{"product_id":"copy-5","title":"Пътят към Китеж","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1 style=\"text-align: center;\"\u003e\n\u003cspan style=\"font-size: 13.0pt; line-height: 115%; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eЕдна страна на исторически кръстопът. Четирима приятели. Четири различни представи за бъдещето в търсене на пътя, по който Русия може да поеме.\u003c\/span\u003e\u003cspan style=\"font-size: 13.0pt; line-height: 115%;\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\n\u003c\/h1\u003e\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\" style=\"text-align: justify;\"\u003e\u003cspan style=\"font-family: 'Times New Roman',serif;\"\u003eС „Пътят към Китеж“ Борис Акунин продължава мащабния си литературен проект „История на руската държава“, в който редом с историческите томове писателят създава художествени произведения, превръщащи големите събития от миналото в човешки съдби.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eТози път действието ни отвежда в Русия през втората половина на XIX век – време на велики реформи, обществени сътресения и сблъсък на идеи, когато старата империя е принудена да се променя, а въпросът накъде ще поеме страната става все по-настойчив.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eКримската война е към своя край. На руския престол е Николай I, чието управление все по-силно възмущава интелигенцията, насочила поглед към Европа. Трима млади мъже –приятели, съмишленици и идеалисти, са убедени, че Русия трябва да се промени. Наричат себе си „Тримата мускетари“ и всеки от тях има своя представа за пътя към желаното бъдеще.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eСкоро към тях се присъединява и техният Д'Артанян – Адриан Ларцев, пристигнал от Сибир и спечелил прозвището си не само с храбростта си. Четиримата искат една и съща Русия – по-добра, по-справедлива и модерна. Но пътищата, по които вярват, че могат да стигнат до нея, постепенно започват да се раздалечават.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eСлед смъртта на Николай I на престола се възкачва Александър II – Освободителя. Започва епоха на надежди и реформи, но заедно с тях идват нови конфликти, разочарования и все по-радикални идеи. Там, където едни виждат възможност за постепенна промяна, други настояват за революция. А когато идеалите се сблъскат с властта, приятелството също се оказва подложено на изпитание.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eКъм добро ли отива Русия, или стремглаво се движи към пропастта? Оправдано ли е цареубийството в името на едно по-добро бъдеще? И кой всъщност има право да решава кое бъдеще е правилното?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eВ търсене на справедливост и отговори четиримата приятели неведнъж се оказват от различни страни на барикадата, но продължават да преследват една и съща мечта – своя Китеж, невидимия град на надеждата, съвършеното място, към което всеки вярва, че знае пътя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e„Пътят към Китеж“ е роман за идеи и приключения, но най-вече за хората, които се опитват да променят историята – и за историята, която променя тях. Акунин преплита съдбите на героите си с драматичните събития на епохата и превръща големите политически въпроси в лични избори, приятелства, предателства и изпитания.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eИсторията проследява десетилетия, през които Русия преминава от последните години на управлението на Николай I през реформаторската епоха на Александър II до новия завой, настъпил след неговата смърт. И през цялото време остава един въпрос, който звучи далеч отвъд границите на XIX век:\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e\u003cstrong\u003eКой път води към Китеж – и съществува ли изобщо такъв?\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"BasicParagraph\" style=\"text-align: justify; text-indent: 14.15pt;\"\u003e\u003cspan style=\"letter-spacing: -.1pt; mso-ansi-language: BG;\"\u003e – От колко време се вариш в нашата руска каша? Към шест години? При това не в столицата, а в най-гъстото, където виреят дяволите. Искам да те попитам какво мислиш ти за руския живот? \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eСъвсем като Лорис-Меликов, помисли си Адриан. Той също бе започнал с това.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Хайде, давай без заобикалки. Нали виждам, че си дошъл по работа. Казвай направо: защо, за какво.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– „Защо“ и „за какво“ – това са два отделни въпроса. И за да задам втория, първо ми отговори на първия. Та какво мислиш за страната Русия?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eЛарцев вдигна рамене и се зае търпеливо да обяснява, че оценява качеството на всяка страна по един основен параметър: какво е да работиш в нея. Ако е лесно – страната е добра. Ако е трудно – лоша е. Русия е лоша страна. На читавия човек тук не му помагат, а му пречат. Един оре, седмина го гледат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eПитовранов го изслуша, кимна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Така. А кой според теб е виновен за това?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не кой, а какво. Ако системата не работи добре, значи е неправилно устроена. Страната е като железопътната линия. Ако релсите са криви, а траверсите – гнили, локомотивът ще върви зле, а при остър завой ще се катурне по насипа.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eМишел отново кимна, много доволен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Ето ти и отговор на въпроса защо съм дошъл. Сега ще ти обясня. Кажи ми, не следва ли да се смени ръководството на компанията, ако не е в състояние да положи релсите както трябва?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Ако има такава възможност – разбира се. Това е най-добре. Акционерите се събират и избират ново ръководство. Но в Русия това е невъзможно. Тук няма избори.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Това не значи, че трябва да се продължава да се живее с шибано управление. Просто възниква необходимост да бъде заменено по друг начин.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Ти за революция ли ми говориш? – разбра Адриан. – Нея няма да я има в Русия. Познавам народа. Той дори не си и мисли за такова нещо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Народът изобщо не мисли, във всеки случай не и с главата – ухили се Питовранов. – Ако с народа векове наред е правено само едно – да го пердашат по задника, той именно това и прави – мисли с този пердашен задник. Но народът няма да е необходим. Достатъчно е известно количество мислещи и при това решителни люде. Такива в Русия има. И аз съм от тях. Плюсът на самодържавието е в това, че за разлика от Змей Горянин това чудовище има само една глава. Отсичаш я – и змеят ще пукне. Това е задачата, която сме си поставили. И ще я изпълним. За тази цел си имаме Изпълнителен Комитет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eАдриан много се учуди. Не на това, че Мишел членува в нелегалната партия, преследваща царя – всеки сам решава какъв е смисълът на живота му, а възгледите на Питовранов винаги са били радикални, беше опитал да затрие венценосеца още преди четвърт век. (Миналогодишното ренегатство на журналиста и превръщането му във Върколака бяха убягнали от вниманието на Ларцев, във вестниците той четеше само новините за наука и икономика.) Но за подобни неща не се говори дори на стар другар.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– С каква цел ми разказваш всичко това? Аз съм само железничар.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Именно като железничар си ни нужен. А също така като човек, който желае Русия от лоша страна да се превърне в добра.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Какво общо имат железниците със задачата, която сте си поставили?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Връзката е пряка. Слушай – Мишел се премести по-наблизо. – Най-удобното място за акция е железопътната линия. Това отдавна сме го изчислили. И вече опитахме три пъти. Миналия октомври искахме да взривим царя, когато се връщаше от Крим през Одеса. Работата се провали, защото в морето се надигна буря и яхтата не пристигна. Както и да е, отложихме го. След месец подготвихме направо две мини, край Александровск и малко преди Москва. Първата не сработи, случва се. Но с втората засечка нямаше. Гръмна и още как, и много добре запрати влака надолу по насипа. Само че грешния влак! Не ни съобщиха навреме за промяната в графика. Сега разбираш ли накъде бия?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eЛарцев кимна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Царският влак минава най-често по Николаевската линия. Заместник-директорът с точност знае реда и разписанието на всички влакове. Искаш да ви предам сведения.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не само, не само! – възкликна Мишел. – Ти си човек на действието. Можеш всичко. Помниш ли как беше тогава, през петдесет и четвърта? Ако не се бе появил ти, ние щяхме само да дрънкаме.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– С мен също нищо не стана.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Защото имаше скапани помощници! Не си бяхме направили труда да изясним, че един от слугите отпива от чая, за да провери температурата му – Питовранов направи крива физиономия от тягостния спомен. – Но сега са се захванали отбрани люде, точни като хронометър. И знай, че сред тях няма честолюбци. Когато те събера с тях, те ще видят, че ти най-добре ще можеш да оглавиш начинанието. Ах, Адриан, какви хора само са това! Най-висшият продукт на националната селекция. Помисли си само за какво голямо дело те викам. Добре си помисли!\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eИ Ларцев си помисли добре.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не – каза той след около минута и половина. – От това нищо няма да стане. През шестдесет и първа в Орегон на полагането на трасето имаше един много лош началник на дистанцията. Жесток, алчен, груб. Веднъж се събра група – подобна на вашия Изпълнителен Комитет. Решиха, че трябва да пречукат тази гадина. Причакаха го, застреляха го. Но се оказа, че е по-добре да има лоша власт, отколкото никаква власт. На другия ден всички се стреляха един друг из целия лагер, а след седмица останаха само празни палатки и трупове – всички се разотидоха кой накъдето му видят очите. Строителството спря, а компанията фалира. Същото ще стане и с Русия. Не съм революционер, аз съм строител. Никога повече не говори с мен на тази тема.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– …Добре. Няма – рече Питовранов с угаснал глас. – Моля да забравиш този ни разговор.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Вече го забравих – отговори Адриан.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:collections\/30406112\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 540 \/ 978-954-365-308-9","offer_id":56809786081620,"sku":null,"price":15.9,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/FRONT_cover_KUM_KITEJ.jpg?v=1786880079","url":"https:\/\/ednorog.com\/products\/copy-5","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}