{"title":"Комплекти","description":null,"products":[{"product_id":"copy-6","title":"Уиндзорският възел\u0026Задача за три кучета","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКак би изглеждала кралица Елизабет II в ролята на мис Марпъл? Ще се убедите, че това нейно превъплъщение звучи съвсем убедително в сензационната поредица на С. Дж. Бенет\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКралица Елизабет II \u003cspan\u003eе сред най-коментираните личности на планетата за последния век. За живота й е изписано много, но ето един съвсем нов, изненадващ и все пак съвсем британски поглед към нея, поредица, писана с топлота и хумор. В нея кралицата е в необичайната роля на... истински детектив. Поне \u003cstrong\u003eС. Дж. Бенет\u003c\/strong\u003e ни я представя в такава изненадваща светлина в своята поредица, превърнала се във фаворит за всички почитатели на класическите криминални мистерии. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗад безупречното кралско самообладание и натоварения график на Нейно Величество се крие изключително наблюдателен ум. Когато разследващите поемат в погрешна посока, кралицата дискретно се намесва и с помощта на своята съобразителна секретарка Роузи Ошоди започва да подрежда уликите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ \u003cstrong\u003e„Уиндзорският възел“\u003c\/strong\u003e подготовката за 90-ия рожден ден на Елизабет II е помрачена от загадъчната смърт на млад руски пианист в замъка Уиндзор. В \u003cstrong\u003e„Задача за три кучета“\u003c\/strong\u003e една изчезнала картина, смъртта на дворцова служителка и поредица от анонимни писма отвеждат разследването зад стените на Бъкингамския дворец.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИнтелигентни загадки, неподражаем британски хумор и любопитен поглед към живота на кралското семейство – С. Дж. Бенет създава топъл и убедителен образ на Елизабет II, вдъхновен от най-познатите ѝ качества: чувството за дълг, дипломатичността, решителността и удивителната памет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-size: 11.0pt; line-height: 115%; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-theme-font: minor-latin; mso-bidi-font-family: 'Times New Roman'; mso-bidi-theme-font: minor-bidi; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-language: EN-US; mso-bidi-language: AR-SA;\"\u003e„Уиндзорският възел“ и „Задача за три кучета“ вече се предлагат заедно в специален комплект\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan style=\"font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-size: 11.0pt; line-height: 115%; font-family: 'Times New Roman','serif'; mso-fareast-font-family: Calibri; mso-fareast-theme-font: minor-latin; mso-bidi-theme-font: minor-bidi; mso-ansi-language: BG; mso-fareast-language: EN-US; mso-bidi-language: AR-SA;\"\u003e – чудесен подарък за почитателите на класическите британски криминални мистерии. Защото много неща могат да убягнат на всеки друг, но не и на кралицата.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъщата вечер сър Саймън трябваше да се консултира с кралицата относно някои по-фини подробности около посещението на семейство Обама. Екипът на Белия дом непрестанно намираше нови проблеми с охраната, за които да се тревожи. Той завари Нейно Величество необичайно унила. Би обвинил времето, ако не знаеше, че тя е напълно устойчива на вятър и студ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Може би убийството най-сетне ѝ се е отразило“, помисли си той. Тя беше непоклатима като скала, но всяко нещо си имаше граници. Може би не трябваше да ѝ казва онези нелицеприятни подробности. Тя сама беше попитала, но неговата работа беше не само да ѝ служи, но и да я предпазва. Нали поне от „Бокс“ се бяха заели със случая. Той внимателно ѝ напомни за напредъка на Гавин Хъмфрис, но това като че ли не я успокои, както се беше надявал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Роузи тук ли е? – попита тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, мадам.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Може ли да я повикаш? Има нещо, за което бих искала да поговоря с нея.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадам... ако има нещо, което Роузи е направила... – сър Саймън беше ужасен. Според него Роузи се справяше доста добре за човек, който е толкова нов в работата. Той със сигурност не беше забелязал никакви проблеми и веднага бе готов обвини себе си, каквито и да бяха те. – Ако мога да помогна с...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не, не. Става дума за една дреболия. Няма за какво да се притесняваш.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи пристигна десет минути по-късно, видимо озадачена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ваше Величество? Искали сте да ме видите?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да, така е – каза кралицата. Тя превъртя няколко пъти писалката си през пръсти, дълбоко замислена. – Питах се дали можеш да направиш нещо за мен?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Всичко, каквото... – започна Роузи, по-пламенно, отколкото беше възнамерявала.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо беше истина. Каквото и да искаше Началството, тя щеше да го направи. Роузи знаеше, че нагласата на повечето служители на Кралското домакинство беше същата. Не заради онова, което олицетворяваше тя, а заради това \u003cem\u003eкаква\u003c\/em\u003e беше. Тя беше едно специално човешко същество, натоварена с почти невъзможна работа, която беше приела и никога не се оплакваше, и я вършеше блестящо – от толкова дълго време, че повечето хора в страната не са били родени, когато е започнала. Те я обожаваха. Всички бяха дълбоко респектирани от нея, разбира се, но я обожаваха повече. Роузи се чувстваше късметлийка, че кралицата все още беше на мястото си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще успееш ли да откриеш един човек от мое име?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи рязко се отърси от унеса. Молбата на кралицата беше придружена с особен поглед, сякаш този път отговорът можеше да е отрицателен. Обикновено тя просто ѝ даваше учтиви инструкции. Този път въпросът ѝ прозвуча по-философски.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, мадам – каза ведро Роузи. – Кого?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не съм съвсем сигурна. Има един човек, с когото са ме запознавали – преподавател във военната академия „Сандхърст“ или в колежа за подготовка на офицерски кадри, мисля. Експерт на тема постсъветска Русия. Рошав, с рижа брада. Малкото му име е Хенри. Или Уилям. Бих искала да го поканя на чай. Насаме. Всъщност мисля, че той ще се радва да се види с моята приятелка Фиона, лейди Хепбърн. Тя живее в Хенли и аз съм сигурна, че на драго сърце би изпълнила ролята на наш домакин. Тя може да покани на чай \u003cem\u003eмен\u003c\/em\u003e, както и него, и да си поговорим.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоузи стоеше пред бюрото и се опитваше да разшифрира какво точно се случваше. Не беше сигурна какво я молеха да направи, но това беше просто подробност: тя щеше да намери начин да го установи по-късно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Кога бихте искали да се случи това?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Възможно най-скоро. Запозната си с графика ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоследва кратко мълчание.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Освен това, Роузи...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадам?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКралицата ѝ хвърли още един странен поглед. Този беше различен от последния. Онзи беше колеблив; този беше предизвикателен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– \u003cem\u003eЧастен\u003c\/em\u003e разговор.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-24\u003c\/p\u003e","brand":"С. Дж. Бенет","offers":[{"title":"английска","offer_id":56890897269076,"sku":null,"price":10.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/KOMPLEKT_Kuin_NEWcopy.jpg?v=1787494319"},{"product_id":"copy-7","title":"Вълци\u0026Доведете труповете\u0026Огледалото и светлината","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТри романа. Един необикновен живот. Една епоха, в която близостта до трона може да издигне човек до върха – и да го погуби.  \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eС трилогията си за Томас Кромуел \u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eХилари Мантел преобрази историческия роман\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e, превръщайки Англия на Тюдорите в жив, дишащ свят на власт и амбиции, вяра и предателства, любов, страх и безмилостни политически игри.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ центъра на тази мащабна история стои една от най-противоречивите личности на XVI век – \u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eТомас Кромуел\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e. Син на ковач, израснал далеч от дворците и привилегиите, той се издига до най-близкия съветник и пръв министър на Хенри VIII. Интелигентен, наблюдателен и изключително опасен противник, Кромуел умее да разчита хората, да предвижда ходовете им и да превръща желанията на краля в политика, която ще промени Англия завинаги.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003e„Вълци“\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e поставя началото на възхода му – от човек без име и положение до една от най-влиятелните фигури в кралството. На фона на драматичния разрив на Хенри VIII с Рим и желанието му да се ожени за Ан Болейн Мантел преобръща познатите образи на Томас Мор, Кромуел и кралския двор и ни кара да погледнем историята от съвсем различна страна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ \u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003e„Доведете труповете“\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e Кромуел вече е на върха на властта. Но Ан Болейн, за чието възкачване е помогнал, не е дала на краля мечтания наследник. Хенри е насочил поглед към Джейн Сиймор, а неговият министър трябва да намери начин невъзможното да стане възможно. Започва смъртоносна игра на обвинения, интриги и предателства, която ще завърши с един от най-прочутите процеси в английската история.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003e„Огледалото и светлината“\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e е величественият финал. Ан Болейн е мъртва, Хенри VIII най-сетне има син, а Англия сякаш лежи в краката на Кромуел. Момчето от бедните квартали е достигнало немислими висоти. Но колкото по-близо е до краля, толкова по-опасна става всяка грешка. Враговете чакат, съюзите се разпадат, а човекът, който толкова дълго е управлявал съдбите на другите, трябва да се изправи срещу собствената си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТрилогията на Хилари Мантел е много повече от разказ за двора на Хенри VIII. Това е \u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eепос за властта и цената ѝ, за човешката амбиция, за превратностите на съдбата и за тънката граница между триумфа и падението\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Вълци“ и „Доведете труповете“ печелят наградата \u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003e„Букър“\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e, превръщайки Хилари Мантел в първата жена и първия британски писател, печелил отличието два пъти. „Огледалото и светлината“ завършва историята, превърнала Томас Кромуел от исторически „злодей“ в един от най-сложните и незабравими герои на съвременната литература.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cspan style=\"font-weight: normal; mso-bidi-font-weight: bold;\"\u003eТрите романа вече заедно в комплект – една от най-мащабните и впечатляващи исторически саги на нашето време.\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се решава съдбата на народите – от двама души в някоя малка стая. Забравете коронациите, конклавите на кардиналите, блясъка и процесиите. Така се променя светът; с едно побутване на сметалото; с една драскулка на перото, която променя смисъла на някоя фраза; с въздишката на минаваща жена, оставила след себе си лъх на портокали или розова вода; с ръката й, придърпваща завесите на леглото; с потъркването на плът в плът, тихо като дихание...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТомас Мор идва в Остин Фрайърс. Отказва да яде, отказва да пие, макар да прилича на човек, който има нужда и от двете.\u003cbr\u003eКардиналът не би приел отказа му. Сигурно би го принудил да седне и да яде желе. Или – в съответствие със сезона – би му поднесъл голяма купа ягоди с много малка лъжичка. \u003cbr\u003eМор казва:\u003cbr\u003e– През последните десет години турците превзеха Белград. Палили са лагерните си огньове в голямата библиотека в Буда. Само преди две години бяха пред стените на Виена. Защо искаш да направиш още един пробив в защитната стена на християнството?\u003cbr\u003e– Кралят на Англия не е неверник. Нито пък аз.\u003cbr\u003e– Не си ли? Дори не мога да разбера дали се молиш на Бога на Лутер и немците, или на някакво езическо божество, което си опознал по време на пътуванията си, или пък на измислено от теб английско божество. Нищо чудно вярата ти да е за продан. Сигурно би служил и на султана срещу добро заплащане.\u003cbr\u003eЕразъм е казал: „Възможно ли е природата да е създала нещо по-кротко, добросърдечно и хармонично от характера на Томас Мор?“ \u003cbr\u003eКромуел мълчи. Седи на писалището си – Мор го е изненадал по време на работа – подпрял брадичка на свитите си в юмруци ръце. Позата му придава известна войнственост, което точно сега може да бъде предимство.\u003cbr\u003eЛорд-канцлерът изглежда така, сякаш всеки миг ще започне да разкъсва дрехите си – което може само да подобри външния им вид. Човек би могъл да го съжали, но Кромуел отхвърля тази възможност.\u003cbr\u003e– Мастър Кромуел, вие си мислите, че положението ви на съветник ви дава право да преговаряте с еретици зад гърба на краля. Но грешите, аз знам за писмата, които разменяте със Стивън Вон, знам също, че той се е срещал с Тиндейл. \u003cbr\u003e– Заплашвате ли ме? Просто се интересувам.\u003cbr\u003e– Да – отвръща натъжено Мор. – Да, точно това правя.\u003cbr\u003eТой съзнава, че балансът на силите между тях – не между държавните служители, а между личностите – се е променил. \u003cbr\u003eКогато Мор си тръгва, Ричард се обръща към Кромуел:\u003cbr\u003e– Той не би трябвало да постъпва така. Искам да кажа – да те заплашва. Днес, заради поста, който заема, може спокойно да си тръгне оттук, но утре... кой би могъл да знае?\u003cbr\u003eКромуел си мисли: „Бях дете, горе-долу деветгодишен, когато избягах в Лондон, и тогава видях как една старица умря за вярата си.“ Споменът нахлува в тялото му, и понесен от него като от прилив, той се обръща към Ричард и казва:\u003cbr\u003e– Ричард, провери дали лорд-канцлерът е дошъл с подходяща свита и ако не е, осигури му ескорт и се постарай да го качиш на някоя лодка обратно за Челси. Не можем да го оставим да се скита из Лондон и да тормози всеки, пред чийто праг се озове. \u003cbr\u003eКазва последните думи на френски, макар и сам да не знае защо. Мисли за Ан, която го вика при себе си с протегната ръка:\u003cem\u003e „Maître Cremuel, â moi!“\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа Нова година той се буди на зазоряване и вижда край леглото си Грегъри.\u003cbr\u003e– По-добре ела долу. Арестували са Том Уайът. \u003cbr\u003eКромуел скача незабавно от леглото; първата му мисъл е, че Мор е нанесъл удар върху обкръжението на лейди Ан, в самото му сърце. \u003cbr\u003e– Къде е той? Да не би да са го откарали в Челси?\u003cbr\u003eГрегъри е озадачен.\u003cbr\u003e– Защо в Челси?\u003cbr\u003e– Кралят няма да допусне – случаят го засяга прекалено отблизо; Ан има книги... тя му ги е показвала, самият той е чел Тиндейл – какво остава, Мор да арестува краля?\u003cbr\u003e– Това няма нищо общо с Мор. Просто някакви глупци са арестувани, защото предизвикали размирици в Уестминстър, прескачали открит огън по улиците, а после започнали да чупят прозорци, нали знаеш как става... – гласът на Грегъри звучи уморено. – После се сбиват със стражите, затварят ги и пристига съобщението „Дали мастър Кромуел може да дойде и да даде на тъмничаря подарък за Нова година?“.\u003cbr\u003e– Господи – казва Кромуел. Сяда на леглото, осъзнал внезапно голотата си, босите си крака, непокритите прасци и бедра, члена, гъстите, подобни на козина косми по тялото, наболата брада; и потта, избила между плешките му. Той навлича ризата си и допълва: – Ще трябва да ме приемат и в такъв вид. Освен това първо ще закуся.\u003cbr\u003eГрегъри отбелязва с едва доловимо злорадство:\u003cbr\u003e– Нали се съгласи да му бъдеш като баща. Това е бащинството.\u003cbr\u003eКромуел се изправя.\u003cbr\u003e– Повикай Ричард.\u003cbr\u003e– Аз ще дойда.\u003cbr\u003e– Ела, ако държиш, но ми трябва Ричард за в случай, че възникнат неприятности.\u003cbr\u003eНе се стига до никакви неприятности, има само кратък пазарлък. Тъкмо се развиделява, когато младите господа излизат със залитане, с изпити лица, раздърпани, с мръсни и изпокъсани дрехи. \u003cbr\u003e– Франсис Уестън – казва Кромуел, – добро утро, сър.\u003cbr\u003eНаум продължава: „Ако знаех, че сте тук, щях да наредя да ви оставят в тъмницата“. – Защо не сте в двора?\u003cbr\u003e– Там съм – казва младият човек, дъхът му лъха на кисело. – Аз съм в Гринич. Не съм тук. Разбрахте ли?\u003cbr\u003e– Билокация* – отбелязва Кромуел. – Разбирам.\u003cbr\u003e– О, Иисусе! О, Иисусе, Спасителю наш! – Томас Уайът стои на снега, в ярката утринна светлина, и потрива главата си. – Никога вече!\u003cbr\u003e– До следващата Нова година – казва Ричард.\u003cbr\u003eКромуел се обръща и вижда как на улицата се измъква тромаво една последна фигура.\u003cbr\u003e– Франсис Брайън – казва той. – Трябваше да предположа, че това начинание не би било осъществено както трябва без вашето участие, сър.\u003cbr\u003eИзложен на студа, с който го посреща новата година, братовчедът на лейди Ан разтърсва глава като мокро куче.\u003cbr\u003e– В името на циците на света Агнес, замръзвам.\u003cbr\u003eЖакетът му е скъсан, яката на ризата – отпрана, има обувка само на единия крак. Стиска с ръце панталоните си, за да не паднат. Преди пет години той загуби едното си око на турнир; сега е загубил и превръзката; вижда се насинената очна яма. Той се оглежда с останалото здраво око.\u003cbr\u003e– Кромуел? Не помня да сте били с нас снощи.\u003cbr\u003e– Бях си в леглото и много бих искал да можех да си остана там.\u003cbr\u003e– Защо не се върнете обратно в леглото? – Брайън разперва ръце, рискувайки да му се смъкне панталонът. – Коя търговска съпруга ви чака? Може би си имате по една за всеки от дванайсетте празнични дни? – Кромуел почти е готов да се разсмее, преди Брайън да добави: – На вас, сектантите, жените ви не са ли общи?\u003cbr\u003eКромуел му обръща гръб и казва:\u003cbr\u003e– Уайът, накарайте го да се покрие с нещо, за да не му замръзнат някои части. Достатъчно му е, че е без око. \u003cbr\u003e– Кажете благодаря – изревава Томас Уайът и тупа приятелите си по гърбовете. – Кажете благодаря на мастър Кромуел и му върнете онова, което му дължите. Кой друг би станал толкова рано в празничен ден, и би развързал кесията си? Щяхме да си останем тук до утре.\u003cbr\u003eНе приличат на хора, които биха успели да съберат дори шилинг.\u003cbr\u003e– Няма значение – казва Кромуел. – Ще впиша дълга в общата сметка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска","offer_id":56891314143572,"sku":null,"price":20.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/KOMPLEKT_Mantelcopy.jpg?v=1787497539"}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/collections\/KOMPLEKT_Kuin_NEWcopy.jpg?v=1787495782","url":"https:\/\/ednorog.com\/collections\/collection.oembed","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}