна работа, която беше приела и никога не се оплакваше, и я вършеше блестящо – от толкова дълго време, че повечето хора в страната не са били родени, когато е започнала. Те я обожаваха. Всички бяха дълбоко респектирани от нея, разбира се, но я обожаваха повече. Роузи се чувстваше късметлийка, че кралицата все още беше на мястото си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще успееш ли да откриеш един човек от мое име?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи рязко се отърси от унеса. Молбата на кралицата беше придружена с особен поглед, сякаш този път отговорът можеше да е отрицателен. Обикновено тя просто ѝ даваше учтиви инструкции. Този път въпросът ѝ прозвуча по-философски.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, мадам – каза ведро Роузи. – Кого?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не съм съвсем сигурна. Има един човек, с когото са ме запознавали – преподавател във военната академия „Сандхърст“ или в колежа за подготовка на офицерски кадри, мисля. Експерт на тема постсъветска Русия. Рошав, с рижа брада. Малкото му име е Хенри. Или Уилям. Бих искала да го поканя на чай. Насаме. Всъщност мисля, че той ще се радва да се види с моята приятелка Фиона, лейди Хепбърн. Тя живее в Хенли и аз съм сигурна, че на драго сърце би изпълнила ролята на наш домакин. Тя може да покани на чай \u003cem\u003eмен\u003c\/em\u003e, както и него, и да си поговорим.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи стоеше пред бюрото и се опитваше да разшифрира какво точно се случваше. Не беше сигурна какво я молеха да направи, но това беше просто подробност: тя щеше да намери начин да го установи по-късно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Кога бихте искали да се случи това?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Възможно най-скоро. Запозната си с графика ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоследва кратко мълчание.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Освен това, Роузи...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадам?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКралицата ѝ хвърли още един странен поглед. Този беше различен от последния. Онзи беше колеблив; този беше предизвикателен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– \u003cem\u003eЧастен\u003c\/em\u003e разговор.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-24\u003c\/p\u003e","brand":"С. Дж. Бенет","offers":[{"title":"английска","offer_id":56890897269076,"sku":null,"price":10.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/KOMPLEKT_Kuin_NEWcopy.jpg?v=1787494319","url":"https:\/\/ednorog.com\/products\/copy-6","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}