{"product_id":"copy-3","title":"Убийството като изящно изкуство","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1 class=\"MsoNormal\"\u003e\u003cb\u003eУбийство в Министерството на изящните изкуства – Карол Карнак превръща света на красотата в сцена на съвършено престъпление\u003c\/b\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e\u003cspan style=\"mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eМоже ли убийството да бъде… изящно изкуство?\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eНовосъздаденото Министерство на изящните изкуства би трябвало да се занимава с красивото и възвишеното. Вместо това великолепната му лондонска сграда се превръща в сцена на едно от най-необичайните убийства, озадачавали някога пред Скотланд Ярд.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eВисокопоставен служител на министерството е намерен мъртъв – премазан от огромен мраморен бюст, който доскоро е украсявал стълбището на достолепната сграда. Нещастен случай? Почти невъзможно. Тежкото изваяние не би могло само да падне от постамента си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eНякой го е преместил. Но как? И още по-важно – защо?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eМинистърът вече има достатъчно причини за безпокойство. Подозрения за нередности и фалшификации тегнат над подчинените му служби, а смъртта на Едуин Помфрет го принуждава да приеме още по-неприятна възможност – сред хората, призвани да пазят и ценят изкуството, се крие убиец.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eРазследването е поверено на инспектор Джулиан Ривърс от Скотланд Ярд. За да стигне до истината, той трябва да навлезе в един затворен свят на ценители, експерти и държавни чиновници, в който зад безупречните маниери и разговорите за красота се крият съперничество, алчност, завист и страх.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eНад всички въпроси обаче продължава да тегне една наглед невъзможна загадка: как гигантският мраморен бюст е успял да премаже точно Едуин Помфрет?\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eВ „Убийството като изящно изкуство“ Карол Карнак съчетава класическата загадка „кой е извършителят?“ с не по-малко интригуващото „как е било извършено?“. Резултатът е изкусно построена криминална загадка в най-добрите традиции на Златната епоха – необичайно престъпление, ограничен кръг заподозрени, умело прикрити улики и проницателен детектив, който трябва да открие истината зад измамните привидности.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"BasicParagraph\" style=\"text-align: justify; text-indent: 14.15pt;\"\u003e\u003cspan style=\"letter-spacing: -.1pt; mso-ansi-language: BG;\"\u003e Докато Ривърс и Брейди се връщаха от Хампстед, Брейди попита:\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Какво впечатление ви направи тя, сър?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Изобщо не ми хареса – каза Ривърс, – но дали ще се окаже нещо повече от досаден фактор, в това не съм сигурен. Във всеки случай, тя беше в такова настроение, че нямаше как да си съставим безпристрастно мнение за нея. Мисля, че разбирам причините за нейния гняв – тя сама ни разкри доста неща при последния си изблик. Въобразявала си е, че е драматург. Първата ѝ пиеса била пълен провал. Опитала с друга в този „Барн“ и по всичко изглежда, тя също се оказала неуспешна. След като се върнала от репетиция на собствената си безнадеждна пиеса, я събудили посред нощ, за да ѝ съобщят за смъртта на съпруга ѝ. Ако предположението ми е вярно, тя не е била сама в студиото. След като чул новината за смъртта на Помфрет, човекът, който ѝ е правел компания, е решил да си тръгне, докато все още било удобно, и да остави Вирджилия Хил сама да се оправя. Съчетанието от тези събития е повлияло на неуравновесения ѝ характер и когато пристигнахме, тя беше толкова вбесена, че можеше единствено да сипе обиди. Но дали всичко това означава, че знае нещо за смъртта на Помфрет, е съмнително.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– А какво ще кажете за картината, сър? Мислите ли, че наистина тя самата я е нарисувала?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Почти съм сигурен, че не е – отговори Ривърс. – Беше сполучлива и въздействаща по свой грубоват начин. Един художник не използва умишлено шпатула толкова категорично, та после да заглажда с четка. Не, мисля, че тя се преструваше, но не задължително заради нас. Не е очаквала появата на служители на криминалния отдел. Може би има практиката да пласира чужди картини под свое име. Единственото, в което съм убеден, е, че ѝ липсва наблюдателност и е глупава – с онази самозаблуда, която предполага същата глупост у другите, а позата на пълно безразличие към покойния ѝ съпруг беше преструвка, много разпространена днес сред хората, които обичат да се мислят за „модерни“. Да бъдат над всички старомодни добродетели и чувства. Ще намерите достатъчно примери за това поведение в съвременната художествена литература, както и в съвременната живопис. Насилието е сила. Кресливостта е искреност. Е?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eРивърс изстреля последната си едносрична реплика към Брейди с такава рязка въпросителна нотка, че Брейди съвсем се изчерви. Той все още беше на двайсет и няколко години.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не знам, сър – бавно каза той. – Признавам това за насилието или преувеличението, но не са ли те донякъде реакция срещу позата на добродетелност и сантименталност, която някога е минавала за доброта? Съгласен съм с вас, че мис Вирджилия Хил не буди симпатия, но не защото каза, че след като е напуснала съпруга си, повече не се е интересувала от него и не я е било грижа дали ще живее или умре. Това вероятно беше вярно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Тогава защо не я харесвате? – попита Ривърс. Той винаги искаше да разбере какви мисли се въртят в съзнанието на по-младите му колеги в Скотланд Ярд, защото въпреки собствения си консерватизъм по някои въпроси, достатъчно ясно съзнаваше разликата във възгледите между своето поколение и това на Брейди.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Ами, сър, тя е образована жена и нямаше нужда да бъде груба и да обижда, а и не ми хареса начина, по който говореше за Помфрет. Каза, че бил глупак, при това досаден глупак. Можеше да пропусне това.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eРивърс се засмя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Противоречите си, Брейди. Вашият довод е основан на вкус, а вкусът, към който се придържате, е старомоден, от онези качества, които майка ви би ценила.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eБрейди се усмихна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Предполагам, че е така, сър. Склонен съм да уважавам почти същите неща, които уважавате и вие, но не съм съгласен, че всяко модерно мислене и модерен вкус са лоши. Не изпитах неприязън към мис Хил, защото е модерна, а защото е коравосърдечна, егоистична и претенциозна. И мисля, че вие попаднахте в десетката, сър, когато я попитахте как си изкарва прехраната. Твърде често всичко опира до това.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003eРивърс леко се засмя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не сте много убедителен защитник на модернизма, Брейди. Връщате се към най-стария мотив от всички – кой има полза? Мисля, че е малко вероятно Вирджилия Хил да изкарва прехраната си от своите пиеси, а журналистиката на свободна практика не е много печеливша в тези времена на недостиг на вестникарска хартия. Дали ще спечели от наследството на съпруга си, все още не знаем. Но човекът, който ме интересува най-много в момента, е Майкъл Данвърс.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Ако беше замесен в престъплението, сър, мислите ли, че би отишъл в онова студио?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не. Не мисля. Но той скри доказателства, които беше длъжен да предостави, и искам да разбера защо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Отговорът на този въпрос изглежда очебиен, сър – каза Брейди.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Не мисля, че нещо в този случай наистина е очебийно – заяви Ривърс. – Нещата се препокриват и преплитат и като цяло са свързани, точно като в абстрактна картина.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Което означава, че не виждате причината за нищо от случилото се? – предположи Брейди.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"MsoNormal\"\u003e– Всички причини зависят от други причини – отговори Ривърс.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/\u003cspan\u003eblog-2\/article\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Карол Карнак","offers":[{"title":"342 \/ английска \/ 978-954-365-326-3","offer_id":56751172157780,"sku":null,"price":13.9,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/Front_COVER_ART_bul.jpg?v=1786362619","url":"https:\/\/ednorog.com\/products\/copy-3","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}