{"title":"Трайно намалени заглавия","description":"","products":[{"product_id":"978-954-365-060-6","title":"За крале и кралици","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКакъв е смисълът на кралската институция? Какво правят по цял ден кралете и кралиците? И как ли би се чувствал човек, ако е един от тях?\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003eОтдавна е отминало времето, когато кралете са твърдели, че управляват по силата на Божествено право. Но те все още съществуват – защо?\u003cbr\u003eИнтелектуалните аргументи в полза на премахването на монархията звучат убедително, и все пак кралските сватби, юбилеи и погребения са в състояние да накарат стотици хиляди хора да излязат на улиците – с какво тези привилегировани личности владеят все още човешкото въображение?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003cbr\u003eВ това извънредно забавно и същевременно интелигентно проучване Джеръми Паксман анализира с присъщото си чувство за хумор всички аспекти на монархията. От екзекуцията на Чарлс I през кралица Виктория до Елизабет II, Паксман коментира претърпените от хората и институцията промени. Смутен до смърт по време на прием, парализиран от притеснение при срещата си с кралицата или на интимен обяд с покойната лейди Даяна, Паксман остава верен на себе си, поднасяйки ни смесица от история, репортажи и проникновени анализи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003eОколо година преди Даяна да загине, получих от нея покана за обяд. Първата ми реакция беше да реша, че някой ми е скроил номер. Никога не се бях запознавал с нея, доколкото бях в състояние да преценя, нямах нищо общо с нея, и никога не бях изразявал желание да й бъда представен. Но когато се обадих на личния й секретар, се оказа, че поканата е истинска. Предложих да се срещнем в ресторант. Секретарят отговори, че би било далеч по-удобно да я посетя в двореца Кенсингтън. И така, в уговорения ден ме преведоха покрай бариерите и после нагоре по стълбите към апартамента на принцесата. Не знаех какво да очаквам. Бях запознат с историята й – та кой не беше? – но всъщност нямах и най-смътна представа що за личност е тя. Единственото, което знаех, бе че високоплатеното образование й бе помогнало да спечели само някаква грамота за най-грижливо отглеждано еди-какво си. И това дори си спомнях, защото въпросът бе поставен във викторина, в която някой бе попълнил празното място след “най-грижливо отглеждана” с думата “девственост”. Струва ми се, че правилният отговор беше “най-грижливо отглеждано морско свинче”.\u003cbr\u003eВ този момент най-известната млада жена на света се появи на горната площадка на стълбите, облечена в бледосин костюм. Беше много по-висока, отколкото си я бях представял.\u003cbr\u003e- Джеръми, колко мило от ваша страна, че дойдохте – каза тя с глас, мек като коприна. – Ще бъдем само двамата. Ще се справите ли?\u003cbr\u003eПрез ума ми за миг преминаха около хиляда мъжки фантазии. Отвърнах, че ще опитам. \u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 496 \/ 978-954-365-060-6","offer_id":1175654528,"sku":"","price":5.62,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p164.jpg?v=1549915486"},{"product_id":"978-954-365-123-8","title":"Англичаните. Портрет на един народ (трето издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003e“Англичаните” е увлекателна книга, едновременно сериозна и забавна, остра, ангажираща и ангажирана, аргументирана и стилна – накратко, такава, каквато публицистиката трябва да бъде.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИнтелигентна, добре написана, информативна и смешна книга… в която се говори за история, за отношението към чужденците, за секса, храната и спорта; за английските стереотипи и състоянието на езика. Можем да я четем задълбочено, но и просто да надникваме в нея от време на време, да се връщаме към нея, да я цитираме и използваме в споровете си. Книгата прелива от препратки и тънки алюзии.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИмало едно време англичани, които знаели точно какво представляват. Съществувал огромен списък с подходящи прилагателни. Учтиви, уравновесени, въздържани хора, които предпочитат грейка в леглото пред редовен полов живот – въпросът как са се възпроизвеждали си остава една от големите мистерии на западната цивилизация. По-скоро създатели, отколкото мислители, по-скоро писатели, отколкото художници, градинари, но не и готвачи. Оковани в класови предразсъдъци и традиции, неспособни да изразяват чувствата си. Със силно развито чувство за дълг и непреклонност, граничеща с непонятното. “Да му се не види, останах без крак!” – възкликнал лорд Ъксбридж сред експлодиращите гранати на бойното поле при Ватерло. “Вярно, да му се не види!” – бил отговорът на фелдмаршал Уелингтън. Съгласно легендата, в наводнените окопи при Сома един смъртно ранен войник казал само, че “не бива да мърмори”. Честта се считала за най-ценното притежание на един англичанин. Били верни и благонадеждни. Думата на английския джентълмен струвала колкото полица, подписана с кръв.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 400 \/ 978-954-365-123-8","offer_id":1175654532,"sku":"","price":4.6,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p218.jpg?v=1549915485"},{"product_id":"9789543651467","title":"Империя","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНовата книга на Джеръми Паксман “Империя” ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка в търсене на британската идентичност\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБританската империя може да е спомен за отминала слава, но тя продължава да присъства навсякъде – и в границите на Обединеното кралство, в етническия състав на населението му, в архитектурата, в сегашните решения на политиците и почитта към безразсъдно смели герои и авантюристи. Британската империя присъства неотклонно в идеята за принадлежност към Британия – в спортовете, в сградите, в пътешествията и търговията, в кухнята или в типично британското пристрастие да се подкрепят загубени каузи. С обичайното си остро перо и искрящо чувство за хумор Джеръми Паксман достига в анализа си до самото сърце на империята. Със спомени на очевидци, митове и истини за империята, през смях и сълзи блестящият журналист съживява трагедията, комедията и величието на империята и отдава дължимото на нейните строители - от пирати и роботърговци до свещеници, самоотвержени изследователи, търговци и болезнено амбициозни неудачници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е “цивилизовала” успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC Джеръми Паксман.  Новият роман на автора на “Англичаните” се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на всичко – от решенията на министър-председателя да изпрати войски в дадена област на конфликт, до приключенията на английските мореплаватели зад граница, на които всички се възхищаваме. От спортовете, в които англичаните са традиционно силни до архитектурата на техните сгради и начина, по който търгуват или пътуват.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЧрез своя проницателен и остроумен анализ Джеръми Паксман прави внимателна дисекция на самото сърце на империята. Описвайки процеса на подбор на колониалните чиновници, важността на различните видове спорт, ежедневието на съпругите на колониалните чиновници и невероятния край на генерал Гордън от Хартум, Паксман брилянтно вдъхва живот на трагедията и комедията на Британската империя и разкрива нейния дълбок и дълготраен ефект върху английската нация.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПаксман се вглежда внимателно и безпристрастно в 400 годишната история на изграждането на Британската империя и начинът, по който тя е формирала както националното самосъзнание, така и отношенията на нацията с другите народи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа щастие съществували напътствия за имперската домакиня, събрани в „Пълен наръчник за готвене и поддържане на домакинството в Индия“ (издаден през 1888 г.), нещо като „Госпожа Бийтън“ за младата „мемсахиб“, „в който се описват задълженията на господарката и прислужниците, начина на управление на дома и са представени практични рецепти за приготвяне на всички видове храна“. Писан в голямата си част от Флора Ани Стийл, съпруга на държавен чиновник в Пенджаб, наръчникът съдържа делови, практични съвети за всичко – от готвене до лекуване на ухапвания от куче. У госпожа Стийл нямало и помен от аристократизъм (баща ù бил назначен от британското правителство политически съветник на местни владетели, разорен от рухването на една колониална банка), но в Индия тя си оставала представител на управляващата класа и ленивата и ирония прозира от всяка страница. Би било некоректно да я опишем като враждебно настроена към индийците, но тя си остава част от британското управление на страната, и целта на наръчника не била да помогне на жените да станат индийки, а да им подскаже как да създадат възможно най-точно копие на живота в Британия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСред рецептите и имало всякакви – и прозаични (задушени котлети), и екзотични (бъбреци в шампанско или Ферозпурски сладкиш). Но съветите ù как да се управлява кухнята може да послужат като илюстрация на цялото британско присъствие в Индия: „Трябва да се подготвите за мръсотия, безгранична, невъобразима мръсотия, преди поколения от господарки да успеят да изкоренят навиците, вкоренени от незапомнени времена.“ Новопристигналата съпруга трябвало да научи местния език колкото е възможно по-бързо, дори само за да може да управлява по-ефективно прислужниците си, защото „индийският прислужник е като дете във всяко отношение освен по възраст и трябва да се отнасяте с него като с дете; което ще рече кротко, но с неотстъпчива строгост.“ Излишно е да се споменава, че нямало недостиг на прислуга от всякакъв вид – от икономи през готвачи и така наречените „китмутгари“, които поднасяли храната, „мусолхи“, които се занимавали с прането, „бийсти“, които осигурявали водата, „айя“ или бавачка, която се грижела за децата, „сайс“, което означава коняр, „дирзи“ – шивачка и „доби“ – перачка, да не споменаваме за чистачите, които изпразвали нощните гърнета и градинарите, които трябвало да се научат да отглеждат секирчета. Цялата тази прислуга била контролирана с помощта на строг домашен режим, налаган с постоянна бдителност, с награди и наказания. Най-голямата отговорност било даването на личен пример, защото една немарлива господарка скоро щяла да установи, че и прислужниците и не поддържат ред, а онази, която проявявала прекалена търпимост, щяла да бъде обслужвана от мързеливци.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКатастрофално било да се поддадеш на убеждението, че ако искаш нещо да се свърши както трябва, се налага да си го свършиш сама. В наръчника е подчертано с курсив: Никога не вършете работа, която един добре обучен прислужник би трябвало да може да свърши. Ако този, с когото разполагате, не желае или не може да я свърши, намерете друг, който може.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 9789543651467","offer_id":1175654536,"sku":"","price":5.11,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p236.jpg?v=1549915485"},{"product_id":"978-954-365-122-1","title":"Доведете труповете","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНикой не може да спре Хилари Мантел.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТомас Кромуел отдавна е загърбил скромния си произход. Той вече е първи министър на Хенри VIII, използвал в стремителното си издигане и възхода на Ан Болейн. Хенри вече е скъсал отношенията си с Рим и е поставил Англия в опасна изолация – а надеждите, които е хранил за брака си с Ан, не са оправдани. Все още няма наследник на короната, който да осигури пребъдването на династията Тюдор. Пред очите на Кромуел разочарованият се влюбва в кротката, безлична Джейн Сиймор, пълна противоположност на блестящата Ан. Министърът съзнава най-важното – в тази игра става дума не за удоволствието на краля, а за бъдещето на кралството. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВътрешният монолог на един от най-блестящите политици на XVI век проследява дворцовите сексуални интриги и задкулисни игри. Кромуел си проправя път през миазми от клюки, за да осигури онази „истина”, която ще задоволи Хенри и ще гарантира собствената му кариера. Но последните дни на Ан Болейн ще бележат завинаги и министъра, и краля със своя кървав знак. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСмелата, жива картина на Англия от епохата на Тюдорите хвърля светлина и върху съвременния свят.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Доведете труповете” продължава безпрецедентната серия от успехи на Хилари Мантел. Авторката на „Вълци”, която през 2009 г. спечели най-престижната британска литературна награда „Ман Букър”, сътвори история – на 16 октомври 2012 получи втора награда „Ман Букър” с продължението на сагата от епохата на Тюдорите. Тя стана първата жена и първият британски автор, удостоен два пъти с отличието. С „Доведете труповете” тя печели и британската награда „Коста” за книга на годината, както и наградата „Дейвид Коен”, известна като „Британския Нобел”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eТомас Кромуел сега е петдесетинагодишен. Има тяло на работник, набито, годно за труд, със склонност към пълнеене. Косата му е черна, сега вече сивее, и поради неизменно бялата му кожа, която сякаш отблъсква и дъжда също като лъчите на слънцето, хората говорят с присмех, че баща му е бил ирландец, но всъщност той беше пивовар и ковач в Пътни, занимаваше се и със стригане на овце, вреше си носа навсякъде – скандалджия, пияница, грубиян и побойник, човек, когото често изправяха пред съдиите да отговаря за побой или измами. Как синът на такъв човек успя да се добере до сегашния си висок пост е въпрос, който си задава цяла Европа. Някои казват, че се е издигал заедно със семейство Болейн, роднините на кралицата. Други твърдят, че дължи издигането си изцяло на кардинал Улзи, някогашния му покровител; Кромуел беше негов довереник, трупаше пари за кардинала и познаваше тайните му. Други пък разправят, че общувал с магьосници. Напуснал е кралството още като момче, бил е наемник, търгувал е с вълна, работил е в банка. Никой не знае къде точно е бил и какви хора е познавал, а и той не припира да разказва. Раздава се изцяло в службата си на краля, знае отлично цената и заслугите си и не пропуска да си осигури съответно възнаграждение: високи длъжности, допълнителни възнаграждения, нотариални актове, имения и ферми. Умее да постига онова, което желае, има си метод; може да очарова един човек или да го подкупи, да го убеди или да го сплаши, да му обясни как да постъпи, ако действително иска да защити интересите си, да покаже на същия този човек някои аспекти от собствената му личност, за чието съществуване самият човек не е подозирал. Всеки ден мастър кралският секретар си има вземане-даване с видни велможи, които, стига да можеха, биха го унищожили с един замах – като муха. С пълното съзнание за това той съхранява своята любезност и спокойствие, както и неотклонното старание, с което се посвещава на делата на Англия. Няма обичая да дава обяснения. Няма обичая да коментира своите успехи. Но винаги, когато добрият случай се яви на прага му, той е там, готов да разтвори широко вратата пред него, доловил плахото му подраскване.\u003cbr\u003eУ дома, в градската му къща в Остин Фрайърс, рисуваният му образ виси умислено на стената; увит във вълна и кожа, той е стиснал здраво в ръка някакъв документ, сякаш се кани да го удуши. Ханс го беше затворил като в капан зад някаква маса и беше казал „Томас, не бива да се смееш“; и така работата започна – Ханс си тананикаше, докато работеше, а Томас се взираше свирепо пред себе си. Когато видя завършения портрет, каза: „Господи, приличам на убиец“, а синът му Грегъри отвърна: „Че ти не знаеше ли?“ Създават се копия на портрета – за приятели и за негови почитатели сред евангелистите в Германия. Не желае да се раздели с оригинала – „Не и сега, след като вече свикнах с него“, така казва – затова, когато влиза в голямата зала на дома си, се натъква на версии на самия себе си в различни стадии на развитие: колебливо нахвърляна скица, частично оцветена рисунка. Откъде да започне човек, рисувайки Кромуел? Някои започват с малките му, проницателни очи, други с шапката. Някои заобикалят проблема, заемайки се с печата и ножицата, други се съсредоточават върху пръстена с тюркоаз, подарен му от кардинала. Откъдето и да започнат, окончателният ефект е един и същ: ако този човек ви има зъб, не бихте искали да се натъкнете на него в безлунна нощ. Баща му, Уолтър, казваше: „На моя Томас му стига само да го погледнете накриво, за да ви извади очите. Опитате ли се да го препънете, ще ви отсече крака. Но ако не му мътите водата, е същински джентълмен. И винаги е готов да почерпи с по някое питие“.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 528 \/ 978-954-365-122-1","offer_id":1175655132,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p217.jpg?v=1549915440"},{"product_id":"978-954-365-104-7","title":"Вълци","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Вълци\" промени облика на историческия роман      \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Вълци\" на Хилари Мантел е най-бързо продаваната книга от всички, отличена с най-престижната литературна награда на Великобритания \u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e– \u003c\/span\u003e“Букър”. Тя е и първата наградена с “Букър” книга, станала номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на класацията  “Британски бестселъри на десетилетието”. “Вълци” е отличен и с наградата за исторически роман “Сър Уолтър Скот”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДвубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царуването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. “Злодеят” Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния...\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се решава съдбата на народите – от двама души в някоя малка стая. Забравете коронациите, конклавите на кардиналите, блясъка и процесиите. Така се променя светът; с едно побутване на сметалото; с една драскулка на перото, която променя смисъла на някоя фраза; с въздишката на минаваща жена, оставила след себе си лъх на портокали или розова вода; с ръката й, придърпваща завесите на леглото; с потъркването на плът в плът, тихо като дихание...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТомас Мор идва в Остин Фрайърс. Отказва да яде, отказва да пие, макар да прилича на човек, който има нужда и от двете.\u003cbr\u003eКардиналът не би приел отказа му. Сигурно би го принудил да седне и да яде желе. Или – в съответствие със сезона – би му поднесъл голяма купа ягоди с много малка лъжичка. \u003cbr\u003eМор казва:\u003cbr\u003e– През последните десет години турците превзеха Белград. Палили са лагерните си огньове в голямата библиотека в Буда. Само преди две години бяха пред стените на Виена. Защо искаш да направиш още един пробив в защитната стена на християнството?\u003cbr\u003e– Кралят на Англия не е неверник. Нито пък аз.\u003cbr\u003e– Не си ли? Дори не мога да разбера дали се молиш на Бога на Лутер и немците, или на някакво езическо божество, което си опознал по време на пътуванията си, или пък на измислено от теб английско божество. Нищо чудно вярата ти да е за продан. Сигурно би служил и на султана срещу добро заплащане.\u003cbr\u003eЕразъм е казал: „Възможно ли е природата да е създала нещо по-кротко, добросърдечно и хармонично от характера на Томас Мор?“ \u003cbr\u003eКромуел мълчи. Седи на писалището си – Мор го е изненадал по време на работа – подпрял брадичка на свитите си в юмруци ръце. Позата му придава известна войнственост, което точно сега може да бъде предимство.\u003cbr\u003eЛорд-канцлерът изглежда така, сякаш всеки миг ще започне да разкъсва дрехите си – което може само да подобри външния им вид. Човек би могъл да го съжали, но Кромуел отхвърля тази възможност.\u003cbr\u003e– Мастър Кромуел, вие си мислите, че положението ви на съветник ви дава право да преговаряте с еретици зад гърба на краля. Но грешите, аз знам за писмата, които разменяте със Стивън Вон, знам също, че той се е срещал с Тиндейл. \u003cbr\u003e– Заплашвате ли ме? Просто се интересувам.\u003cbr\u003e– Да – отвръща натъжено Мор. – Да, точно това правя.\u003cbr\u003eТой съзнава, че балансът на силите между тях – не между държавните служители, а между личностите – се е променил. \u003cbr\u003eКогато Мор си тръгва, Ричард се обръща към Кромуел:\u003cbr\u003e– Той не би трябвало да постъпва така. Искам да кажа – да те заплашва. Днес, заради поста, който заема, може спокойно да си тръгне оттук, но утре... кой би могъл да знае?\u003cbr\u003eКромуел си мисли: „Бях дете, горе-долу деветгодишен, когато избягах в Лондон, и тогава видях как една старица умря за вярата си.“ Споменът нахлува в тялото му, и понесен от него като от прилив, той се обръща към Ричард и казва:\u003cbr\u003e– Ричард, провери дали лорд-канцлерът е дошъл с подходяща свита и ако не е, осигури му ескорт и се постарай да го качиш на някоя лодка обратно за Челси. Не можем да го оставим да се скита из Лондон и да тормози всеки, пред чийто праг се озове. \u003cbr\u003eКазва последните думи на френски, макар и сам да не знае защо. Мисли за Ан, която го вика при себе си с протегната ръка:\u003cem\u003e „Maître Cremuel, â moi!“\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа Нова година той се буди на зазоряване и вижда край леглото си Грегъри.\u003cbr\u003e– По-добре ела долу. Арестували са Том Уайът. \u003cbr\u003eКромуел скача незабавно от леглото; първата му мисъл е, че Мор е нанесъл удар върху обкръжението на лейди Ан, в самото му сърце. \u003cbr\u003e– Къде е той? Да не би да са го откарали в Челси?\u003cbr\u003eГрегъри е озадачен.\u003cbr\u003e– Защо в Челси?\u003cbr\u003e– Кралят няма да допусне – случаят го засяга прекалено отблизо; Ан има книги... тя му ги е показвала, самият той е чел Тиндейл – какво остава, Мор да арестува краля?\u003cbr\u003e– Това няма нищо общо с Мор. Просто някакви глупци са арестувани, защото предизвикали размирици в Уестминстър, прескачали открит огън по улиците, а после започнали да чупят прозорци, нали знаеш как става... – гласът на Грегъри звучи уморено. – После се сбиват със стражите, затварят ги и пристига съобщението „Дали мастър Кромуел може да дойде и да даде на тъмничаря подарък за Нова година?“.\u003cbr\u003e– Господи – казва Кромуел. Сяда на леглото, осъзнал внезапно голотата си, босите си крака, непокритите прасци и бедра, члена, гъстите, подобни на козина косми по тялото, наболата брада; и потта, избила между плешките му. Той навлича ризата си и допълва: – Ще трябва да ме приемат и в такъв вид. Освен това първо ще закуся.\u003cbr\u003eГрегъри отбелязва с едва доловимо злорадство:\u003cbr\u003e– Нали се съгласи да му бъдеш като баща. Това е бащинството.\u003cbr\u003eКромуел се изправя.\u003cbr\u003e– Повикай Ричард.\u003cbr\u003e– Аз ще дойда.\u003cbr\u003e– Ела, ако държиш, но ми трябва Ричард за в случай, че възникнат неприятности.\u003cbr\u003eНе се стига до никакви неприятности, има само кратък пазарлък. Тъкмо се развиделява, когато младите господа излизат със залитане, с изпити лица, раздърпани, с мръсни и изпокъсани дрехи. \u003cbr\u003e– Франсис Уестън – казва Кромуел, – добро утро, сър.\u003cbr\u003eНаум продължава: „Ако знаех, че сте тук, щях да наредя да ви оставят в тъмницата“. – Защо не сте в двора?\u003cbr\u003e– Там съм – казва младият човек, дъхът му лъха на кисело. – Аз съм в Гринич. Не съм тук. Разбрахте ли?\u003cbr\u003e– Билокация* – отбелязва Кромуел. – Разбирам.\u003cbr\u003e– О, Иисусе! О, Иисусе, Спасителю наш! – Томас Уайът стои на снега, в ярката утринна светлина, и потрива главата си. – Никога вече!\u003cbr\u003e– До следващата Нова година – казва Ричард.\u003cbr\u003eКромуел се обръща и вижда как на улицата се измъква тромаво една последна фигура.\u003cbr\u003e– Франсис Брайън – казва той. – Трябваше да предположа, че това начинание не би било осъществено както трябва без вашето участие, сър.\u003cbr\u003eИзложен на студа, с който го посреща новата година, братовчедът на лейди Ан разтърсва глава като мокро куче.\u003cbr\u003e– В името на циците на света Агнес, замръзвам.\u003cbr\u003eЖакетът му е скъсан, яката на ризата – отпрана, има обувка само на единия крак. Стиска с ръце панталоните си, за да не паднат. Преди пет години той загуби едното си око на турнир; сега е загубил и превръзката; вижда се насинената очна яма. Той се оглежда с останалото здраво око.\u003cbr\u003e– Кромуел? Не помня да сте били с нас снощи.\u003cbr\u003e– Бях си в леглото и много бих искал да можех да си остана там.\u003cbr\u003e– Защо не се върнете обратно в леглото? – Брайън разперва ръце, рискувайки да му се смъкне панталонът. – Коя търговска съпруга ви чака? Може би си имате по една за всеки от дванайсетте празнични дни? – Кромуел почти е готов да се разсмее, преди Брайън да добави: – На вас, сектантите, жените ви не са ли общи?\u003cbr\u003eКромуел му обръща гръб и казва:\u003cbr\u003e– Уайът, накарайте го да се покрие с нещо, за да не му замръзнат някои части. Достатъчно му е, че е без око. \u003cbr\u003e– Кажете благодаря – изревава Томас Уайът и тупа приятелите си по гърбовете. – Кажете благодаря на мастър Кромуел и му върнете онова, което му дължите. Кой друг би станал толкова рано в празничен ден, и би развързал кесията си? Щяхме да си останем тук до утре.\u003cbr\u003eНе приличат на хора, които биха успели да съберат дори шилинг.\u003cbr\u003e– Няма значение – казва Кромуел. – Ще впиша дълга в общата сметка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 656 \/ 978-954-365-104-7","offer_id":1175655136,"sku":"","price":7.67,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p199.jpg?v=1549915440"},{"product_id":"product-52","title":"Сиси - неочакваната императрица","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПленителен разказ за едно от най-интригуващите кралски семейства в историята, който хвърля нова светлина върху бляскавия двор на Хабсбургите и неговата най-незабравима императрица\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ средата на XIX век владенията на Австрийската империя се простират от Австрия до Русия, от Германия до Италия. На престола на богатата и процъфтяваща империя, обединила много народи и несметни богатства  седи млад и красив император. И този император си търси съпруга.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДинастичният брак е уреден, кротката и благовъзпитана Хелене, братовчедка на императора, пристига в алпийския курорт, където трябва да бъде отпразнуван годежът им, съпроводена от петнайсетгодишната си сестра Елизабет - буйната, непокорна дъщеря на баварските планини. Тогава се случва непредвиденото – внезапно пламналата страст между Франц Йозеф и сестрата на неговата годеница помита всички предразсъдъци. Елизабет, още почти дете, но отличаваща се вече с красотата, която ще я превърне в легенда, става съпруга на императора и владетелка на огромната империя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПетнайсетгодишното момиче, в плен на романтичната си любов, дори не подозира какви изпитания го очакват в студения, безразличен свят на виенските дворци. С един съпруг, посветил живота си на империята, под суровия, неодобрителен поглед на строгата свекърва, Сиси се чувства безпомощна, изоставена и отчаяна. И тогава идват изкушенията...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБУДАПЕЩА, УНГАРИЯ\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e8 ЮНИ 1867\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Ваше императорско величество, готови сме за вас.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТя се обръща с леко кимване и махва елегантно с ръка. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е да поема ролята – провира ръце през ръкавите. Копринената тъкан, умело скроена и ушита, пасва по извивките ѝ като излята. Мили Боже, но тя така и не е свикнала напълно с голямата тежест на тези дрехи. Сякаш са по-тежки от собственото ѝ уморено тяло.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНавсякъде около нея се суетят неспокойни лакеи и бъбрещи придворни дами, препиращи се като обзети от трескаво оживление пчели в кошера, който обкръжава тяхната незаменима предводителка.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Разбухни ѝ полата!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Внимавай с дантелата!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е да вървим!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Нима вече е време?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова ли сте, ваше величество? – фризьорката на императрицата стои пред нея, вдигнала старинната корона: диамантите ѝ улавят проблясък от светлината на свещите. Короната е изящна като паяжина, и все пак достатъчно издръжлива, за да е оцеляла през столетията, надживяла царствените глави, върху които е била полагана. Ръце, вече балсамирани, коси, вече побелели и опадали.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова – тя кимва и навежда брадичка, за да може короната да бъде поставена върху кестенявите ѝ къдрици – къдрици, считани за най-голямата скъпоценност в цялата колекция на Хабсбургите. Къдриците, които, мълви се, ѝ спечелили сърцето на императора.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eСлед като короната е вече на мястото си, тя пристъпва напред и хвърля поглед към себе си в огледалото в цял ръст. Наистина представлява завладяващо видение; дори тя е принудена да го признае.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eРоклята е от бял и сребърен брокат, обточена с нанизи от диаманти и зашита направо върху нея, за да обгръща плътно стройната ѝ фигура. Дълга пелерина от бял сатен покрива раменете, преди да се спусне като водопад към земята. Но това, което хората винаги искат да видят, е лицето ѝ, повече от която и да е пищна рокля или старинна тиара. Всички са чували за издължените ѝ очи с цвят на пчелен мед. За фино изваяните ѝ скули. За устните ѝ, устните, които императорът някога е обявил за „свежи като пресни ягоди“. Императорът. Сърцето ѝ се присвива смутено в гърдите. Господи, колко е уморена. Ще има ли нужната сила да преживее този ден?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНа вратата се потропва, и сърцето ѝ отново прескача удар. Хвърля поглед нагоре, очите ѝ се стрелват към тежката дъбова врата. Кой от тях ще е от другата страна? Дали ще е императорът? Или ще е… той? Бузите ѝ се сгорещяват при тази мисъл, и тя се сгълчава. Дори след всичко, което е преживяла, все още почервенява като шестнайсетгодишно момиче при мисълта за него, при споменаването на името му. Даже мисълта за собствения ѝ съпруг не извиква такава алена руменина по бузите ѝ.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВратата се отваря тромаво, с подобен на пъшкане звук, като ленив пазач, разбуден от среднощната си стража след твърде много бира. Тя го вижда в миг, а той вижда нея. Поглъща я с поглед. Досеща се от изражението му, че е успяла да го остави без дъх; той има изражението на зашеметено животно.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Сиси – е единственото, което успява да каже. Вдига ръце, разперва ги широко, сякаш за да я придърпа към себе си. Но се спира, забелязал слугите, които се суетят наоколо.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Ваше величество – той се покашля, за да прочисти гърлото си. – Готова ли си? \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТя си поема дъх, обмисляйки отговора. Дали е готова? Не. Предполага, че никога не е била истински готова. Това беше проблемът, нали? Но повдига брадичка и отмята рамене назад.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова съм – отговаря тя с едно бързо кимване. Плъзва се напред. Полите на роклята се влачат зад нея – великолепието ѝ е твърде тежко за изтощеното ѝ тяло. Но тя въздъхва и продължава през стаята.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВече ги чува от двете страни на стените. Не толкова отделните възгласи и викове, а приглушено, настойчиво пулсиране. Постоянно. Като разбиването на морските вълни в сушата: неумолимо, неспирно.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТой ѝ предлага ръката си и тя промушва своята през нея, меката ѝ плът се притиска към твърдата му униформа. Сега вратите се разтварят по-широко. Тя примигва, копнеейки да вдигне нагоре облечената си в ръкавица ръка. Да се предпази, да скрие лицето си от всички тези любопитни очи, насочени право към нея… Очи, които ще я изучават и поглъщат с поглед, сякаш е тяхно право да я погълнат. Тя кипи от онова инстинктивно, познато желание да побегне, да се измъкне. Но възпира порива си. Изправя се малко по-решително.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eА после чува:\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Сиси!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eПоемане на въздух. Един миг, за да си придаде увереност, когато се обръща към него.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eИ наистина беше. Най-сетне беше време.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/117309253\u003c\/p\u003e","brand":"Алисън Патаки","offers":[{"title":"американска \/ 672 \/ 978-954-365-192-4","offer_id":34951220425,"sku":"","price":5.11,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Sisi_Neochakvanata_Imperatrica-Cover.jpg?v=1494316693"},{"product_id":"product-67","title":"Азазел (второ издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървият случай, разрешен от младия колежки регистратор Ераст Фандорин и първата книга от култовата поредица \"Приключенията на Ераст Фандорин\".\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМосква, 1876 г. Изисканото общество се наслаждава на прекрасния пролетен ден в Александровската градина. Внезапно един млад мъж се доближава до две дами и се обяснява в любов на по-младата. Отблъснат от стреснатата госпожица, младият човек вади пистолет и се самоубива.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eВ полицията постъпват сведения за подобни случаи и в Санкт Петербург.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eВъзможно ли е да става дума за епидемия от самоубийства?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eИли неизвестна терористична организация крои странен заговор?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eТази загадъчна история се превръща в първия случай, разрешен от младия колежки регистратор Ераст Фандорин и първата книга от култовата поредица \"Приключенията на Ераст Фандорин\" на звездата на криминалната литература – московския филолог, преводач, критик и журналист Борис Акунин.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ понеделник, 13 май 1876 година – един ден, свеж като пролет и топъл като лято, в два и нещо след пладне в Александровската градина пред очите на многобройни свидетели се случи едно безобразно, небивало произшествие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПо алеите, сред цъфналите люляци и пламнали в алени лалета лехи, се нижеше наконтено множество – дами с дантелени чадърчета, които да ги предпазват от лунички, гувернантки с деца, издокарани с моряшки костюмчета, млади мъже с модерни шевиотови рединготи или английски къси сака. Нищо не загатваше за предстоящи неприятности, из въздуха се носеха ароматите на зряла, победила пролет, някакво мързеливо задоволство и радостна скука. Слънцето припичаше здраво и сенчестите пейки до една бяха заети.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа една от тях, разположена близо до Грота и обърната към оградата, откъдето започваше улица Неглинная и се виждаше жълтата стена на Манежа, бяха седнали две дами. Едната, съвсем млада (всъщност не чак дама, госпожичка), четеше някаква книжка с фина кожена подвързия и току се оглеждаше наоколо с разсеяно любопитство. Другата, доста по-възрастна, облечена в класическа тъмносиня вълнена рокля и практични ботинки с връзки, ритмично тракаше с куките и съсредоточено плетеше нещо отровнорозово. Впрочем, това не ѝ пречеше да върти глава наляво и надясно, а бързият ѝ поглед бе толкова остър, че едва ли нещо що-годе интересно можеше да му убегне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМладият мъж с тесен кариран панталон, редингот, небрежно разкопчан над бялата жилетка и с кръгла шапка на главата веднага привлече вниманието на дамата с доста странните си движения из алеята: ту спре, като че търси някого, ту изведнъж направи няколко енергични крачки, ту отново се закове на място. По едно време неуравновесеният субект мярна нашите дами и, сякаш взел някакво внезапно решение, с широки крачки се упъти към тях. Спря пред пейката, погледна младата госпожица и възкликна с палячовски фалцет:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадмоазел! Казвали ли са ви, че сте непоносимо прекрасна?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевойката, която наистина беше чудно хубава, се вторачи в натрапника, та чак ягодовите ѝ устни се разтвориха от уплаха. Дори зрялата ѝ спътница бе потресена от подобна нечувана безцеремонност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Аз съм сразен от пръв поглед! – превземаше се непознатият, на вид, впрочем, много представителен (модно подкъсени бакенбарди, високо бледо чело и грейнали от възбуда кафяви очи). – Ще ми позволите ли една съвсем невинна целувка по невинното ви чело!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Господине, фие сте зе напили! – дойде на себе си дамата с плетивото, в гласа ѝ се долови характерен немски акцент.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Пиян съм само от любов – увери я натрапникът и със същия неестествен глас настоя: – Една-единствена целувка, инак ще посегна на живота си!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевойката се сви към облегалката на пейката и обърна поглед към своята защитничка. Онази пък, въпреки цялата тревожност на ситуацията, демонстрира непоклатимо самообладание:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Феднага да зе махате оттук! Фие сте за лудница – извиси глас тя и вдигна плетката си с двете войнствено щръкнали куки. – Аз фикам полицай!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ внезапно се случи нещо съвсем безумно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– О, тъй ли? Отхвърлен съм?! – изкрещя младежът с фалшиво отчаяние, със сценичен жест закри очи с длан и изведнъж измъкна от вътрешния си джоб малък, лъскав, черен револвер. – Струва ли си тогаз да живея? Една ваша дума и ще живея! Една ваша дума и съм труп! – обърна се той към зяпналото го момиче, самото то ни живо, ни умряло. – Мълчите, тъй ли? Добре, сбогом тогаз!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВидът на размахалия оръжие господин нямаше как да не привлече вниманието на околните. Неколцина от намиращите се най-близо – пълна дама с ветрило в ръка, важен господин с орден „Света Анна“ на гърдите, две курсистки, облечени в еднакви кафяви рокли с пелерини – замръзнаха на място. Дори оттатък оградата някакъв студент се закова на тротоара. Накратко, по всичко личеше, че безобразната сцена ще бъде незабавно прекратена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо събитията се развиха толкова бързо, че никой не успя да се намеси.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Е, наслука! – викна пияният (пък може и луд да беше), вдигна незнайно защо ръката с револвера високо над главата си, врътна барабана и опря цевта в слепоочието си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Палячо! Шалък мърляч! – просъска храбрата немкиня, демонстрирайки добро познаване на разговорния език.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБледото лице на младия мъж посивя, позеленя, той прехапа долната си устна и зажумя. За всеки случай младата госпожица също затвори очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ много добре стори – това я спаси от кошмарната гледка: в мига, когато револверът изтрещя, главата на самоубиеца рязко отскочи встрани, а над лявото ухо – там, откъдето излезе куршумът, бликна червено-бяло фонтанче.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ настана нещо неописуемо. Немкинята възмутено завъртя поглед на всички страни, сякаш търсеше свидетели на подобно нечувано безобразие, след което се разпищя, присъединявайки гласа си към писъците на курсистките и пълната дама, които от няколко секунди вече надаваха безумни викове. Младото момиче изпадна в несвяст – то отвори за миг очи и моментално припадна. Отвсякъде се стичаха хора, а студентът оттатък оградата, явно чувствителен по природа, търти да бяга през улицата по посока на Моховая.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 272 \/ ISBN 978-954-365-209-9","offer_id":12271913631829,"sku":"","price":4.6,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/AZAZEL_COVER_print.jpg?v=1523866446"},{"product_id":"product-70","title":"Не се сбогувам","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-top: 0.17in; margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eРусия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЧувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЩе успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eсвоя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЕраст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта...\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003eПърво се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти...Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто.\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\" style=\"font-family: Times New Roman, serif;\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 480 \/ 978-954-365-211-2","offer_id":12401780129877,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/NE_SE_Sboguvam_cover.jpg?v=1527433720"},{"product_id":"product-79","title":"Огненият пръст","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eПопулярният руски писател Борис Акунин се впуска в ново амбициозно начинание - докато пише своята \"История на руската държава\", писателят съпровожда всеки том с \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eповести\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e, илюстриращи една дълга и драматична история на възходи и падения.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\"\u003cstrong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eОгненият пръст\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e“, първият роман от новата поредица, започва така...\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eМного, много отдавна, далеч на Север, пренебрегвани от всевластната Византия, живеят славянски племена – разединени и в постоянна война едно с друго. Императорът в Константинопол има далеч по-тежки грижи, сред които и младата държава на българите, забила се като трън в плътта на старата империя.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eИ все пак, Константинопол освен всичко останало е и център на активен шпионаж за благото на Византия, а съветниците на императора узнават, че един по-заможен и властен княз, някой си Кий, е събрал около себе си по-голяма войска и богатствата му може да му помогнат да основе държава...\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eБорис обясняваше колко сладък е бил животът в Цариград при двора на император Балдуин. Как рицарите, тамошните старши дружинници, се забавлявали с луди игри – турнири. Сражавали се с тъпи копия на кон и с ненаточени мечове пеша, владетелят награждавал победителите, а хубави девойки ги окичвали с ленти и венци от цветя.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eСлед това разказа за битката при Адрианопол, където Балдуин и всичките му смели витязи паднали от българските мечове и стрелите на половците.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eНашите рицари бяха седем стотици, пехотинците – десетина хиляди. А цар Калоян изведе на полето огромна войска, към четиридесет хиляди. Но ние не трепнахме. Устремихме се срещу тях с тръби, с викове – всеки рицар си има свой боен вик. Земята се разтрепери от тропота. Българите се пръснаха настрани, а половците хукнаха да бягат. Ние след тях! Но конете им са леки, а нашите – тежки. Взехме да се разтягаме в преследването. Едни препускаха по-бързо, други по-бавно. Тогава половците взеха да се обръщат и да свалят предните с примки от седлата. Лоша работа. Втурнахме се назад – а българите отново се събраха и тръгнаха с копията напред, не ни пускат. И стрелите се сипят като дъжд – отпред, отзад.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eДружинниците слушаха, свили вежди, със спотаен дъх. Мнозина се бяха озовавали под половския дъжд от стрели, знаеха какво е.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЕ, на рицаря стрелите нищо не могат да сторят, ако са му добри доспехите. Чукат по бронята като градушка и се чупят. А пък примката е друго нещо. И мен, както много други, така ме хванаха – с подлото въже. Дръпнаха ме като риба с въдица. А доспехите са тежки. Като паднеш наземи, без чужда помощ ставане няма. Така и се озовах в плен. Ех – въздъхна Борис, – глупав бях. Чак след това измислих как рицар с доспехи да се предпази от примките. Да ви покажа ли?\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eПокажи! Покажи! – зашумяха дружинниците.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eНататък стана още по-интересно.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eБорис нареди да сложат на богатирския му кон специални конски доспехи, които висяха едва ли не до земята. И без това огромният Роланд заприлича на приказно чудовище, покрито с метални люспи. Борис също беше облечен с чуждестранните доспехи. Шлемът – като ведро: лицето е цялото закрито, само отпред има процепи за очите и малки дупчици за дишане, а на него от двете страни по един рог от бик. На раменете стоманени полукръгове, гърдите покрити с цяла пластина. Същите такива имаше и по хълбоците и на гърба. На бедрата – оребрена, също стоманена пола. Надолу броня и на краката, наколенници, и железни обувки с остри шпори. Голямо дрънчене, голямо скърцане, голям грохот! В седлото го качиха четирима души, от верандата.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eСтоманеният кентавър препусна из двора – страховита гледка. Все едно че е един от конниците, за които се разказва в „Апокалипсиса“ на Йоан, че броните им са огнени, а главите на конете са лъвски и изригват огън, дим и сяра.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-indent: 0.2in; margin-bottom: 0in; line-height: 120%;\" lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 480 \/ 978-954-365-222-8","offer_id":21224884207701,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Akunin_Cover.jpg?v=1544528367"},{"product_id":"product-89","title":"Звезда на челото","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИсторията на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРазпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСамотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя изцяло…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРус е подчинена почти докрай, но на места съпротивата срещу нашествениците все още продължава. Някои от княжествата вече са съюзници на ордата, други остават настрана от конфликта. Малцина са готови да потеглят на бран срещу страховитата войска на хан Мамай.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ тези смутни времена веселият крадец и пройдоха Яшка, белязан по челото и по рождение, и заради провинение, живее от ден за ден на гърба на лековерните и мечтае за голямото богатство. Съдбата го среща с\u003cbr\u003eвсезнаещия, невъзмутим и загадъчен ханзейски търговец Бох и неговата неотлъчна сянка, страховития Габриел. Срещите с тях ще научат хитроумния Яшка на много неща и ще го въвлекат в съдбоносния сблъсък между армиите на княз Дмитрий Донски и хан Мамай на Куликово поле.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПарадната юрта на княза на русите не беше богата, не като в двореца на хорезмийския бек, където Манул бе придобил своята чудна сабя.\u003cbr\u003eСтените бяха голи, без украшения. Само в ъгъла, между завеси, висеше малка картинка с някакво брадато лице, под нея гореше малък светилник. Сигурно изображение на някой от особено почитаните предци, покровител на рода – като при китайците. Освен това имаше сандъци и скамейки, покрити с цветни тъкани. На голяма, резбована маса лежаха равни купчини от правоъгълници – кожени и плюшени, със сребърен обков. Манул знаеше какво е това, беше ги виждал в Хорезмия. Наричаха се „книги“, вътре в тях имаше тънки-тънки шумолящи пластинки, покрити с ченгелчета. Срещаха се и малки рисунки, неразбираеми. С книгите лесно се палеше огън, горяха по-добре от сухи съчки. Руският княз имаше двадесетина от тях. Манул никога досега не беше срещал толкова много от тези красиви вещи на едно място.\u003cbr\u003eБеглият оглед на помещението отне само няколко мига, след това десетникът се съсредоточи върху русите.\u003cbr\u003eКрай масата седяха трима възрастни. Още трима – юноша и две жени, млада и стара – стояха отзад.\u003cbr\u003eГлавният, разбира се, беше онзи, който седеше в средата. Побелял, жилав, присвил късогледо очи. Посред челото му имаше петънце, кръгло. Или е бенка, или е нарисувано – може пък русите да имат такъв знак за княжеско достойнство. Облечен бе просто – нито злато, нито сребро. Онзи вляво от него беше явно началникът на войската – дебел като на бик врат, обветрено червендалесто лице, големи мустаци, препасан накръст с ремъци. Отдясно – старец с черен калпак. Шаман или съветник – със сигурност не е воин. \u003cbr\u003eБеше необичайно на преговорите да има жени редом с нойоните, затова Манул огледа и тях.\u003cbr\u003eДебела старица с жълто-бели коси, подаващи се изпод висока, украсена с везба шапка, стоеше точно зад княза и боязливо го докосваше по врата. Ясно: най-възрастната жена. Втората бе съвсем млада, издокарана, с красива мрежа от дребни перли на главата, която се спускаше под остър ъгъл между очите ѝ. Тази зяпаше не плахо, а по-скоро с любопитство. Любимата наложница или дъщеря му? Сигурно е дъщеря. Прекалено е грозна: хилава, косите бели, очите кръгли, като на сова и носът – вирнат като носа на ботуш. Хлапакът, на около шестнадесет-седемнадесет години, разбира се, беше княжеският син. Гледаше като вълче, само дето не се зъбеше.\u003cbr\u003eКакто и да е, по дяволите. Тези тримата не бяха важни.\u003cbr\u003eЕдва Манул помислил така и старата жена – ама че чудо на чудесата – първа, без позволението на мъжа, рече нещо.\u003cbr\u003eКалга сечен отзад почти беззвучно, без да мърда устни, преведе:\u003cbr\u003e– Казва, че сме страховити. На хора не приличаме.\u003cbr\u003eКнязът също каза нещо.\u003cbr\u003e– Казва: отивайте си, не пречете, тук работата е сурова.\u003cbr\u003eНо жените и хлапакът останаха. Манул разбра, че този княз е слаб – дори домочадието не го слуша.\u003cbr\u003eСлед това главният русин се обърна към монголците на тюркски. Цялата Степ разбираше този велик език, разделен на много наречия.\u003cbr\u003e– Кои сте вие? – попита князът. – Защо сте нападнали моето село? Какво сторихте със селяните? Къде са те?\u003cbr\u003e„Откъде ли знае за селото? Значи все пак някой е успял да се добере до града. Затова и биха тревога. Но как? По снега щяха да останат следи“.\u003cbr\u003eИ шаманът отзад също прошепна:\u003cbr\u003e– Питай го: откъде знае?\u003cbr\u003eМанул попита:\u003cbr\u003e– Нападнали? Защо така си решил, княже?\u003cbr\u003eРусинът се навъси.\u003cbr\u003e– Не се опитвай да ме лъжеш, чуждоземецо. При нас още от времето на половските набези си има правило: два пъти в денонощие най-близкото до Степта село дава знак. По пладне пуска в небето стълб черен пушек. В полунощ пали голям огън на близкия хълм, той се вижда от двадесет версти. Ако димът или огънят са два, има нужда от помощ. Ако няма нито един знак – селото е превзето.\u003cbr\u003eМанул си спомни, че на хълма до руското село наистина, неясно защо, бяха струпани две купчини съчки. Ето какво било. Монголците досега не се бяха сблъсквали с подобна предпазна мярка. Хитро измислено.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 352 \/ 978-954-365-232-7","offer_id":22932506116181,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/ZVEZDA_NA_cove_01.jpg?v=1563870694"},{"product_id":"product-97","title":"Убийство в метрото","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e\n\u003cstrong\u003eПочитателите на класическия британски криминален роман ще бъдат очаровани от интригата, забъркана от \u003c\/strong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей в „Убийство в метрото”\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\n\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, \u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей\u003c\/strong\u003e си спечелва много суперлативи, макар че написва едва три романа в жанра. Още първият от тях, \u003cstrong\u003e„Убийство в метрото“,\u003c\/strong\u003e обаче подсказва потенциала й да забърква неустоима криминална интрига с колоритни герои.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДействието в този класически детективски роман се развива в близост до Северната линия на лондонското метро. Когато госпожица Понгълтън е открита мъртва на стълбите на метростанция „Белсайз Парк“, останалите пансионери в обитавания от нея хотел „Фрамптън“ не са обзети от мъка при новината за смъртта на досадната възрастна дама. Но всички те имат своите теории за самоличността на убиеца, макар че от полицията прибързано задържат потенциалния извършител.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗаради тежкия си характер и постоянното желание да променя завещанието си, госпожица Понгълтън не липсва особено на никого, но пък точно затова заподозрените за убийството й са прекалено много. Обитателите на хотела все пак решават да се заемат с разгадаването на мистерията. Няколко от тях, включително и териерът Тапи, изпълняват важна роля в последвалите събития. Междувременно разследващите полицаи се опитват да се справят с всевъзможните открити улики и фалшиви следи, както и да проверят различни алибита на замесените и облагодетелстваните от смъртта на госпожица Понгълтън. А съквартирантите във „Фрамптън“ упорито се стараят да им отнемат задълженията и ги заливат с разнородна информация и предположения, които в крайна сметка водят до драматичен арест.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003ctd\u003e\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003cp\u003eВечерята във „Фрамптън“ беше съпроводена с по-оживен разговор от обикновено; от време на време на някоя от малките маси развълнуван глас се издигаше до кресчендо и заглушаваше околните разговори, докато собственикът на гласа, осъзнал неуместния си за траурната вечер изблик, не снижеше тон или не потънеше в смутено мълчание. Обитателите на пансиона обсъждаха убийството хладнокръвно. Човек често е склонен да гледа на съседите и съквартирантите си като на животозастрашаваща досада и в същото време дълбоко да се съмнява, че и те са хора точно като него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСиси Фейн и Бети Уотсън, които седяха на една маса и работеха в един и същи офис в Сити, бъбреха развълнувано. Сиси беше светлокоса, кръглолика, с леко нацупени устнички и невинни сивосини очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тази сутрин Понгъл въобще не тръгна за града заради брошката – обяви тя, отмятайки назад модните си дълги къдрици.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Въобще \u003cem\u003eне отиде\u003c\/em\u003e в града – поправи я Бети, чиято педантична точност по отношение на граматиката беше безценна за фирмата, в която работеха. Тя имаше по-сдържани маниери от Сиси, кестенява коса и кафеви очи; може би не беше толкова красива, но имаше по-ясни, интересни черти.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тръгнала или отишла, все едно, защото до никъде не е стигнала, както би казала милата ни Нели – продължи Сиси високо. – Имаше час при зъболекаря. Противна работа!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Дали пък зъболекарят не я е удушил на стълбите към метрото, защото не е можел да понесе мисълта да надникне дори само още веднъж в устата ѝ? – попита престорено сериозно Бети.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не ставай глупава! Имам предвид, че не е имало защо Боб толкова отчаяно да бърза да прекрати разходката ѝ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А откъде знаеш, че след зъболекаря не е смятала да се отбие в полицията заради брошката?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Едва ли. Не мисля, че изобщо е възнамерявала да предприема каквото и да било по този въпрос, освен непрекъснато да заплашва Боб, че ще го издаде. Тя просто обожаваше да има власт и да бъде в светлината на… така де.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– На \u003cem\u003eпрожекторите\u003c\/em\u003e. Именно – подчерта Бети. – Ролята на информатор щеше идеално да ѝ пасне: всичко за благото на обществото! Да насочи полицията по следите на опасна банда, да се яви като свидетелка в съда. Направо беше родена за това!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Възможно е. Но ми се струва, че Боб я е убил само за отмъщение, защото го е заплашила и го е вбесила. Хората \u003cem\u003eправят\u003c\/em\u003e такива неща. Не си е помислял да си вземе обратно брошката.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не ми звучи убедително и няма никаква нужда да съчиняваме теории, само и само за да уличим Боб. Не мога да повярвам, че той има нещо общо. Лош късмет е, че са го свързали с тази история, точно както е било лош късмет да се забърка с онзи грабеж!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа съседната маса госпожа Даймър обсъждаше темата с господин Грейндж. На външен човек би се сторило странно, че точно тези двама събеседници са седнали заедно на вечеря. Госпожа Даймър беше дама на средна възраст със склонност да подчертава необичайно слабата си и суха фигура с помощта на тоалети, които не бяха в тон с обичайната мода. Тя винаги с гордост обясняваше, че са шити от ръчно тъкана вълна – „дело на този чудесен човек, Блимптън Тор; всичко върши той, дори стригането на овцете!“ Навярно близката връзка на въпросните платове с овцете беше причина да са неудобни за носене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eФрансис Грейндж беше младолик, не се отличаваше с нищо особено и живееше във „Фрамптън“ отскоро. Госпожа Даймър се изявяваше като романистка и би обяснила интереса си към господин Грейндж с необходимостта да опознава човешката природа. Тя често казваше на приятелите си: „Обичам да изучавам различни типове характери. Когато ги изсмуча докрай, е, тогава…“ Едно рязко махване на кокалестата ѝ ръка показваше каква е съдбата, очакваща изсмукания. От своя страна господин Грейндж явно доброволно и покорно се подлагаше на процеса на изсмукване. Внимателният наблюдател би заключил, че госпожа Даймър го държи край себе си най-вече защото господин Грейндж беше изключително търпелив и внимателен слушател. За наблюдателя не би било трудно да се досети, че представление, точещо се безкрайно, рано или късно би отегчило и най-вярната публика, но господин Грейндж явно все още не беше достигнал до тази фаза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това ми е изключително интересно – осведомяваше го в момента госпожа Даймър. – Лицемерно е да твърдим, че който и да било от нас е смазан от скръб от кончината на госпожица Понгълтън, макар, разбира се, всички да сме ужасени от кошмарния ѝ край. В миналото задълбочено съм изучавала характеристиките на криминалния тип. За момента не съм си изградила собствена теория за настоящото престъпление – още е твърде рано – но съвсем скоро ще видя цялата картина.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Онова, което не мога да разбера – каза господин Грейндж, – а навярно вие предвид познанията ви за човешката природа ще съумеете да ми обясните, е как така се оказа, че знаем толкова много за отношенията на госпожица Понгълтън и Боб Търлоу точно сега, когато тя е открита мъртва, а той е обвинен в убийството ѝ?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Интересен въпрос – съгласи се госпожа Даймър, като кимна на събеседника си и махна с едрата си кокалеста ръка, украсена с няколко грамадни сребърни пръстена, отличаващи се със същата грубовата „ръчна изработка“. – Отчасти това се дължи на факта, че в момента интересът ни е изцяло съсредоточен върху личностите на тези двама души, и ние автоматично изравяме от паметта си и най-малките късчета информация за тях, дори онези, които са заседнали в нас, без дори да го съзнаваме. Отчасти причината е и липсата на сдържаност у низшите класи. Клетото девойче Нели разправя историята за брошката наляво и надясно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Навярно сте права. Налага се да призная, че тази история с брошката значително влошава положението на Боб Търлоу. При това днес сутринта е бил и на смяна в метростанцията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А! – присмя се госпожа Даймър на безкритичното приемане на очевидното от страна на господин Грейндж. – Точно този тип съвпадения подвежда полицията при разследването на убийства. Човек трябва да вземе предвид всички вероятности: да вземем например   метростанцията. Оттам минават всякакви хора, което я прави идеално място за извършване на подобно престъпление. Освен това да не забравяме и характера на госпожица Понгълтън: несъмнено тя беше корава жена. Говореше се, че е богата, освен това беше потайна и отмъстителна. Може да е имала стотици врагове. Беше точно от онези достолепни възрастни дами, които могат да имат и съмнително минало.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:products\/4753229807701\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-15\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Мейвис Дориъл Хей","offers":[{"title":"английска \/ 352 \/ 978-954-365-240-2","offer_id":32463477178453,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_UBIISTVO_v_METROTO1.jpg?v=1592311558"},{"product_id":"product-101","title":"Писък в Сохо","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e \/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eДинамично действие и изненадващи обрати ни поднася Джон Г. Брандън в британската криминална класика „Писък в Сохо”\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eДжон Гордън Брандън\u003c\/strong\u003e се нарежда сред най-добрите автори от златната епоха на британските криминални романи. Той си спечелва многобройни почитатели през първата половина на 20 век, заради интригуващите сюжети и галерията от колоритни персонажи във всяко свое произведение. Сред най-популярните му герои е инспектор Патрик Алойшъс Маккарти от Скотланд Ярд. Той се заема с разследването на поредицата убийства и опита за политически саботаж в \u003cstrong\u003e„Писък в Сохо“\u003c\/strong\u003e. Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДействието в този роман се развива в Сохо в първите месеци от началото на Втората световна война. По това време Лондон е изцяло затъмнен през нощта като предпазна мярка срещу въздушни нападения. Когато пронизващ писък смразява кръвта на всички обитатели и гости на тази прочута част на Лондон, на мястото веднага пристига инспектор Маккарти. Той е добре запознат с местния престъпен контингент, но нищо не може да го подготви за онова, което предстои.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсъщност на местопрестъплението има кръв и окървавен нож, но липсва труп. Маккарти трябва да разгадае мистерията, а междувременно броят на труповете главоломно нараства. Едно предчувствие или „пресантиман“ ще поведе прочутия инспектор по важна следа. Той ще се сблъска с италиански гангстери, немски шпиони и очарователни австрийски аристократи, докато се опитва да разгадае връзката между мистериозната мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушна отбрана.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-17\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Джон Г. Брандън","offers":[{"title":"английска \/ 272 \/ 978-954-365-244-0","offer_id":32672357187669,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_PISUK_v_SOHO.jpg?v=1598432470"},{"product_id":"product-104","title":"Вечните образи на Англия","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eБил Брайсън кани над 90 популярни личности да разкажат за нещо типично английско, към което са особено пристрастни. Резултатът от това е впечатляващият сборник „Вечните образи на Англия”\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМного, безкрайно много са английските забележителности, които се радват на всеобщо внимание и възхищение и провокират интереса на милиони туристи от целия свят. Какво все пак в тази страна я превръща в толкова уникално място? На този въпрос се опитва да намери отговор \u003cstrong\u003eБил Брайсън\u003c\/strong\u003e, един „американец в Англия“, известен със своите безкрайно забавни книги за пътешествия. В книгата \u003cstrong\u003e„Вечните образи на Англия“\u003c\/strong\u003e той е събрал разказите на различни значими обществени личности, които са тяхното обяснение в любов към невероятните места, традициите и дори странностите, присъщи на англичаните.\u003c\/p\u003e\n\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003cbr class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ есетата се разказва за всичко типично английско: горите и горските животни, храните, плажовете, спорта, изкуството, историята и вечната тема за разговор: променливото английско време. Много от авторите споделят лични истории или впечатления, представяйки от различна перспектива своите английски образи: от табелите на кръчмите до пощенските кутии, от овощните градини до крайречните ливади и от провинциалния крикет до локалните шовинисти.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъбрани и редактирани от Брайсън, тези разкази ви отвеждат на пътешествие из английската провинция. Опознаваме различни места с помощта на гидове, за които представянето е излишно. Рок легендата Ерик Клептън си припомня детството и поразителния ефект върху него от възвишението Нюландс Корнър, актьорът Кевин Спейси разказва за емоциите от пътуването с лодка по каналите Кенет и Ейвън, ръгбистът Брайън Мур обяснява значимостта на спортните терени, комикът Тери Джоунс изразява любовта си към парка „Хампстед Хийт“, а неговият колега от Монти Пайтън, Майкъл Пейлин, описва досега си със зъберите. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626984\u003c\/p\u003e","brand":"Бил Брайсън","offers":[{"title":"английска \/ 368 \/ 978-954-365-246-4","offer_id":37270104309951,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":false}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_Cover_Vechnite_OBRAZI.jpg?v=1603835696"},{"product_id":"product-105","title":"Сиди","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eЛегендата за безукорния рицар Ел Сид оживява в новия епичен шедьовър на Артуро Перес-Реверте\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАртуро Перес-Реверте изгаря от желание да разкаже за живота на Родриго Диас де Бивар, наричан Сид (господар), още, откакто като дете прочита „Легендата за Сид“. Руи Диас се откроява с качествата си на ненадминат военен стратег, спечелил почти всички битки, които е водил, включително и когато противникът го е превъзхождал значително. Той е харизматична личност и е съвършеният лидер, който не само е роден да воюва, но и притежава способността да влияе на хората, да налага авторитета си, да взима трудни решения. Затова още приживе се превръща в легенда.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ „Сиди“ Перес-Реверте ни представя най-задълбочения психологически портрет на Руи Диас, макар и разказвайки един кратък период от живота му. Прочутият рицар е изпратен в изгнание от своя крал и трябва да оцелява заедно с войската си – сурови мъже, които са готови да го следват във всяка битка и да умрат за него. Именно тогава се проявяват и развиват лидерските му качества и уменията му на бойното поле, които му спечелват уважението и на най-яростните му противници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа подвизите на Руи Диас се носят легенди, но той е най-вече истински човек на честта и дълга, символ на смелост, благородност, лоялност и достойнство. Перес-Реверте ни го представя като обикновен човек, който страда от тежестта на командването и от отговорността за живота на своите верни воини. Всички тревоги обаче остават на заден план по време на грандиозните битки. Ставаме техни свидетели през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЦелта на Артуро Перес-Реверте е да разкаже неразказаната история на Сид. Романът, в който говори за насилие, смърт и кръв и който е съобразен с историческите факти и с преживяванията на самия автор, работил дълги години като военен кореспондент, той определя като „делото на живота ми“ .\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626640\u003c\/p\u003e","brand":"Артуро Перес-Реверте","offers":[{"title":"испанска \/ 384 \/ 978-954-365-247-1","offer_id":37664228606143,"sku":"","price":6.7,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/SIDI_COVER_Front.jpg?v=1606746129"},{"product_id":"product-108","title":"Натюрморт","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eФалшиви самоличности, фалшиви произведения на изкуството и сделки на цената на човешки живот заплита Вал Макдърмид в новия си трилър, при това на фона на надигащата се заплаха от един незнаен вирус\u003cbr\u003e\n\u003c\/h1\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПризната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по целия свят, \u003cstrong\u003eВал Макдърмид\u003c\/strong\u003e се завръща с новия приковаващ роман от успешната поредица за \u003cstrong\u003eКарен Пири\u003c\/strong\u003e, която оглавява отдел „Студени досиета“ на шотландската полиция. В „\u003cstrong\u003eНатюрморт\u003c\/strong\u003e” главен инспектор Пири поема по опасни следи, натъквайки се на измами, манипулации, заблуди, удари под кръста, насилие и убийства.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ една мразовита сутрин екипажът на риболовна лодка попада на тяло в морето. Бързо става ясно, че мъртвецът е бил главният заподозрян в разследване от преди десетилетие, когато важен държавен служител изчезва безследно. Карен Пири последна е преглеждала досието по случая и се оказва въвлечена в зловещ свят на предателства и мрачни тайни. Паралелно с това тя се заема с друг случай, който предизвиква още повече догадки.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ гараж в едно спокойно предградие е открит скелет, който явно е скрит тук от години. Някъде на свобода се разхожда убиец, който никога не е бил изправен пред правосъдието, и Карен възнамерява да поправи това. Докато работи по двата нови случая, тя започва да разплита сложна мрежа от лъжи, за които никой не е предполагал толкова години. Но лъжите и тайните, които започват да излизат на повърхността, могат да се окажат със  смъртоносен заряд, защото някой е твърдо решен те да си останат такива завинаги.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627188\u003c\/span\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Вал Макдърмид","offers":[{"title":"английска \/ 480 \/ 978-954-365-250-1","offer_id":39339142840511,"sku":"","price":6.7,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_NATURMORT.jpg?v=1615365384"},{"product_id":"product-110","title":"Тъмни приливи","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan\u003eВълнуваща история за алчност, страст, изгубена любов и жажда за богатство, разгърната на два континента\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan\u003eВъв втората част на нейната нова семейна сага кралицата на историческия роман \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eФилипа Грегъри\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e ни представя една драматична и интригуваща история, която ни отвежда от бедността и блясъка на Лондон от бурните времена на Реставрацията до колоритните улици на Венеция и ни запознава с живота на първите заселници в североамериканските колонии. В „\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eТъмни приливи\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“ отново се срещаме със знахарката Алинор и беглеца-благородник Джеймс, чийто съдби се преплетоха сред кървавия хаос на Гражданската война в Англия в „Мочурища“. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзминали са 21 години от тогава. Сега Алинор живее скромно и достойно, заедно със своята дъщеря Алис и внуците си, с които стопанисват склад в Лондон близо до река Темза. Спокойното им ежедневие е нарушено от пристигането на двама неочаквани посетители. Първият е Джеймс Ейвъри, който сега е богат и почитан и може да предложи всичко на жената, която преди години е изоставил, включително благосклонността на възкачилия се на престола крал Чарлз II.  Дали обаче Алинор е готова да му прости предателството, което й причини толкова много страдания? Вторият посетител е Ливия, красива вдовица от Венеция в дълбок траур. Тя твърди, че Алинор е нейната свекърва и е дошла да й съобщи, че големият й син Роб се е удавил във венецианската лагуна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛивия успява да очарова цялото семейство с чувствената си, безгрижна топлина и обещава да развие нова печеливша търговия. Тя търси помощта им за продажбата на своето наследство от красиви статуи, възползвайки се от разрасналата се мания сред богатите благородници да купуват антични произведения на изкуството. Но нещо в историята на Ливия не вдъхва доверие на Алинор, а отговорите на загадките около нея  се крият в тъмните приливи на Венеция.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМеждувременно в Нова Англия братът на Алинор, Нед, се опитва да намери своето място в Новия свят, където може да живее свободно, без да се съобразява със заповедите на крал и господар. И той се измъчва от терзания, наблюдавайки покачването на напрежението в отношенията между заселниците и местното индианско население, към което се привързва все повече. Колкото и да не му се иска, войната е неизбежна и скоро Нед ще трябва да избере на коя страна да застане.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛивия поведе сър Джеймс нагоре по тесните стълби, потропа на вратата и я разтвори рязко. Наложи му се да се промъкне покрай нея, за да влезе в стаята, но не долови нито парфюма ѝ, нито шумоленето на копринените ѝ поли, когато тя ги отдръпна: не виждаше нищо освен Алинор, облегната в стола си с висока облегалка, да го чака, както го беше чакала в ливадата, както го беше чакала на разнебитения кей.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Почти винаги бяхме на открито – изрече той забързано и затвори вратата след себе си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Така беше – потвърди тя. – Никога нямаше къде да отидем.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДвамата замълчаха, докато се гледаха. Той си каза, че би я познал навсякъде: сивите ѝ очи си бяха все същите, както и прямият поглед и повдигнатите леко нагоре ъгълчета на устните. Косата ѝ, пригладена под шапчицата, нямаше онзи наситен златист цвят, който бе обичал, а бе избледняла до бледа красота. Лицето ѝ беше бяло, дори устните ѝ бяха с цвят на сметана; но тя беше същата жена, която бе обичал и предал, в стойката на раменете и начина, по който обръщаше глава, мигновено можеше да разпознае жената, която живееше непоколебимо в края на мочурището и отказваше да позволи на злочестината или приливите да я отнесат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя го наблюдаваше внимателно и виждаше отвъд блясъка на преуспяването му, отвъд изящните дрехи и наедрялото тяло, измъчения млад мъж, когото бе обичала с такава безразсъдна страст.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Болна си – отбеляза той, с изпълнен със съчувствие глас.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя направи лека гримаса, когато долови тона му.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Така и не се съвзех.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Охтика ли?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Нещо като удавяне – каза тя. – Удавих се тогава, и продължавам да се давя. Водата е все така в дробовете ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой затвори очи при спомена за зелената вода, която се изля от устата ѝ, когато обърнаха настрана отпуснатото ѝ тяло.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Измених ти – и докато се усети, вече се бе отпуснал на едно коляно пред нея, с наведена глава. – Предадох те по ужасен начин. Така и не си простих.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да – каза тя с безразличие. – Но аз ти простих почти веднага. Нямаше нужда сам да си налагаш покаяние.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Изстрадах тежко покаяние – той нетърпеливо вдигна поглед: искаше тя да узнае, че той също е страдал. – Получих обратно дома си, земите, които обичах, и се ожених, ала съпругата ми не изпитваше наслада от живота ни, и така и не зачена. Сега съм вдовец. Сам съм и няма кой да продължи името ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– И затова сега идваш при мен? – тя му даде знак да се надигне и да седне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Сега съм свободен да сторя онова, което трябваше да направя в онзи ден. Свободен съм да те поискам за съпруга, за своя обична съпруга, и да призная детето ти за свое, да дам на двама ви дома, който трябваше да имате, и бъдещето, което беше редно да получите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзмина един дълъг миг, през който тя не каза нищо, и тишината го накара за пръв път да осъзнае колко арогантно са прозвучали думите му. Навън чайките кръжаха и кряскаха. Чу потракването на реите с навитите на тях платна и при този звук, който за него винаги бе означавал заминаване и раздяла, сърцето му се сви и разбра, че тя ще му откаже.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Съжалявам, Джеймс, ала си твърде закъснял – каза тя тихо. – Това е домът ми и тук няма твое дете.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не съм твърде закъснял. Не съм твърде закъснял, Алинор. Никога не престанах да те обичам, пишех ти всяка година на Еньовден, така и не те забравих. Не те забравих дори когато се ожених. Зарекох се, че ще дойда за теб веднага щом бъда свободен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТъмносивите ѝ очи заблестяха от скрит смях.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тогава не може да се изненадваш, че съпругата ти не е изпитвала наслада от живота си с теб – отбеляза тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДжеймс ахна от язвителното ѝ остроумие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да, предадох и нея – съгласи се. – Провалих се изцяло: като твой любим и като неин съпруг. Постъпвам погрешно от деня, в който те отхвърлих. Бях като свети Петър. Не те признах, когато трябваше. Петелът пропя, а аз не чух.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя цъкна леко с език.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това не беше Гетсиманската градина! Не ме разпънаха на кръст. Сърцето ми се разби, но вече е излекувано. Върви и живей живота си, Джеймс. Не ми дължиш нищо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Но кралят се върна на престола – опита се да обясни той. – Аз също копнея за реставрация! Искам ние с теб да победим. За мен няма да има победа, докато не се върна в къщата си заедно с теб.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя поклати глава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това не е победа за нас, забрави ли? Не и за хора като нас. Нед предпочете да напусне Англия, вместо да бъде поданик на този крал. Предпочете по-скоро да напусне дома си, отколкото да живее с моя позор. И Роб замина, а сега вдовицата му дойде на прага ми, за да ми съобщи, че се е удавил, а аз не мога дори да се заставя да ѝ повярвам. Не мога да се върна в дома си. Брат ми не може да се върне, синът ми никога няма да се върне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой се поколеба, подтикнат към искреност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Алинор, трябва да взема сина си. Нямам кой да продължи името ми. Нямам кой да наследи дома ми, земята ми. Не мога да понеса мисълта, че имам син, отгледан в нищета, когато е редно да му осигуря богатство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не сме бедни – процеди тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Притежавам стотици акри.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя мълчеше.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Те са негови по право.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя въздъхна, сякаш беше много уморена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ти си измислил това момче – каза кротко. – През всичките тези години. Нямаш син, а и аз вече нямам. Тук няма кой да наследи богатството ти, нито да продължи името ти. Ти не искаше бебето, когато то беше в утробата ми, тогава го отхвърли. Той беше изгубен за теб в същия ден, когато каза, че не го искаш. Онези думи не могат да бъдат върнати назад. Тогава не го искаше, а сега го нямаш. Такъв си, какъвто искаше да бъдеш: бездетен – тя вдигна ръка към гърлото си. – Не мога да говоря повече.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой скочи на крака и протегна ръка към нея.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мога ли да ти помогна? Да повикам ли някого?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя се облегна на твърдата кожена възглавничка на стола с висока облегалка, с бяло като лед лице. Поклати глава и затвори очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Просто си върви.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой се смъкна на колене до стола ѝ, взе неподвижната ѝ ръка и допря студените пръсти до устните си, но когато тя не отвори очи и дори не помръдна, осъзна, че не може да каже нищо, да направи нищо, освен да ѝ се подчини.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще си вървя – прошепна. – Моля те, не се разстройвай. Прости ми... любов моя. Ще говоря с Алис на излизане. Прости ми… прости ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:products\/product-95\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17712144\u003c\/p\u003e","brand":"Филипа Грегъри","offers":[{"title":"английска \/ 560 \/ 978-954-365-253-2","offer_id":39666538741951,"sku":"","price":7.67,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_Tumni_PRILIVI.jpg?v=1619372348"},{"product_id":"product-114","title":"Смърт край реката","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eКласическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд и безброй чаши чай забърква Мейвис Дориъл Хей в „Смърт край реката”\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, \u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей\u003c\/strong\u003e е сред безспорните открития в поредицата на Британската библиотека, припомняща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза. Първият й роман „Убийство в метрото“ постави начало на поредицата, а вторият й роман \u003cstrong\u003e„Смърт край реката“ \u003c\/strong\u003eзатвърждава класата й.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж „Персефона“ се събират край реката, за да основат свое тайно общество. Целта им е да обединят сили срещу най-мразения човек в колежа – счетоводителката госпожица Денинг. Срещата на момичетата е прекъсната от появата на плаващо по реката кану. То принадлежи на госпожица Денинг, а в него е... нейният труп.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървоначалните подозрения на полицията са, че смъртта е настъпила в резултат на шега със злополучен изход. Находчивите момичета обаче имат своите подозрения и решават да вземат разследването в свои ръце. Оказва се, че мис Денинг не е била любимка нито на възпитаничките в колежа, нито на двама от местните земевладелци, с които е била в открит конфликт. Така че заподозрените за убийството й явно са прекалено много.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтудентките от „Персефона“, а впоследствие и пристигналият детектив от Скотланд Ярд трябва да проверят витаещите в колежа слухове за смъртта на мис Денинг. Проблемът е в противоречивите показания на много от свидетелите и в донякъде аматьорския подход на младите детективки. Ключът към разкритието на убиеца се крие в смущаващи тайни от миналото на жертвата. Тези тайни изплуват в най-неподходящия момент, но в крайна сметка ни отвеждат до изненадващия финал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctbody data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctd data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-15\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Мейвис Дориъл Хей","offers":[{"title":"английска \/ 352 \/ 978-954-365-257-0","offer_id":40195183083711,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_Smurt_kray_REKATA.jpg?v=1626010296"},{"product_id":"product-115","title":"Убийство в „Пикадили”","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eСтраст, изнудване, тайни и лъжи смесва Чарлс Кингстън в тази британска\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003eкриминална класика\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМалко е известно днес за\u003cstrong\u003e Чарлс Кингстън\u003c\/strong\u003e, макар че от 1921 г. той публикува средно по една книга годишно в продължение на четвърт век. За разлика от Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс, които предпочитат провинциалните имения за заплитане на интригата в своите романи, Кингстън е пристрастен към прослойката на бохемите и техните любими места за забавление – нощните клубове в Лондон. Пример за това е може би най-известния му роман \u003cstrong\u003e„Убийство в „Пикадили“\u003c\/strong\u003e, в който за първи път се срещаме с главен инспектор Уейк от Скотланд Ярд.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ новата книга от поредицата на Британската библиотека, припомняща забравени криминални класики, се смесват страст, богатство, изнудване, тайни, лъжи и неизбежното убийство. Когато разглезеният безделник Боби Челдън се влюбва в красива танцьорка в нощен клуб в Сохо, той е изпълнен с мечти за идиличен брак. Но Нанси е далеч по-прагматична и има свои планове за бъдещето си. Тя е привлечена не толкова от Боби, колкото от парите и имението, които се очаква той да наследи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСвидливият чичо на Боби, Маси Челдън, е основната пречка между младежа и неговото мечтано щастие. Маси е типичният досаден роднина, при това в цветущо здраве, и няма намерение да се откаже с лека ръка от огромното си състояние, което някога ще наследи неговият племенник. За Боби това е краят на света, но Нанси може да предложи решение на проблемите им. Така на сцената се появява бившият боксьор Нойзи Ръслин, мошеник от класа, който е готов да им се притече на помощ, след като ще може да се възползва от ситуацията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се стига до логичното убийство, което се превръща в най-обсъжданото и коментирано от всички вестници събитие. Инспектор Уейк се заема с разследването и макар че бързо разбира какво се е случило, той трябва да подреди сложния пъзел с всички замесени в убийството на Маси Челдън. Така започва своеобразна битка по надхитряне с изобретателния Нойзи Ръслин. Дали изправен срещу толкова силен противник инспекторът ще успее да събере всички улики и да разкрие убиеца?\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-21\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Чарлс Кингстън","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 978-954-365-259-4","offer_id":40570056605887,"sku":"","price":5.5,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_PICADILI_bul.jpg?v=1630437769"},{"product_id":"product-121","title":"Дяволът и тъмната вода","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eНевероятна мистерия с поредица жестоки престъпления и шокиращи обрати забърква Стюарт Търтън в новия си готически трилър\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДебютният роман на \u003cstrong\u003eСтюарт Търтън\u003c\/strong\u003e „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ се превърна в истинска литературна сензация преди няколко години и бе затрупан със суперлативи и награди. Следващият роман на автора затвърждава класата му на създател на напрегнати и вълнуващи истории. В \u003cstrong\u003e„Дяволът и тъмната вода“\u003c\/strong\u003e Търтън представя увлекателна историческа мистерия, своеобразна комбинация между разследванията на Шерлок Холмс и приключенията в „Карибски пирати“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" size=\"3\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eГодината е 1634 и Самюъл Пипс, най-великият детектив в света, предстои да бъде транспортиран с кораба „Саардам“ до Амстердам, за да бъде екзекутиран за престъпление, за което никой не смее да говори. С него пътува и верният му бодигард Арент Хейс, решен да докаже, че приятелят му е невинен. Но още преди да отплават, започват да се появяват слухове за демон, известен като „Стария Том“. Говори се, че този демон вече е на борда на „Саардам“. И че корабът е прокълнат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтюарт Търтън увеличава степента на напрежението с всяка следващата страница. Съществува ли наистина „Старият Том“ или демонът е плод на въображението на някои от пътниците? Мнозина са убедени, че този кораб никога няма да стигне до местоназначението си и животът на всички е в опасност. На борда на кораба започват да се редят мистериозни престъпления, появяват се зловещи символи, всички животни са изклани, идва ред и на убийствата. Тъй като Пипс е затворен в трюма, само Арент може да разреши мистерията, с която са свързани всички пътници на борда. Мистерия, чиито корени стигат далеч назад в миналото и сега заплашва да потопи този кораб, на който пълновластен господар е станал страхът...\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\" class=\"western\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" size=\"3\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" bind=\"googlePath()\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-13\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Стюарт Търтън","offers":[{"title":"английска \/ 576 \/ 978-954-365-265-5","offer_id":41334604955839,"sku":"","price":7.67,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_COVER_Turtun.jpg?v=1645727966"},{"product_id":"product-127","title":"Огледалото и светлината","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eПоследният шедьовър на Хилари Мантел \u003c\/strong\u003e\u003cstrong\u003eе триумфалният финал на една великолепна трилогия за държавно управление, вяра и власт, \u003c\/strong\u003e\u003cstrong\u003eсилата на приятелството и рисковете на политиката\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМоже да разделим историческите романи на два етапа – преди и след \u003cstrong\u003eХилари Мантел\u003c\/strong\u003e. Наскоро починалата английска писателка разчупи ограниченията на жанра, пресъздавайки пълнокръвни образи от отминали епохи и съживявайки миналото по поразителен начин, до най-малкия детайл. В своята трилогия за Томас Кромуел тя описва възхода на един човек от низините, засенчил самия Хенри VIII. След огромния успех на „Вълци“ и „Доведете труповете“, във финалната част „\u003cstrong\u003eОгледалото и светлината\u003c\/strong\u003e“ проследяваме какво се случва с честолюбивия Кромуел, наслаждаващ се на своя триумф.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЦяла Англия лежи в краката му, узряла за нов път и религиозни реформи. Ан Болейн е мъртва, а непоклатимият Томас Кромуел пирува с победителите. Неудържимият възход на сина на ковача към властта и богатството продължава. Страховитият му господар Хенри VIII се наслаждава на краткотрайно щастие с третата си съпруга Джейн Сиймур, дарила го с дългоочаквания син. За Кромуел обаче няма спокойствие. Късметът сякаш не може да му изневери, но враговете му се увеличават.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКромуел разчита на здравия си разум и невероятната си ловкост на политик, видял Англия в огледалото на бъдещето. Нищо не може да го стресне, в това число интригите на чуждестранните владетели, както и кроежите на яростните му противници от старата аристокрация. Начетен, хитър, предпазлив когато трябва и способен да нанесе удара си изневиделица, той е забравил само едно – че не бива да се предоверява на късмета си в непосредствена близост с жестокия и капризен Хенри VIII.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eХилари Мантел отново надскача всички очаквания, пресъздавайки достоверен портрет на един мъж на попрището жизнено в средата, опитващ се да излезе от сянката на своето минало. „Тя пише епос за английската история, съпоставим със значимостта на „Енеида“ за римляните и „Война и мир“ за руснаците... Докато Кромуел наближава своя край, отхвърлен от неблагодарен господар, Мантел събира нишките на живота му в един величествен гоблен“. Това е коментарът на The Telegraph за „Огледалото и светлината“, обявена за най-добра книга на 2020 г. от The New York Times, The Washington Post, TIME и The Guardian.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 928 \/ 978-954-365-270-9","offer_id":42003614007487,"sku":"","price":10.23,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_OGLEDALOTO.jpg?v=1665676687"}],"url":"https:\/\/ednorog.com\/collections\/custom-collection-2.oembed?page=2","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}