{"title":"All Books","description":"\u003cp\u003eВсички налични книги\u003c\/p\u003e","products":[{"product_id":"978-954-365-071-2","title":"За разумната употреба на комплиментите","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003eВъзхитителна възхвала на добротата, толкова дефицитна в нашия свят.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДобросърдечната и любопитна Изабел Далхаузи, главен редактор на “Преглед на приложната етика”, трябва да обмисля всяка своя стъпка, за да премине през живота с чиста съвест. Любовта й към четиринайсет години по-младия Джейми и раждането на сина им Чарли изпълва безбурното й съществувание с нови трепети.\u003cbr\u003eНо късното майчинство не е единственото предизвикателство пред Изабел.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОпитите и да се помири със своята ревнива и неуправляема племенница се редуват с битки за надмощие срещу непреклонната й икономка, а междувременно неудържимото любопитство на Изабел я тласка да проучи обстоятелствата около загадъчната смърт на един художник край остров Джура. След всички тези усложнения надвисва и друга заплаха – мястото й на главен редактор е застрашено от задкулисните ходове на неин колега - подозрително красивият интригант професор Дъв. \u003cbr\u003eИзабел трябва да отхвърли вродената си въздържаност и да излезе в открита схватка, за да зашити принципите си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e- Да вземем например сто души – каза Изабел.\u003cbr\u003eДжейми кимна.\u003cbr\u003e- Сто да бъдат.\u003cbr\u003e- И така, колко от тези сто – продължи Изабел, - биха били добронамерени?\u003cbr\u003eТова беше типичен пример за мъчителните въпроси, които си задаваше Изабел – понякога си задаваме такива въпроси, които не биха могли да имат ясен отговор. По отношение на човечеството тя беше оптимист, старомоден оптимист, затова и предполагаше, че отговорът е “деветдесет и осем”, а може би дори “деветдесет и девет”. Реалистът Джейми, след като поразмисли, каза “осемдесет”. \u003cbr\u003eНо с такъв въпрос не можеше да се приключи толкова лесно; той пораждаше други, по-обезпокоителни въпроси. Дали въпросните един или двама души са такива, поради начина, по който е бил хвърлен генетичният зар – въпрос на модели и повторение в химичния модел на тяхното ДНК - или причината е в нещо, което е тръгнало накриво при тях, нещо от тъмния килер на спомените от детството, и си е останало изкривено? Разбира се, възможен е и съвсем различен отговор – те са такива, защото са избрали да бъдат такива. Тя седеше в един магазин за деликатеси, когато си спомни за този разговор с Джейми. Сега оглеждаше хората от удобната си наблюдателница зад витрината. Да вземем например онзи човек, който в момента пресичаше улицата; онзи със стиснатите устни, високо закопчаната яка и раздразнителното изражение – може би той беше представител на онова малцинство на злонамерените. Тя имаше чувството, че забелязва у него нещо, което би накарало човек да изпита безпокойство в негово присъствие – човек, който не би изчаквал другите, който не се интересува от другите и би изпаднал в шофьорска ярост дори когато ходи пеш... Тя се усмихна на мисълта си. Но в поведението на този човек действително имаше нещо обезпокоително, намек за отровена сексуалност; проблясък на жестокост, нещо, което не беше съвсем наред. \u003cbr\u003eТя отклони поглед; не би било препоръчително такъв човек да забележи, че го наблюдаваш; освен това, напомни си тя, не трябваше да допуска отново да се отдава на подобни  безцелни размишления. Да фантазираш за съвършено непознати хора може би на пръв поглед е напълно невинно забавление, но то може да доведе до всякакви смехотворни внушения и страхове. А Изабел съзнаваше, че сред многобройните й слабости склонността да мисли прекалено много беше една от най-изявените.\u003cbr\u003eРазбира се, един магазин за деликатеси в Единбург не беше най-подходящото място, на което да се отдаваш на размисли за доброто и злото, но Изабел беше философ по професия и знаеше отлично, че философските размисли връхлитат човек на най-невероятни места и в най-неподходящи моменти. Магазинът беше собственост на племенницата й Кат, и освен обичайната стока, която предлагаха подобни магазини – сушени на слънце домати, моцарела, прясно филе от аншоа и кубчета австрийски марципан – тук се сервираше и кафе на три-четири малки масички с мраморни плотове, които Кат беше открила по време на едно свое пътуване по горното поречие на Лоара и беше докарала сама в Шотландия с нает микробус. \u003cbr\u003eИзабел седеше край една от тези масички с току-що направеното капучино пред нея и тазсутрешния “Скотсмън”, отворен на страницата с кръстословицата. Капучиното бе направено от Еди, помощникът на Кат – смутителен млад човек, комуто преди известно време се беше случило нещо неясно и ужасно, и който бе все още плах в общуването си с Изабел и с останалите хора. Напоследък Еди бе станал по-самоуверен, след като се сближи с една млада австралийка, която бе работила в продължение на няколко месеца в магазина, но все така се изчервяваше внезапно, и се случваше да прекрати разговора, извръщайки глава с някакво неразбираемо мърморене.\u003cbr\u003e- Днес си сама – каза Еди, когато донесе кафето на масата. – Къде е... – той замълча.\u003cbr\u003eИзабел му се усмихна окуражаващо.\u003cbr\u003e- Бебето ли? Между другото, той се казва Чарли. \u003cbr\u003eЕди кимна и хвърли поглед към офиса на Кат, който се намираше в дъното на магазина. \u003cbr\u003e- Да, разбира се, Чарли. На колко месеца стана?\u003cbr\u003e- Три месеца – почти точно три. \u003cbr\u003eЕди обмисляше полученото сведение.\u003cbr\u003e- Значи още не може да говори?\u003cbr\u003eИзабел понечи да се усмихне, но се възпря: Еди се обезкуражаваше толкова лесно!\u003cbr\u003e- Те проговарят доста по-късно, Еди. Когато станат на година и повече. И после не спират. Но той вече гука. Странен звук, който означава “напълно съм доволен от света”. Аз поне така го разбирам.\u003cbr\u003e- Иска ми се да го видя някой път – каза неуверено Еди. – Но ми се струва, че... – той не довърши изречението, но Изабел разбра какво имаше предвид. \u003cbr\u003e- Да – каза тя и погледна към вратата на Кат. – Е, сам разбираш, че положението е малко затруднено.\u003cbr\u003eЕди я остави. Беше влязъл клиент, който оглеждаше витрината с предястия и той трябваше да поеме задълженията си. \u003cbr\u003eИзабел въздъхна. Можеше да доведе Чарли със себе си, но беше решила да не го прави и го остави у дома, наглеждан от икономката й, Грейс. Изабел често го водеше из Брънтсфийлд, возеше го, опакован като пашкул в количката, която спускаше внимателно от бордюра на тротоара, горда като всяка млада майка и донякъде учудена, че това е тя, Изабел Далхаузи, със своето дете, със своя син. Но когато идваше насам, не влизаше в магазина на Кат, защото знаеше, че Кат все още не може да възприеме Чарли.\u003cbr\u003eКат беше простила на Изабел за Джейми. Навремето, когато се разбра, че Изабел има връзка с него, Кат не можеше да повярва. “С него? С моя бивш приятел? Ти?” Изненадата бе последвана от гняв, изразен в стакатото на няколко кратки, задъхани изречения. “Съжалявам. Не мога. Просто не мога да привикна с това. Що за идея!”\u003cbr\u003eПосле дойде привикването и сдобряването, но тогава Изабел обяви, че е бременна, и Кат отново се отдръпна, обзета от смесица от смущение и негодувание. \u003cbr\u003e- Ти не одобряваш – бе казала Изабел. – Очевидно е.\u003cbr\u003eКат я бе изгледала с изражение, което Изабел не можа да разтълкува.\u003cbr\u003e- Знам, че той беше твой приятел – бе продължила Изабел. – Но ти пожела да се разделите. А и аз не си бях поставила за цел да забременея. Вярвай ми, не съм имала такова намерение. Но сега, след като съм бременна, защо да не родя детето си?\u003cbr\u003eКат не отговори, и Изабел осъзна, че това, което вижда пред себе си, е проява на чиста завист; нещо, което не може да се облече в думи, да бъде изразено. Завистта ни кара да ненавиждаме това, което искаме самите ние, напомни си тя. Мразим го, защото не можем да го имаме. \u003cbr\u003eКогато Чарли се роди, изтърсвайки се – поне така го почувства Изабел – на бял свят под лъчите на прожекторите в Кралската болница, Кат вече не отказваше да разговаря с Изабел. Но тя не проявяваше особена топлота към Чарли; не искаше да го прегръща или целува, въпреки че той й беше братовчед. Това наскърбяваше Изабел, но тя реши, че ще бъде най-добре да не натрапва Чарли на племенницата си, а да й остави толкова време, колкото й трябваше, за да започне да го приема.\u003cbr\u003e- Човек не може дълго да проявява неприязън към едно бебе – бе казала Грейс, която, позовавайки се на народни мъдрости, често се оказваше права за такива неща. – Бебетата си имат свои начини да се справят с безразличието. Дай на Кат малко време.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626140\u003c\/p\u003e","brand":"Алегзандър Маккол Смит","offers":[{"title":"английска \/ 288 \/ 978-954-365-071-2","offer_id":1175654196,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p177.jpg?v=1549915511"},{"product_id":"978-954-365-072-9","title":"Вилата на ограничените възможности","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ последната част от трилогията, посветена на приключенията на ексцентричния професор, Фон Игелфелд заминава за Кеймбридж, където се заплита в мрежите на коварни интриганти. Но съдбата е подготвила за наивния автор на \"Португалски неправилни глаголи” най-вълнуващи приключения в Колумбия, където го чакат слава и почести, но и съвсем реални опасности. Фон Игелфелд се озовава в един напълно неразбираем свят, става неволен участник в преврат и дава първоначалния тласък на потресаващи събития...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003cbr\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626140\u003c\/p\u003e","brand":"Алегзандър Маккол Смит","offers":[{"title":"английска \/ 144 \/ 978-954-365-072-9","offer_id":1175654204,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p180.jpg?v=1549915511"},{"product_id":"978-954-365-132-0","title":"Съботни удоволствия","description":"\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003eСвежа глътка въздух в понякога клаустрофобичния свят на криминалните романи... присмива се на условностите, отхвърля клишетата, опровергава предразсъдъците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003eНепоправимата Изабел Далхаузи отново се намесва в загадъчна история в желанието си да помогне – този път на лекар със съсипана кариера. Един човек умира, по всяка вероятност причината е приложеното ново лекарство. Лекарят, дал зелена светлина на лекарството, е опозорен и отхвърлен от обществото. Съпругата му, уверена, че мъжът й не носи вина за смъртта на пациента, моли Изабел за помощ. Не е изключено лекарят да е обвинен несправедливо, възникват подозрения за сериозни злоупотреби, особено когато на сцената излиза и съмнителният адвокат на компанията-производител на лекарството.\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003eПастелната картина на живописния Единбург се изпъстря с постоянните морални дилеми на Изабел, свързани вече и с майчинството, и както винаги – с любовта и ревността. Водена от човечност, от вяра в красивото и в обикновените житейски радости, добросърдечната и любопитна редакторка на „Преглед на приложната етика” довежда търсенето до изненадващ финал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp dir='\\\"ltr\\\"' align='\\\"justify\\\"'\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626140\u003c\/p\u003e","brand":"Алегзандър Маккол Смит","offers":[{"title":"английска \/ 272 \/ 978-954-365-132-0","offer_id":1175654208,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p222.jpg?v=1549915511"},{"product_id":"954-9745-51-1","title":"Смърт в сенките","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Смърт в сенките\" изследва криминалната литература и отговорността, която творецът носи за своето произведение.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eКриминалистиката няма такъв случа в аналите си – сериен убиец е избрал за своя плячка писателите на криминални романи. Полицията и профайлърите са безсилни – тези престъпления разрушават стандартните представи за мотивите и начина на действие на серийните убийци. Нещо повече – писателите загиват по начин, който копира дословно смъртта на жертвите в собствените им романи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eЕдинствено доктор Фиона Камерън, специалист по психологическо профилиране, е склонна да повярва в съществуването на този убиец, в чието съзнание се размиват границите между фантазия и действителност. За нея залавянето му е въпрос на живот и смърт – защото мъжът, когото обича, е известен автор на криминални романи - и една от жертвите в списъка на убиеца.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eТрима писатели са произнесли собствените си присъди и сами са описали жестоката си смърт.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eФиона Камерън навлиза в света на сенките, за да свали маската на един фантом и да се изправи срещу него в последна схватка сред мрачната пустош на шотландските планини.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' align='\\\"right\\\"'\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' align='\\\"right\\\"'\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627188\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cstrong\u003e \u003c\/strong\u003e\u003c\/h1\u003e","brand":"Вал Макдърмид","offers":[{"title":"английска \/ 576 \/ 978-954-365-258-7","offer_id":1175654456,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Smurtvsenkite.jpg?v=1627547464"},{"product_id":"978-954-365-060-6","title":"За крале и кралици","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКакъв е смисълът на кралската институция? Какво правят по цял ден кралете и кралиците? И как ли би се чувствал човек, ако е един от тях?\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003eОтдавна е отминало времето, когато кралете са твърдели, че управляват по силата на Божествено право. Но те все още съществуват – защо?\u003cbr\u003eИнтелектуалните аргументи в полза на премахването на монархията звучат убедително, и все пак кралските сватби, юбилеи и погребения са в състояние да накарат стотици хиляди хора да излязат на улиците – с какво тези привилегировани личности владеят все още човешкото въображение?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003cbr\u003eВ това извънредно забавно и същевременно интелигентно проучване Джеръми Паксман анализира с присъщото си чувство за хумор всички аспекти на монархията. От екзекуцията на Чарлс I през кралица Виктория до Елизабет II, Паксман коментира претърпените от хората и институцията промени. Смутен до смърт по време на прием, парализиран от притеснение при срещата си с кралицата или на интимен обяд с покойната лейди Даяна, Паксман остава верен на себе си, поднасяйки ни смесица от история, репортажи и проникновени анализи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003eОколо година преди Даяна да загине, получих от нея покана за обяд. Първата ми реакция беше да реша, че някой ми е скроил номер. Никога не се бях запознавал с нея, доколкото бях в състояние да преценя, нямах нищо общо с нея, и никога не бях изразявал желание да й бъда представен. Но когато се обадих на личния й секретар, се оказа, че поканата е истинска. Предложих да се срещнем в ресторант. Секретарят отговори, че би било далеч по-удобно да я посетя в двореца Кенсингтън. И така, в уговорения ден ме преведоха покрай бариерите и после нагоре по стълбите към апартамента на принцесата. Не знаех какво да очаквам. Бях запознат с историята й – та кой не беше? – но всъщност нямах и най-смътна представа що за личност е тя. Единственото, което знаех, бе че високоплатеното образование й бе помогнало да спечели само някаква грамота за най-грижливо отглеждано еди-какво си. И това дори си спомнях, защото въпросът бе поставен във викторина, в която някой бе попълнил празното място след “най-грижливо отглеждана” с думата “девственост”. Струва ми се, че правилният отговор беше “най-грижливо отглеждано морско свинче”.\u003cbr\u003eВ този момент най-известната млада жена на света се появи на горната площадка на стълбите, облечена в бледосин костюм. Беше много по-висока, отколкото си я бях представял.\u003cbr\u003e- Джеръми, колко мило от ваша страна, че дойдохте – каза тя с глас, мек като коприна. – Ще бъдем само двамата. Ще се справите ли?\u003cbr\u003eПрез ума ми за миг преминаха около хиляда мъжки фантазии. Отвърнах, че ще опитам. \u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 496 \/ 978-954-365-060-6","offer_id":1175654528,"sku":"","price":5.62,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p164.jpg?v=1549915486"},{"product_id":"978-954-365-123-8","title":"Англичаните. Портрет на един народ (трето издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003e“Англичаните” е увлекателна книга, едновременно сериозна и забавна, остра, ангажираща и ангажирана, аргументирана и стилна – накратко, такава, каквато публицистиката трябва да бъде.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИнтелигентна, добре написана, информативна и смешна книга… в която се говори за история, за отношението към чужденците, за секса, храната и спорта; за английските стереотипи и състоянието на езика. Можем да я четем задълбочено, но и просто да надникваме в нея от време на време, да се връщаме към нея, да я цитираме и използваме в споровете си. Книгата прелива от препратки и тънки алюзии.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИмало едно време англичани, които знаели точно какво представляват. Съществувал огромен списък с подходящи прилагателни. Учтиви, уравновесени, въздържани хора, които предпочитат грейка в леглото пред редовен полов живот – въпросът как са се възпроизвеждали си остава една от големите мистерии на западната цивилизация. По-скоро създатели, отколкото мислители, по-скоро писатели, отколкото художници, градинари, но не и готвачи. Оковани в класови предразсъдъци и традиции, неспособни да изразяват чувствата си. Със силно развито чувство за дълг и непреклонност, граничеща с непонятното. “Да му се не види, останах без крак!” – възкликнал лорд Ъксбридж сред експлодиращите гранати на бойното поле при Ватерло. “Вярно, да му се не види!” – бил отговорът на фелдмаршал Уелингтън. Съгласно легендата, в наводнените окопи при Сома един смъртно ранен войник казал само, че “не бива да мърмори”. Честта се считала за най-ценното притежание на един англичанин. Били верни и благонадеждни. Думата на английския джентълмен струвала колкото полица, подписана с кръв.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 400 \/ 978-954-365-123-8","offer_id":1175654532,"sku":"","price":4.6,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p218.jpg?v=1549915485"},{"product_id":"9789543651467","title":"Империя","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНовата книга на Джеръми Паксман “Империя” ни води на увлекателно пътешествие от опиумните полета на Китай до далечна Африка в търсене на британската идентичност\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБританската империя може да е спомен за отминала слава, но тя продължава да присъства навсякъде – и в границите на Обединеното кралство, в етническия състав на населението му, в архитектурата, в сегашните решения на политиците и почитта към безразсъдно смели герои и авантюристи. Британската империя присъства неотклонно в идеята за принадлежност към Британия – в спортовете, в сградите, в пътешествията и търговията, в кухнята или в типично британското пристрастие да се подкрепят загубени каузи. С обичайното си остро перо и искрящо чувство за хумор Джеръми Паксман достига в анализа си до самото сърце на империята. Със спомени на очевидци, митове и истини за империята, през смях и сълзи блестящият журналист съживява трагедията, комедията и величието на империята и отдава дължимото на нейните строители - от пирати и роботърговци до свещеници, самоотвержени изследователи, търговци и болезнено амбициозни неудачници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДали Британската империя е управлявала своите колонии справедливо? Вярвате ли, че е “цивилизовала” успешно диваците от далечните земи? На тези и много други въпроси отговаря известният писател и журналист на BBC Джеръми Паксман.  Новият роман на автора на “Англичаните” се фокусира върху историята на Британската империя, а по мотиви от него BBC заснема и успешен сериал. Имперският дух се усеща навсякъде, от самото съществуване на Обединеното кралство до етническото разнообразие в нейните градове. То се отразява на всичко – от решенията на министър-председателя да изпрати войски в дадена област на конфликт, до приключенията на английските мореплаватели зад граница, на които всички се възхищаваме. От спортовете, в които англичаните са традиционно силни до архитектурата на техните сгради и начина, по който търгуват или пътуват.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЧрез своя проницателен и остроумен анализ Джеръми Паксман прави внимателна дисекция на самото сърце на империята. Описвайки процеса на подбор на колониалните чиновници, важността на различните видове спорт, ежедневието на съпругите на колониалните чиновници и невероятния край на генерал Гордън от Хартум, Паксман брилянтно вдъхва живот на трагедията и комедията на Британската империя и разкрива нейния дълбок и дълготраен ефект върху английската нация.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПаксман се вглежда внимателно и безпристрастно в 400 годишната история на изграждането на Британската империя и начинът, по който тя е формирала както националното самосъзнание, така и отношенията на нацията с другите народи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа щастие съществували напътствия за имперската домакиня, събрани в „Пълен наръчник за готвене и поддържане на домакинството в Индия“ (издаден през 1888 г.), нещо като „Госпожа Бийтън“ за младата „мемсахиб“, „в който се описват задълженията на господарката и прислужниците, начина на управление на дома и са представени практични рецепти за приготвяне на всички видове храна“. Писан в голямата си част от Флора Ани Стийл, съпруга на държавен чиновник в Пенджаб, наръчникът съдържа делови, практични съвети за всичко – от готвене до лекуване на ухапвания от куче. У госпожа Стийл нямало и помен от аристократизъм (баща ù бил назначен от британското правителство политически съветник на местни владетели, разорен от рухването на една колониална банка), но в Индия тя си оставала представител на управляващата класа и ленивата и ирония прозира от всяка страница. Би било некоректно да я опишем като враждебно настроена към индийците, но тя си остава част от британското управление на страната, и целта на наръчника не била да помогне на жените да станат индийки, а да им подскаже как да създадат възможно най-точно копие на живота в Британия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСред рецептите и имало всякакви – и прозаични (задушени котлети), и екзотични (бъбреци в шампанско или Ферозпурски сладкиш). Но съветите ù как да се управлява кухнята може да послужат като илюстрация на цялото британско присъствие в Индия: „Трябва да се подготвите за мръсотия, безгранична, невъобразима мръсотия, преди поколения от господарки да успеят да изкоренят навиците, вкоренени от незапомнени времена.“ Новопристигналата съпруга трябвало да научи местния език колкото е възможно по-бързо, дори само за да може да управлява по-ефективно прислужниците си, защото „индийският прислужник е като дете във всяко отношение освен по възраст и трябва да се отнасяте с него като с дете; което ще рече кротко, но с неотстъпчива строгост.“ Излишно е да се споменава, че нямало недостиг на прислуга от всякакъв вид – от икономи през готвачи и така наречените „китмутгари“, които поднасяли храната, „мусолхи“, които се занимавали с прането, „бийсти“, които осигурявали водата, „айя“ или бавачка, която се грижела за децата, „сайс“, което означава коняр, „дирзи“ – шивачка и „доби“ – перачка, да не споменаваме за чистачите, които изпразвали нощните гърнета и градинарите, които трябвало да се научат да отглеждат секирчета. Цялата тази прислуга била контролирана с помощта на строг домашен режим, налаган с постоянна бдителност, с награди и наказания. Най-голямата отговорност било даването на личен пример, защото една немарлива господарка скоро щяла да установи, че и прислужниците и не поддържат ред, а онази, която проявявала прекалена търпимост, щяла да бъде обслужвана от мързеливци.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКатастрофално било да се поддадеш на убеждението, че ако искаш нещо да се свърши както трябва, се налага да си го свършиш сама. В наръчника е подчертано с курсив: Никога не вършете работа, която един добре обучен прислужник би трябвало да може да свърши. Ако този, с когото разполагате, не желае или не може да я свърши, намерете друг, който може.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627740\u003c\/p\u003e","brand":"Джеръми Паксман","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 9789543651467","offer_id":1175654536,"sku":"","price":5.11,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p236.jpg?v=1549915485"},{"product_id":"978-954-365-097-2","title":"Бялата крепост (ново издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОрхан Памук разказва като Шехерезада.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eПо време на морска битка млад венецианец е пленен от турците и продаден на истанбулския пазар за роби. Венецианецът попада в дома на турски учен, изгарящ от желание да опознае развитието на науката в Западния свят. Двамата мъже си приличат външно като две капки вода – а с времето и духовната връзка между тях става все по-силна, скрепена от споделени тайни и грехове, мечти, съмнения и надежди.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eОтношенията между господар и роб стават все по-сложни, двамата се озовават в близкото обкръжение на султана и получават поръчение да изобретят невиждано оръжие, с което да бъдат победени неверниците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eВенецианецът и турчинът, посветили живота си на себепознанието, потеглят на поход със султанската войска – поход, който ще ги отведе в подножието на загадъчната и непостижима Бяла крепост.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/6956080-\u003cbr\u003e\u003cbr class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Орхан Памук","offers":[{"title":"турска \/ 224 \/ 978-954-365-097-2","offer_id":1175654708,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_COVER_BIYALATA_Krepost.jpg?v=1681726152"},{"product_id":"978-954-365-121-4","title":"Името ми е червен (ново издание)","description":"\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003eОрхан Памук разказва като Шехерезада.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003eПрез XVI век Османската империя започва да губи позициите си на будеща страх световна сила. Прочут истанбулски миниатюрист получава тайна поръчка – да изработи в своето ателие книга, възхваляваща падишаха. Но тази книга трябва да бъде по-различна от всичко, излязло досега изпод ръцете на прочутите майстори на миниатюрата. В нея се крие нещо, което става причина за загадъчни убийства.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003eИсторията на книгата крие не само загадка и любов, но ни отвежда и в света на идеите – разказите на мъртвеца и на неговия убиец, на влюбените, кучето, парата и дървото ни въвеждат в \"Хиляда и една нощ\" на живописта. Докато двама влюбени се търсят и намират, докато мъртвите чакат възмездие, а убиецът търси оправдание за злодеянието си, в спорове за истината и вярата се разразява битката между живописните школи на Изтока и Запада.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003eИстината се крие в притчите за изкуството и вечно търсещия дух – по вечния път към познанието и прозрението.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\u003cspan\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/6956080\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Орхан Памук","offers":[{"title":"турска \/ 544 \/ 978-954-365-121-4","offer_id":1175654748,"sku":"","price":13.75,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/files\/Front_Cover_CHERVEN_2023.jpg?v=1691498326"},{"product_id":"954-9745-98-8","title":"Сципион","description":"\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСципион Африкански, човекът, извел римската войска от падение към победа, спасителят на Рим, победителят на Ханибал, очаква своята присъда. Съдбата, сенатът и римският народ са се обърнали срещу него. Сципион, оттеглил се в имението си, диктува спомените си на своя доверен секретар Бостар.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eСрещата на двама велики пълководци от древността добива ново измерение в разказа на Сципион. Огорчен, отхвърлен от римската република, на чието спасение е посветил живота си, военачалникът лекува ранената си гордост, разказвайки „какво означава да бъдеш римлянин и Сципион”. Създател на непобедима армия, достойна издънка на велик род, естет, поклонник на елинската култура и покорител на света, Сципион е и раним човек, лишен от радостите на любовта и бащинството.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eС достойнство и величие Сципион изгражда втората част от епичния разказ за възхода на Рим и края на Картаген - за съдбоносните битки срещу великия си съперник Ханибал; за пътя на римляните, почти унищожени от жестоката кланица при Кана до голямата им победа над Картаген при Зама.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17690944-\u003c\/p\u003e","brand":"Рос Леки","offers":[{"title":"английска \/ 480 \/ 954-9745-98-8","offer_id":1175655016,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p56.jpg?v=1549915449"},{"product_id":"978-954-365-122-1","title":"Доведете труповете","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНикой не може да спре Хилари Мантел.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТомас Кромуел отдавна е загърбил скромния си произход. Той вече е първи министър на Хенри VIII, използвал в стремителното си издигане и възхода на Ан Болейн. Хенри вече е скъсал отношенията си с Рим и е поставил Англия в опасна изолация – а надеждите, които е хранил за брака си с Ан, не са оправдани. Все още няма наследник на короната, който да осигури пребъдването на династията Тюдор. Пред очите на Кромуел разочарованият се влюбва в кротката, безлична Джейн Сиймор, пълна противоположност на блестящата Ан. Министърът съзнава най-важното – в тази игра става дума не за удоволствието на краля, а за бъдещето на кралството. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВътрешният монолог на един от най-блестящите политици на XVI век проследява дворцовите сексуални интриги и задкулисни игри. Кромуел си проправя път през миазми от клюки, за да осигури онази „истина”, която ще задоволи Хенри и ще гарантира собствената му кариера. Но последните дни на Ан Болейн ще бележат завинаги и министъра, и краля със своя кървав знак. \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСмелата, жива картина на Англия от епохата на Тюдорите хвърля светлина и върху съвременния свят.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Доведете труповете” продължава безпрецедентната серия от успехи на Хилари Мантел. Авторката на „Вълци”, която през 2009 г. спечели най-престижната британска литературна награда „Ман Букър”, сътвори история – на 16 октомври 2012 получи втора награда „Ман Букър” с продължението на сагата от епохата на Тюдорите. Тя стана първата жена и първият британски автор, удостоен два пъти с отличието. С „Доведете труповете” тя печели и британската награда „Коста” за книга на годината, както и наградата „Дейвид Коен”, известна като „Британския Нобел”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eТомас Кромуел сега е петдесетинагодишен. Има тяло на работник, набито, годно за труд, със склонност към пълнеене. Косата му е черна, сега вече сивее, и поради неизменно бялата му кожа, която сякаш отблъсква и дъжда също като лъчите на слънцето, хората говорят с присмех, че баща му е бил ирландец, но всъщност той беше пивовар и ковач в Пътни, занимаваше се и със стригане на овце, вреше си носа навсякъде – скандалджия, пияница, грубиян и побойник, човек, когото често изправяха пред съдиите да отговаря за побой или измами. Как синът на такъв човек успя да се добере до сегашния си висок пост е въпрос, който си задава цяла Европа. Някои казват, че се е издигал заедно със семейство Болейн, роднините на кралицата. Други твърдят, че дължи издигането си изцяло на кардинал Улзи, някогашния му покровител; Кромуел беше негов довереник, трупаше пари за кардинала и познаваше тайните му. Други пък разправят, че общувал с магьосници. Напуснал е кралството още като момче, бил е наемник, търгувал е с вълна, работил е в банка. Никой не знае къде точно е бил и какви хора е познавал, а и той не припира да разказва. Раздава се изцяло в службата си на краля, знае отлично цената и заслугите си и не пропуска да си осигури съответно възнаграждение: високи длъжности, допълнителни възнаграждения, нотариални актове, имения и ферми. Умее да постига онова, което желае, има си метод; може да очарова един човек или да го подкупи, да го убеди или да го сплаши, да му обясни как да постъпи, ако действително иска да защити интересите си, да покаже на същия този човек някои аспекти от собствената му личност, за чието съществуване самият човек не е подозирал. Всеки ден мастър кралският секретар си има вземане-даване с видни велможи, които, стига да можеха, биха го унищожили с един замах – като муха. С пълното съзнание за това той съхранява своята любезност и спокойствие, както и неотклонното старание, с което се посвещава на делата на Англия. Няма обичая да дава обяснения. Няма обичая да коментира своите успехи. Но винаги, когато добрият случай се яви на прага му, той е там, готов да разтвори широко вратата пред него, доловил плахото му подраскване.\u003cbr\u003eУ дома, в градската му къща в Остин Фрайърс, рисуваният му образ виси умислено на стената; увит във вълна и кожа, той е стиснал здраво в ръка някакъв документ, сякаш се кани да го удуши. Ханс го беше затворил като в капан зад някаква маса и беше казал „Томас, не бива да се смееш“; и така работата започна – Ханс си тананикаше, докато работеше, а Томас се взираше свирепо пред себе си. Когато видя завършения портрет, каза: „Господи, приличам на убиец“, а синът му Грегъри отвърна: „Че ти не знаеше ли?“ Създават се копия на портрета – за приятели и за негови почитатели сред евангелистите в Германия. Не желае да се раздели с оригинала – „Не и сега, след като вече свикнах с него“, така казва – затова, когато влиза в голямата зала на дома си, се натъква на версии на самия себе си в различни стадии на развитие: колебливо нахвърляна скица, частично оцветена рисунка. Откъде да започне човек, рисувайки Кромуел? Някои започват с малките му, проницателни очи, други с шапката. Някои заобикалят проблема, заемайки се с печата и ножицата, други се съсредоточават върху пръстена с тюркоаз, подарен му от кардинала. Откъдето и да започнат, окончателният ефект е един и същ: ако този човек ви има зъб, не бихте искали да се натъкнете на него в безлунна нощ. Баща му, Уолтър, казваше: „На моя Томас му стига само да го погледнете накриво, за да ви извади очите. Опитате ли се да го препънете, ще ви отсече крака. Но ако не му мътите водата, е същински джентълмен. И винаги е готов да почерпи с по някое питие“.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 528 \/ 978-954-365-122-1","offer_id":1175655132,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p217.jpg?v=1549915440"},{"product_id":"978-954-365-104-7","title":"Вълци","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Вълци\" промени облика на историческия роман      \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Вълци\" на Хилари Мантел е най-бързо продаваната книга от всички, отличена с най-престижната литературна награда на Великобритания \u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e– \u003c\/span\u003e“Букър”. Тя е и първата наградена с “Букър” книга, станала номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на класацията  “Британски бестселъри на десетилетието”. “Вълци” е отличен и с наградата за исторически роман “Сър Уолтър Скот”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДвубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царуването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. “Злодеят” Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния...\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се решава съдбата на народите – от двама души в някоя малка стая. Забравете коронациите, конклавите на кардиналите, блясъка и процесиите. Така се променя светът; с едно побутване на сметалото; с една драскулка на перото, която променя смисъла на някоя фраза; с въздишката на минаваща жена, оставила след себе си лъх на портокали или розова вода; с ръката й, придърпваща завесите на леглото; с потъркването на плът в плът, тихо като дихание...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТомас Мор идва в Остин Фрайърс. Отказва да яде, отказва да пие, макар да прилича на човек, който има нужда и от двете.\u003cbr\u003eКардиналът не би приел отказа му. Сигурно би го принудил да седне и да яде желе. Или – в съответствие със сезона – би му поднесъл голяма купа ягоди с много малка лъжичка. \u003cbr\u003eМор казва:\u003cbr\u003e– През последните десет години турците превзеха Белград. Палили са лагерните си огньове в голямата библиотека в Буда. Само преди две години бяха пред стените на Виена. Защо искаш да направиш още един пробив в защитната стена на християнството?\u003cbr\u003e– Кралят на Англия не е неверник. Нито пък аз.\u003cbr\u003e– Не си ли? Дори не мога да разбера дали се молиш на Бога на Лутер и немците, или на някакво езическо божество, което си опознал по време на пътуванията си, или пък на измислено от теб английско божество. Нищо чудно вярата ти да е за продан. Сигурно би служил и на султана срещу добро заплащане.\u003cbr\u003eЕразъм е казал: „Възможно ли е природата да е създала нещо по-кротко, добросърдечно и хармонично от характера на Томас Мор?“ \u003cbr\u003eКромуел мълчи. Седи на писалището си – Мор го е изненадал по време на работа – подпрял брадичка на свитите си в юмруци ръце. Позата му придава известна войнственост, което точно сега може да бъде предимство.\u003cbr\u003eЛорд-канцлерът изглежда така, сякаш всеки миг ще започне да разкъсва дрехите си – което може само да подобри външния им вид. Човек би могъл да го съжали, но Кромуел отхвърля тази възможност.\u003cbr\u003e– Мастър Кромуел, вие си мислите, че положението ви на съветник ви дава право да преговаряте с еретици зад гърба на краля. Но грешите, аз знам за писмата, които разменяте със Стивън Вон, знам също, че той се е срещал с Тиндейл. \u003cbr\u003e– Заплашвате ли ме? Просто се интересувам.\u003cbr\u003e– Да – отвръща натъжено Мор. – Да, точно това правя.\u003cbr\u003eТой съзнава, че балансът на силите между тях – не между държавните служители, а между личностите – се е променил. \u003cbr\u003eКогато Мор си тръгва, Ричард се обръща към Кромуел:\u003cbr\u003e– Той не би трябвало да постъпва така. Искам да кажа – да те заплашва. Днес, заради поста, който заема, може спокойно да си тръгне оттук, но утре... кой би могъл да знае?\u003cbr\u003eКромуел си мисли: „Бях дете, горе-долу деветгодишен, когато избягах в Лондон, и тогава видях как една старица умря за вярата си.“ Споменът нахлува в тялото му, и понесен от него като от прилив, той се обръща към Ричард и казва:\u003cbr\u003e– Ричард, провери дали лорд-канцлерът е дошъл с подходяща свита и ако не е, осигури му ескорт и се постарай да го качиш на някоя лодка обратно за Челси. Не можем да го оставим да се скита из Лондон и да тормози всеки, пред чийто праг се озове. \u003cbr\u003eКазва последните думи на френски, макар и сам да не знае защо. Мисли за Ан, която го вика при себе си с протегната ръка:\u003cem\u003e „Maître Cremuel, â moi!“\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e***\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа Нова година той се буди на зазоряване и вижда край леглото си Грегъри.\u003cbr\u003e– По-добре ела долу. Арестували са Том Уайът. \u003cbr\u003eКромуел скача незабавно от леглото; първата му мисъл е, че Мор е нанесъл удар върху обкръжението на лейди Ан, в самото му сърце. \u003cbr\u003e– Къде е той? Да не би да са го откарали в Челси?\u003cbr\u003eГрегъри е озадачен.\u003cbr\u003e– Защо в Челси?\u003cbr\u003e– Кралят няма да допусне – случаят го засяга прекалено отблизо; Ан има книги... тя му ги е показвала, самият той е чел Тиндейл – какво остава, Мор да арестува краля?\u003cbr\u003e– Това няма нищо общо с Мор. Просто някакви глупци са арестувани, защото предизвикали размирици в Уестминстър, прескачали открит огън по улиците, а после започнали да чупят прозорци, нали знаеш как става... – гласът на Грегъри звучи уморено. – После се сбиват със стражите, затварят ги и пристига съобщението „Дали мастър Кромуел може да дойде и да даде на тъмничаря подарък за Нова година?“.\u003cbr\u003e– Господи – казва Кромуел. Сяда на леглото, осъзнал внезапно голотата си, босите си крака, непокритите прасци и бедра, члена, гъстите, подобни на козина косми по тялото, наболата брада; и потта, избила между плешките му. Той навлича ризата си и допълва: – Ще трябва да ме приемат и в такъв вид. Освен това първо ще закуся.\u003cbr\u003eГрегъри отбелязва с едва доловимо злорадство:\u003cbr\u003e– Нали се съгласи да му бъдеш като баща. Това е бащинството.\u003cbr\u003eКромуел се изправя.\u003cbr\u003e– Повикай Ричард.\u003cbr\u003e– Аз ще дойда.\u003cbr\u003e– Ела, ако държиш, но ми трябва Ричард за в случай, че възникнат неприятности.\u003cbr\u003eНе се стига до никакви неприятности, има само кратък пазарлък. Тъкмо се развиделява, когато младите господа излизат със залитане, с изпити лица, раздърпани, с мръсни и изпокъсани дрехи. \u003cbr\u003e– Франсис Уестън – казва Кромуел, – добро утро, сър.\u003cbr\u003eНаум продължава: „Ако знаех, че сте тук, щях да наредя да ви оставят в тъмницата“. – Защо не сте в двора?\u003cbr\u003e– Там съм – казва младият човек, дъхът му лъха на кисело. – Аз съм в Гринич. Не съм тук. Разбрахте ли?\u003cbr\u003e– Билокация* – отбелязва Кромуел. – Разбирам.\u003cbr\u003e– О, Иисусе! О, Иисусе, Спасителю наш! – Томас Уайът стои на снега, в ярката утринна светлина, и потрива главата си. – Никога вече!\u003cbr\u003e– До следващата Нова година – казва Ричард.\u003cbr\u003eКромуел се обръща и вижда как на улицата се измъква тромаво една последна фигура.\u003cbr\u003e– Франсис Брайън – казва той. – Трябваше да предположа, че това начинание не би било осъществено както трябва без вашето участие, сър.\u003cbr\u003eИзложен на студа, с който го посреща новата година, братовчедът на лейди Ан разтърсва глава като мокро куче.\u003cbr\u003e– В името на циците на света Агнес, замръзвам.\u003cbr\u003eЖакетът му е скъсан, яката на ризата – отпрана, има обувка само на единия крак. Стиска с ръце панталоните си, за да не паднат. Преди пет години той загуби едното си око на турнир; сега е загубил и превръзката; вижда се насинената очна яма. Той се оглежда с останалото здраво око.\u003cbr\u003e– Кромуел? Не помня да сте били с нас снощи.\u003cbr\u003e– Бях си в леглото и много бих искал да можех да си остана там.\u003cbr\u003e– Защо не се върнете обратно в леглото? – Брайън разперва ръце, рискувайки да му се смъкне панталонът. – Коя търговска съпруга ви чака? Може би си имате по една за всеки от дванайсетте празнични дни? – Кромуел почти е готов да се разсмее, преди Брайън да добави: – На вас, сектантите, жените ви не са ли общи?\u003cbr\u003eКромуел му обръща гръб и казва:\u003cbr\u003e– Уайът, накарайте го да се покрие с нещо, за да не му замръзнат някои части. Достатъчно му е, че е без око. \u003cbr\u003e– Кажете благодаря – изревава Томас Уайът и тупа приятелите си по гърбовете. – Кажете благодаря на мастър Кромуел и му върнете онова, което му дължите. Кой друг би станал толкова рано в празничен ден, и би развързал кесията си? Щяхме да си останем тук до утре.\u003cbr\u003eНе приличат на хора, които биха успели да съберат дори шилинг.\u003cbr\u003e– Няма значение – казва Кромуел. – Ще впиша дълга в общата сметка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 656 \/ 978-954-365-104-7","offer_id":1175655136,"sku":"","price":7.67,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p199.jpg?v=1549915440"},{"product_id":"product-33","title":"Малкият приятел","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоманът „Малкият приятел” на Дона Тарт ни повежда на омагьосано пътуване в дълбокия американски Юг, където детството се сблъсква по възможно най-страшния начин със света на възрастните\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсяка нова книга на Дона Тарт, забележителна фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Вторият ѝ роман „Малкият приятел” отвежда читателя в безвремието на Южните щати, където под спокойната на пръв поглед, сънна атмосфера дебнат тъмни сенки и неподозирани тайни.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eВсички от рода Клийв се гордеят със семейната си история, но има нещо в миналото им, за което никога, при никакви обстоятелства не се говори. През един фатален празничен ден деветгодишният Робин Клийв е открит обесен на дърво в градината. Единайсет години по-късно смъртта на малкото момче си остава загадка – макар че когато Робин е убит, къщата е била пълна с гости, никой не открива и най-малката следа от убиеца.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ затънтения град край Мисисипи сестрата на убития Робин, Хариет, живее самотно сред близки, белязани тежко от трагедията, в свой, изграден от книгите свят. Двамата с приятеля ѝ Хийли вземат решение да открият убиеца на нейния брат – и да го накажат. Но онова, което започва по-скоро като детска игра, повежда Хариет по мрачен път, на опасно пътешествие сред сенките и призраците на дълбокия американски Юг. \u003cbr\u003eПрез 2002 година самата Дона Тарт описва книгата като „тревожен, плашещ роман за сблъсъка на детската психика със света на възрастните, при това по възможно най-страшния начин... След „Тайната история” ми се искаше да напиша книга, която да бъде различна на всички нива. Докато „Тайната история” е видяна изцяло през погледа на Ричард, като заснета с една камера, целта ми беше „Малкият приятел” да звучи много по-симфонично, като „Война и мир”. Според всеобщото убеждение този начин на писане е най-труден.”\u003cbr\u003e„Малкият приятел” е роман, изпълнен с трагичен реализъм, събитията са описани като видени в трескав сън. Макар че светът, който Хариет разкрива, несъмнено е населяван от призраци и сенки, в него няма нищо магическо, същото се отнася и за гневния, лиричен рационализъм, прозиращ в гласа на самата Тарт. Книгата ѝ е точно описание на света такъв, какъвто е – мрачен, грозен, опасен и неразбираем, филтрирано през ярките цветове и неизпълнимите искания на детството. Текстът увлича като приказка, но не ни позволява да се утешаваме с мисълта, че всичко все пак е „на ужким”.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНай-малката в семейството, Хариет, не бе нито хубава, нито мила. Хариет бе умна. От мига, когато проходи, присъствието на Хариет се превърна в постоянен повод за леко притеснение за семейство Клийв. Беше неудържима на площадката, груба с гостите, спореше с Иди, вземаше от библиотеката книги за Чингис хан и докарваше главоболия на майка си. На дванадесет години беше в седми клас. Беше отлична ученичка, но учителите не знаеха как да я контролират. Понякога звъняха на майка ѝ, друг път на Иди, която според всички, поназнайващи нещо за семейство Клийв, бе единствената, с която имаше смисъл да се разговаря. Тя бе фелдмаршал и самодържец, човекът с най-голяма власт в семейството, същевременно и тази, която най-вероятно би предприела някакви стъпки. Но и самата Иди не бе сигурна как да се справи с Хариет. Не, че момичето бе непокорно или непослушно, но бе високомерно и по някакъв начин съумяваше да раздразни всеки възрастен, с който се сблъскаше.\u003cbr\u003eХариет не притежаваше и частица от мечтателната чувствителност на сестра си. Беше набита, като малък язовец, с кръгли бузи, остър нос, късо подстригана черна коса и решителна малка уста с тънки устни. Говореше бързо, с пронизителен, тънък глас, необичайно енергичен за дете от Мисисипи, та непознати често я питаха откъде е прихванала този характерен за янките акцент. Погледът ѝ бе светъл и пронизващ, по което доста си приличаше с Иди. Приликата между нея и баба ѝ бе видима и не оставаше незабелязана, но красотата на стрелкащите се, пламенни очи на бабата в погледа на внучката се превръщаше просто в свирепост и будеше лека тревога. Градинарят Честър тайно ги оприличаваше на ястреб и малкото му.\u003cbr\u003eХариет вбесяваше Честър и Айда Ру, но и ги забавляваше. Откакто проходи, тя ги следваше по петите, докато си вършеха работата и на всяка крачка ги подлагаше на разпит. Колко печели Айда? Дали Честър знае молитвата „Отче наш“? А дали ще ѝ я каже? Забавляваше ги, размътвайки обичайно спокойните води на живота у семейство Клийв. Неведнъж бе причина за почти печални разриви – като например, когато каза на Аделейд, че нито Иди, нито Тат пазеха калъфките, които тя им бродираше, а ги опаковаха и даваха на други хора; или пък когато съобщи на Либи, че киселите ѝ краставички с копър далеч не са кулинарното пиршество, за каквото ги имаше, а всъщност не стават за ядене и голямата им популярност сред съседите и семейството се дължеше на необикновеното им полезно действие като хербицид.\u003cbr\u003e– Нали знаеш онова необрасло място в двора? – попита Хариет. – Там, край задната веранда? Преди шест години Тат изхвърли там малко от твоите кисели краставички и нищо не е покарало оттогава.\u003cbr\u003eХариет напълно подкрепяше идеята да правят кисели краставички и да ги продават като унищожител на плевели. Либи щеше да стане милионерка.\u003cbr\u003eМинаха три или четири дни, преди леля Либи да спре да плаче, когато се сетеше за това. С Аделейд и калъфките за възглавници положението бе дори по-зле, защото за разлика от Либи тя обичаше да се сърди. Цели две седмици не проговори на Иди и Тат, с ледено безразличие отминаваше помирителните сладкиши и пайове, които те ѝ носеха и ги оставяше на верандата, за да ги ядат съседските кучета. Либи бе покосена от разрива, за който нямаше никаква вина, защото всъщност бе единствената сестра, която стигаше в предаността си дотам да пази и ползва калъфките на Аделейд, нищо, че бяха толкова грозни. Та тя се щураше напред-назад в опити да ги помири. Почти бе успяла, когато Хариет разяри отново Аделейд, след като ѝ каза, че Иди дори не отваряла подаръците, които Аделейд ѝ пращаше, а просто махала стария надпис и слагала нов, преди да ги препрати предимно към благотворителни организации, някои от тях негърски. Събитието бе толкова катастрофално, че и досега, години по-късно, споменаването му всеки път продължаваше да поражда заяждания и прикрити обвинения, а за рождени дни и на Коледа Аделейд се стараеше да прави на сестрите си демонстративно прахоснически подаръци – парфюм „Шалимар“ или пък нощница от „Голдсмит’с“ в Мемфис, от които винаги забравяше да махне етикета с цената.\u003cbr\u003e– Самата аз обичам домашно направени подаръци – я чуваха да обяснява на висок глас на дамите в бридж клуба, на Честър в двора и над главите на унизените си сестри, докато те разопаковаха нежеланите прояви на разточителство. – Те имат по-голямо значение. Показват обич. Но за някои хора единственото, което има стойност, е колко пари си похарчил. Те не считат подаръка за ценен, ако не идва от магазина.\u003cbr\u003e– Аделейд, аз обичам нещата, които правиш – казваше винаги Хариет. И наистина бе така. Макар че нямаше нужда от престилки, калъфки и кърпи за подсушаване на съдове, тя трупаше крещящите ленени калъфки на Аделейд и чекмеджетата в стаята ѝ бяха пълни. Не харесваше самите тях, а мотивите с холандски момичета, танцуващи кани за кафе и дремещи мексиканци със сомбреро на главата. Толкова силно ги желаеше, че стигна дотам да ги краде от гардеробите на другите и много се ядосваше на Иди, че дава калъфките за благотворителност, защото ги искаше за себе си.\u003cbr\u003e– Хариет, не ставай смешна. За какво са ти притрябвали?\u003cbr\u003e– Зная, че ги харесваш, скъпа – прошепваше с треперещ от самосъжаление глас Аделейд и се навеждаше, за да дари Хариет с театрална целувка, докато Тат и Иди се споглеждаха зад гърба ѝ. – Един ден, когато ме няма на този свят, може би ще се радваш, че ги имаш.\u003cbr\u003e– Това хлапе – споделяше Честър с Айда – обича да предизвиква кавги.\u003cbr\u003eСамата Иди, която нямаше нищо против някое счепкване, откри в лицето на внучката си сериозен съперник. Въпреки това или именно заради това, двете се наслаждаваха на общуването си и Хариет прекарваше по-голямата част от времето си у баба. Иди често се жалваше от ината на Хариет, от нейната липса на добри обноски и роптаеше, че тя винаги ѝ се пречка. Хариет я вбесяваше, но за Иди общуването с нея бе далеч по-удовлетворяващо от близостта на Алисън, която почти не продумваше. Харесваше ѝ, когато Хариет бе при нея, макар че не си го признаваше, и тя ѝ липсваше, когато не бе наоколо.\u003cbr\u003eЛелите я обичаха, но Хариет не бе обичливо дете като сестра си и горделивостта ѝ ги безпокоеше. Беше прекалено пряма. Нямаше понятие от сдържаност или дипломатичност и по това си приличаха с Иди, дори повече, отколкото баба ѝ осъзнаваше.\u003cbr\u003eЛелите напусто се опитваха да я научат да бъде любезна.\u003cbr\u003e– Как не разбираш, скъпа – казваше Тат, – че макар да не харесваш сладкиш с плодове, по-добре е да го изядеш, отколкото да обидиш домакинята.\u003cbr\u003e– Ама аз не обичам сладкиш с плодове.\u003cbr\u003e– Знам, Хариет, затова го дадох за пример.\u003cbr\u003e– Ама сладкишът с плодове е гаден. Не познавам някой, който да го харесва. Освен това, ако ѝ кажа, че ми харесва, тя ще продължава да ми го поднася.\u003cbr\u003e– Да, мила, но нямах това предвид. Смисълът е, че ако някой си е направил труда да приготви нещо за теб, добрият тон изисква да го изядеш, дори и да не искаш.\u003cbr\u003e– В Библията пише да не лъжем.\u003cbr\u003e– Различно е. Това е добронамерена лъжа. В Библията се говори за друг вид лъжа.\u003cbr\u003e– В Библията не се говори за злонамерени или добронамерени лъжи. Пише просто „лъжи“.\u003cbr\u003e– Хариет, повярвай ми. Иисус наистина ни учи да не лъжем, но това не значи, че трябва да бъдем груби с нашата домакиня.\u003cbr\u003e– Иисус изобщо не споменава домакиня. Казва, че да лъжеш е грях. Казва, че Дяволът е лъжец и баща на лъжата.\u003cbr\u003e– Иисус ни учи да обичаме ближния си, нали? – попита вдъхновено Либи, поела щафетата от останалата без думи Тат. – Това не включва ли домакинята? Тя също ти е ближен.\u003cbr\u003e– Точно така – с охота се присъедини Тат и побърза да добави. – С което не искаме да кажем, че става дума само за домакиня, която живее в съседство. „Обичай ближния си“ означава, че трябва да изяждаш онова, което ти поднесат и да бъдеш благодарна за него.\u003cbr\u003e– Не разбирам как обичта към ближния означава да му казвам, че харесвам сладкиш с плодове. А аз не го обичам.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17639552\u003c\/p\u003e","brand":"Дона Тарт","offers":[{"title":"американска \/ 720 \/ ISBN 978-954-365-172-6","offer_id":9390325317,"sku":"","price":10.17,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Little_Friend_Cover.jpg?v=1549915424"},{"product_id":"product-45","title":"Разходка в гората","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНай-добрият начин за бягство сред природата, ако не сте в състояние да го извършите сами, е да прочетете книга като „Разходка в гората” на Бил Брайсън.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед като е живял в Англия над 20 години, Бил Брайсън решава да опознае отново своята родна Америка като измине пеша известната туристическа пътека през Апалачите, преминаваща през четиринадесет щата. За да не пътува сам, той си намира компания в лицето на своя вечно недоволен приятел Стивън Кац. Обаче той се явява на прага му в, меко казано, недобра физическа форма за подобен сериозен преход...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо туристическата пътека, свързваща Джорджия с Мейн, предлага спиращи дъха гледки на величествени планини, притихнали гори, и езера, сияещи под лъчите на слънцето, а няма да намерите и по-забавен водач от Бил Брайсън. Така че приключението започва.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМечтата, разбира се, е едно, а действителността – нещо съвсем различно. По стръмни урви, през измамни блата и лют студ през пролетта „най-забавният пътешественик на света”  ни представя незабравими картини от дивата природа на Америка – и на чешитите, населяващи затънтените градчета дълбоко в горите. Срещи с диви животни и странни представители на вида “хомо сапиенс”, смях и страх, приключения и предизвикателства – тази книга, утвърдила се вече като класика в жанра, ще ви накара да закопнеете за безкрайни простори или поне за удобно кресло край камината, за да се впуснете в голямата авантюра.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e Книгата е адаптирана успешно за голям екран под същото заглавие, а в главните роли влизат известните актьори Робърт Редфорд (който играе самия Бил Брайсън), Ник Нолти и Ема Томпсън.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя се казваше Мери Елън. Беше от Флорида, и беше, както я наричаше Кац оттогава насам с особен, благоговеен тон, голяма работа. Тя говореше нон-стоп, освен когато си прочистваше евстахиевите тръби. Последното тя правеше често, като си стискаше носа и духаше, издавайки поредица от мощни и обезпокоителни сумтящи звуци, които биха накарали някое куче да се махне от дивана и да се завре под масата в съседната стая. Отдавна знам, че част от плана на Господ Бог за мен е да прекарам по малко време с всеки от най-глупавите хора на земята, и Мери Елън беше доказателство, че дори в горите на Апалачите няма да бъда пощаден. От първия миг стана очевидно, че става дума за рядък екземпляр.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Е, момчета, какво ядете? – попита тя, като се пльосна на един свободен пън и вдигна глава, за да надзърне в купичките ни. – Полуготови спагети? Голяма грешка. В тях не се съдържа почти никаква енергия. Искам да кажа, стойността ѝ е почти нулева – тя си отпуши ушите. – Това палатка „Старшип“ ли е?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПогледнах палатката си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не знам.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Голяма грешка. Сигурно са ви измамили в магазина за екипировка. Колко платихте за нея?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не знам.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Твърде много, ето колко. Трябваше да си купите трисезонна палатка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това е трисезонна палатка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Извинете ме, че го казвам, но е доста сериозна глупост да дойдете да лагерувате тук през март без трисезонна палатка – тя си отпуши ушите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това е трисезонна палатка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Имате късмет, че още не сте замръзнали. Би трябвало да се върнете и да ударите един юмрук на оня тип, който ви я е продал, защото е проявил, знаете, доста голяма небрежност, като ви я е продал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Повярвайте ми, това е трисезонна палатка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя си отпуши ушите и нетърпеливо поклати глава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ето това е трисезоннапалатка – и посочи палатката на Кац.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това е съвсем същата палатка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя отново хвърли поглед към палатката.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Както и да е. Колко километра изминахте днес?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Към шестнайсет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсъщност бяхме изминали тринайсет и половина, но в това разстояние влизаха няколко страховити склона, включително и една забележителна адска стена, наречена Скалата на проповедниците, най-голямата височина от СпрингърМаунтин насам, заради която си бяхме присъдили няколко километра бонус, за да повдигнем духа си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Шестнайсет километра? Само толкова? Сигурно наистина не сте във форма, момчета. Аз изминах 22,8.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А колко измина езикът ти? – попита Кац, като вдигна поглед от полуготовите си спагети.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя го възнагради с един от най-свирепите си примижали погледи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Същото разстояние като мен, разбира се – после ме изгледа крадешком, сякаш искаше да каже: „Този твой приятел да не е сериозно \u003cem\u003eоткачен\u003c\/em\u003e или нещо такова?“ Прочисти ушите си. – Аз тръгнах от ГуучГап.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ние също. Това са само 13,5 километра.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя рязко поклати глава, сякаш се опитваше да отпъди особено досадна муха.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– 22,8.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не, наистина, само тринайсет и половина са.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Извинете, но току-що \u003cem\u003eизвървях\u003c\/em\u003e това разстояние, и мисля, че би трябвало да знам – после внезапно изтърси: – Боже, това обувки „Тимбърленд“ ли са? Огромна грешка. Колко платихте за тях?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ продължи в същия дух. Накрая аз тръгнах да изплакна купичките и да закача торбата с храната. Когато се върнах, тя самата си приготвяше вечеря, но все още продължаваше да говори с Кац.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Знаете ли какъв ви е проблемът? – тъкмо казваше Мери Елън. – Извинете ме за грубостта, но сте твърде дебел.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКац я погледна с тиха почуда.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Моля?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Прекалено дебел сте. Трябвало е да отслабнете, преди да дойдете тук. Трябвало е да потренирате, защото, знаете ли, тук бихте могли да получите сериозни проблеми със сърцето.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Проблеми със сърцето ли?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ами, нали знаете, когато сърцето ви спира и вие един вид, ами, умирате.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Инфаркт ли имате предвид?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Именно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e Трябва да се отбележи, че самата Мери Елън не можеше да се оплаче от липса на плът, и точно в този момент прояви неблагоразумието да се наведе, за да вземе нещо от раницата си, разкривайки обширен задник, върху който бихте могли да прожектирате кино пред, да речем, една военна база. Това бе интересно изпитание за търпението на Кац. Той не каза нищо, а стана, за да пусне една вода и докато минаваше край мен, с ъгълчето на устата си произнесе една ругатня, приглушено и мрачно, като свирка на товарен влак в нощта.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626984\u003c\/p\u003e","brand":"Бил Брайсън","offers":[{"title":"американска \/ 368 \/ 978-954-365-183-2","offer_id":27412419529,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Razhodka_v_Gorata-Cover.jpg?v=1478076304"},{"product_id":"product-51","title":"Убийството на Маргарет Тачър","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eХилари Мантел е най-големият майстор на английската проза в наши дни\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003e\u003cspan\u003eВ „Убийството на Маргарет Тачър” Хилари Мантел, единствената британска авторка, удостоена два пъти с наградата „Ман Букър”, ни представя изискани, проницателни, брутални, а на места и откровено бунтарски съвременни притчи за  любовта, секса, семейството и обществото.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eПредизвикателен, тревожен, на моменти граничещ с гротеската, а понякога прекрачващ отвъд границите на страшното,този сборник с елегантни миниатюри в проза представлява разходка до най-тъмните ъгълчета и най-дълбоките бездни на човешкото съзнание. С ирония, особена проницателност, съчувствие и откровено бунтарство наш водач в този мрачен лабиринт ще бъде една от всепризнатите майсторки на англоезичната проза, блестящата Хилари Мантел.\u003cbr\u003e \u003cbr\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПредната нощ Лола бе видяла как Морна се смъква от леглото си и застава като полюшваща се колона на студа; парното се беше изключило автоматично, защото от нито едно топлокръвно човешко същество не се очакваше да ходи насам-натам в този час. Тя отметна завивката си, стана и последва Морна до потъналата в мрак площадка на стълбището. Двете бяха боси. Морна беше в нощница с воланчета, като привидение от разказ на Едгар Алан По. Лола беше в старата си пижама с картинки от „Мистър Мен“, вече осем-деветгодишна, към която тя изпитваше абсолютно необяснима привързаност. Господин Мързелан, вече почти заличен от пране, приличаше на бледо петно върху свилото се горнище, което се плъзгаше нагоре и оголваше малкото ѝ, кръгло коремче; крачолите на пижамата стигаха до средата на прасците ѝ, ластикът на талията се беше отпуснал, затова ѝ се налагаше да придърпва панталона нагоре почти на всяка стъпка. В небето беше изгрял полумесец и на площадката тя видя лицето на сестра си – пребледняло, потънало в сенки като лицето на луната, осеяно с кратери като луната, загадъчно и далечно. Морна беше тръгнала надолу към компютъра, за да заличи поръчката за супермаркета.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ кабинета на баща им Морна седна на работния му стол. Провлече боси крака, за да го закара до бюрото. Единствено баща им ползваше компютъра, по работа. Бяха предупредени за това и им беше казано, че майка им се е дипломирала с високи оценки, без да ползва друго освен химикалка и хартия; че могат да ползват компютъра под строг контрол; и че могат да влизат онлайн в обществената библиотека.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМорна отвори поръчката на екрана. Обърна се към сестра си и произнесе беззвучно, движейки само устните си: „Не ѝ казвай“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя щеше да разбере достатъчно скоро. Храната така или иначе щеше да пристигне. Морна като че ли не беше в състояние да научи това. Казваше на Лола: „Как можеш да се понасяш толкова дебела? Само на единайсет години си.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛола я наблюдаваше, докато тя седеше със съсредоточено изражение, търсейки търпеливо забранените сайтове, и се полюшваше напред-назад, поклащайки въртящия се стол. Обърна се, за да се върне в леглото, придърпвайки долнището на пижамата, за да не падне. Чу откъм сестра си някакъв звук, звук с неясен произход. Обърна се.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Морна? Какво е това?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа минута не им беше ясно какво е това, което виждат на екрана – човешко същество или животно. После разбраха, че е човек. Жена. Стоеше на четири крака. Беше гола. Около врата ѝ имаше метален нашийник. Към него бе прикрепена верига.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛола стоеше със зяпнала уста, придържайки с две ръце долнището на пижамата си. На екрана извън полезрението им стоеше мъж. Сянката му падаше на стената. Жената приличаше на дребна хрътка. Тялото ѝ беше чисто бяло. Чертите ѝ бяха размазани, по лицето ѝ не можеше да се различи разбираемо човешко изражение. Нямаше как да бъде разпозната. Можеше и да е някой, когото си виждал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Пусни го – каза Лола. – Давай.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПръстът на Морна се поколеба.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Работел! Все тук седи, работи – тя хвърли поглед към сестра си. – Стой си при господин Мързелан, така ще ти е по-добре.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Давай – настоя Лола. – Хайде да видим.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо Морна изтри образа. За миг екранът потъмня. Едната ѝ ръка потри ребрата ѝ там, където беше сърцето. Другата се колебаеше над клавиатурата; тя отвори отново поръчката за храна. Плъзна поглед по нея и добави кучешка храна, собствено производство на магазина.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще обвинят мен – каза Лола. – Че съм я поръчала за измисленото си кученце.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМорна сви рамене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПо-късно двете лежаха по гръб и шушукаха в тъмното, както правеха, когато бяха малки. Морна каза „Той ще твърди, че е попаднал на това видео случайно“. Може и така да е, отвърна Лола, а Морна премълча. Лола се питаше дали майка им знае. Каза, че това може да докара в дома им полиция. „Ами ако дойдат да го арестуват? Отиде ли в затвора, няма да имаме пари.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМорна отвърна:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това не се счита за престъпление. С кучета. С голи жени, които изпълняват ролята на кучета. Престъпление е само, ако е с деца.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛола попита:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тя пари ли получава, за да го прави, или я принуждават?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Може да ѝ дават и дрога. Тъпа кучка! – Морна се гневеше на жената, която за пари или от страх пълзеше като животно в очакване тялото ѝ да бъде омърсено. – Студено ми е – каза тя и Лола чу как зъбите ѝ тракат. Това беше началото на пристъп, студът нахлу в тялото ѝ чак до вътрешните органи; сърцето ѝ се блъскаше – студено като мрамор. Тя се сгърчи в леглото, вдигайки коленете си към брадичката.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ако го пратят в затвора – каза Лола, – ти ще можеш да ни изхранваш. Може да станеш атракция в някой лунапарк.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17713112\u003c\/p\u003e","brand":"Хилари Мантел","offers":[{"title":"английска \/ 192 \/ 978-954-365-190-0","offer_id":32486610761,"sku":"50","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/The_Assasination_of_Margaret_Thatcher-Cover.jpg?v=1490000726"},{"product_id":"product-52","title":"Сиси - неочакваната императрица","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПленителен разказ за едно от най-интригуващите кралски семейства в историята, който хвърля нова светлина върху бляскавия двор на Хабсбургите и неговата най-незабравима императрица\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ средата на XIX век владенията на Австрийската империя се простират от Австрия до Русия, от Германия до Италия. На престола на богатата и процъфтяваща империя, обединила много народи и несметни богатства  седи млад и красив император. И този император си търси съпруга.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДинастичният брак е уреден, кротката и благовъзпитана Хелене, братовчедка на императора, пристига в алпийския курорт, където трябва да бъде отпразнуван годежът им, съпроводена от петнайсетгодишната си сестра Елизабет - буйната, непокорна дъщеря на баварските планини. Тогава се случва непредвиденото – внезапно пламналата страст между Франц Йозеф и сестрата на неговата годеница помита всички предразсъдъци. Елизабет, още почти дете, но отличаваща се вече с красотата, която ще я превърне в легенда, става съпруга на императора и владетелка на огромната империя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПетнайсетгодишното момиче, в плен на романтичната си любов, дори не подозира какви изпитания го очакват в студения, безразличен свят на виенските дворци. С един съпруг, посветил живота си на империята, под суровия, неодобрителен поглед на строгата свекърва, Сиси се чувства безпомощна, изоставена и отчаяна. И тогава идват изкушенията...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБУДАПЕЩА, УНГАРИЯ\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e8 ЮНИ 1867\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Ваше императорско величество, готови сме за вас.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТя се обръща с леко кимване и махва елегантно с ръка. \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е да поема ролята – провира ръце през ръкавите. Копринената тъкан, умело скроена и ушита, пасва по извивките ѝ като излята. Мили Боже, но тя така и не е свикнала напълно с голямата тежест на тези дрехи. Сякаш са по-тежки от собственото ѝ уморено тяло.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНавсякъде около нея се суетят неспокойни лакеи и бъбрещи придворни дами, препиращи се като обзети от трескаво оживление пчели в кошера, който обкръжава тяхната незаменима предводителка.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Разбухни ѝ полата!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Внимавай с дантелата!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е да вървим!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Нима вече е време?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова ли сте, ваше величество? – фризьорката на императрицата стои пред нея, вдигнала старинната корона: диамантите ѝ улавят проблясък от светлината на свещите. Короната е изящна като паяжина, и все пак достатъчно издръжлива, за да е оцеляла през столетията, надживяла царствените глави, върху които е била полагана. Ръце, вече балсамирани, коси, вече побелели и опадали.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова – тя кимва и навежда брадичка, за да може короната да бъде поставена върху кестенявите ѝ къдрици – къдрици, считани за най-голямата скъпоценност в цялата колекция на Хабсбургите. Къдриците, които, мълви се, ѝ спечелили сърцето на императора.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eСлед като короната е вече на мястото си, тя пристъпва напред и хвърля поглед към себе си в огледалото в цял ръст. Наистина представлява завладяващо видение; дори тя е принудена да го признае.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eРоклята е от бял и сребърен брокат, обточена с нанизи от диаманти и зашита направо върху нея, за да обгръща плътно стройната ѝ фигура. Дълга пелерина от бял сатен покрива раменете, преди да се спусне като водопад към земята. Но това, което хората винаги искат да видят, е лицето ѝ, повече от която и да е пищна рокля или старинна тиара. Всички са чували за издължените ѝ очи с цвят на пчелен мед. За фино изваяните ѝ скули. За устните ѝ, устните, които императорът някога е обявил за „свежи като пресни ягоди“. Императорът. Сърцето ѝ се присвива смутено в гърдите. Господи, колко е уморена. Ще има ли нужната сила да преживее този ден?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eНа вратата се потропва, и сърцето ѝ отново прескача удар. Хвърля поглед нагоре, очите ѝ се стрелват към тежката дъбова врата. Кой от тях ще е от другата страна? Дали ще е императорът? Или ще е… той? Бузите ѝ се сгорещяват при тази мисъл, и тя се сгълчава. Дори след всичко, което е преживяла, все още почервенява като шестнайсетгодишно момиче при мисълта за него, при споменаването на името му. Даже мисълта за собствения ѝ съпруг не извиква такава алена руменина по бузите ѝ.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВратата се отваря тромаво, с подобен на пъшкане звук, като ленив пазач, разбуден от среднощната си стража след твърде много бира. Тя го вижда в миг, а той вижда нея. Поглъща я с поглед. Досеща се от изражението му, че е успяла да го остави без дъх; той има изражението на зашеметено животно.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Сиси – е единственото, което успява да каже. Вдига ръце, разперва ги широко, сякаш за да я придърпа към себе си. Но се спира, забелязал слугите, които се суетят наоколо.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Ваше величество – той се покашля, за да прочисти гърлото си. – Готова ли си? \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТя си поема дъх, обмисляйки отговора. Дали е готова? Не. Предполага, че никога не е била истински готова. Това беше проблемът, нали? Но повдига брадичка и отмята рамене назад.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Готова съм – отговаря тя с едно бързо кимване. Плъзва се напред. Полите на роклята се влачат зад нея – великолепието ѝ е твърде тежко за изтощеното ѝ тяло. Но тя въздъхва и продължава през стаята.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eВече ги чува от двете страни на стените. Не толкова отделните възгласи и викове, а приглушено, настойчиво пулсиране. Постоянно. Като разбиването на морските вълни в сушата: неумолимо, неспирно.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТой ѝ предлага ръката си и тя промушва своята през нея, меката ѝ плът се притиска към твърдата му униформа. Сега вратите се разтварят по-широко. Тя примигва, копнеейки да вдигне нагоре облечената си в ръкавица ръка. Да се предпази, да скрие лицето си от всички тези любопитни очи, насочени право към нея… Очи, които ще я изучават и поглъщат с поглед, сякаш е тяхно право да я погълнат. Тя кипи от онова инстинктивно, познато желание да побегне, да се измъкне. Но възпира порива си. Изправя се малко по-решително.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eА после чува:\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Сиси!\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eПоемане на въздух. Един миг, за да си придаде увереност, когато се обръща към него.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e– Време е.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eИ наистина беше. Най-сетне беше време.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/117309253\u003c\/p\u003e","brand":"Алисън Патаки","offers":[{"title":"американска \/ 672 \/ 978-954-365-192-4","offer_id":34951220425,"sku":"","price":5.11,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Sisi_Neochakvanata_Imperatrica-Cover.jpg?v=1494316693"},{"product_id":"product-53","title":"Фалко","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДжон льо Каре среща Габриел Гарсия Маркес – феновете на Артуро Перес-Реверте се увеличават главоломно с всяка следваща негова книга.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Фалко” е първата книга от най-новата поредица романи на испанския майстор на перото Артуро Перес-Реверте. Едноименният главен герой е събирателен образ на безкомпромисен, суров, но и честен, понякога смел до безумие мъж – от онези мъже, които срещаме често по страниците на книгите на Реврете и чиито приключения следим със затаен дъх, без никога да сме сигурни в крайния изход.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдинак, циничен, изгубил вяра в благородните пориви на човешката душа, Фалко е наемник и предлага услугите си на онзи, който плаща най-добре. Помагат му хора, верни и предани на идеалите си, готови на всичко – но в мръсната игра на политиците нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрез есента на 1936 г, когато границата между приятели и врагове е сведена до опасна и твърде тънка линия, на Фалко е възложено внедряване в противниковия лагер - сложна и опасна мисия, която би могла да промени хода на испанската история. Няколко души са избрани за негови съучастници в това приключение – във възможно най-неподходящия момент мрачният скептик е споходен от мъчителна и невъзможна любов, а по всичко личи, че в тези времена, когато животът представлява низ от предателства, шансовете на Фалко и помощниците му да оцелеят са почти нулеви.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУхаеше на лосион \u003cem\u003e“Варон Денди”\u003c\/em\u003e. Косата му беше сресана назад, разделена на път и фиксирана с лак. Застанал пред огледалото на хотелската стая, той си наместваше бавно яката и фалшивите маншети на смокинга. Нагръдникът беше безупречен, а черните тиранти придържаха панталоните, които се спускаха с безукорен ръб върху блестящите лачени обувки. За миг Лоренсо Фалко застана неподвижно и се огледа в огледалото, беше доволен от вида си: гладко избръснато лице, засечени на необходимата височина бакенбарди, сиви очи, които се самонаблюдаваха и наблюдаваха другите със спокойна и иронична меланхолия. Една жена ги беше определила някога - а жените умеят да дават такива определения - като очи на добро момче, на което не му е вървяло в училище.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо в действителност нещата съвсем не се бяха развили зле за него, макар и често да му беше по-удобно да създава обратното впечатление, още повече, когато се намираше в компанията на някоя жена. Фалко произхождаше от добро андалуско семейство, занимаващо се с винарски изби, винопроизводство и износ за Англия. Обноските и възпитанието, придобити в детството, му бяха много полезни по-късно, когато буйната младост, провалената военна кариера, скитническият и приключенски живот подложиха на изпитание други черти от неговия характер. Сега беше на трийсет и седем години и притежаваше доста богата биография: Америка, Европа, Испания. Войната. Нощни влакове, граници, преминавани в дъжд и сняг, международни хотели, мрачни и опасни улици, потайни прегръдки. Имаше също –ако не го лъжеше паметта–места, на които се смесваха сенките, службата, и смътните спомени, и поне засега той не би възразил тези места да станат и повече. Животът за него беше една пленителна територия, ловен периметър за едър дивеч, правата над който принадлежеха на малцина смелчаци, на онези, които са готови да рискуват и, когато дойде моментът, да заплатят цената, без да възразяват. Келнер, кажете ми колко ви дължа? И задръжте рестото. Имаше възнаграждения, които се получаваха на момента. А може би и жестоки наказания, които чакаха своето време, но за тях все още беше прекалено рано. За Фалко думи като родина, любов или бъдеще не означаваха нищо. Той беше човек на момента, обучен да бъде такъв. Вълк в сенките. Ненаситен и опасен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед като си сложи папийонката, жилетката и сакото, той закопча верижката на часовника – маншетите на ризата, които се показваха точно три сантиметра, бяха закопчани с гладки сребърни бутонели с овална форма -  и сложи в джобовете си предметите, които внимателно беше подредил върху скрина: запалка от масивно сребро “Паркър Бийкън”, автоматична писалка “Шейфър Баланс” от зелен яспис, молив със стоманено покритие, тефтерче, сребърна кутийка за лекарства с четири аскофена, портфейл от крокодилска кожа, с двеста песети в дребни банкноти и няколко монети за бакшиши. След това взе двайсет цигари от една голяма тенекиена кутия “Плейърс”, която беше получил от Лисабон, чрез дипломатическата поща на НСИО, и напълни с тях двете части на костенурковата табакера, която постави в десния джоб на сакото си. После се опипа, за да се убеди, че всичко е както трябва, и се обърна към пистолета, който беше оставил върху нощното шкафче до леглото. Това беше любимото му оръжие и от онзи месец юли обикновено не се разделяше с него. Ставаше въпрос за полуавтоматичен “Браунинг”\u003cem\u003eFN\u003c\/em\u003e, модел 1910, изработен в Белгия, с тройна защита, прост принцип на действие и автоматичен възвратен механизъм, пълнител с шест куршума. Едно доста плоско оръжие, лесно за употреба и същевременно леко, в състояние да изстреля куршум с калибър 9 мм със скорост от 299 метра в секунда. Следобед, преди да влезе във ваната, Фалко беше отделил доста време, за да разглоби пистолета, да почисти и смаже внимателно основните му части и да се убеди, че възвратната пружина под цевта работи безотказно и не засича. Претегли за миг пистолета на дланта си, провери дали пълнителят е зареден и поставен на място, а цевта - празна, зави го в кърпа и го скри върху гардероба. Не вървеше да отиде въоръжен до зъби на празника в казиното, макар че там преобладаващите сезонни плодове щяха да бъдат униформите, патрондашите и пистолетите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eФалко хвърли последен поглед наоколо, взе палтото, белия шал, меката черна шапка и, преди да излезе от стаята, загаси осветлението. Докато вървеше по коридора, приятният спомен за това, че “Браунинг 1910” е бил моделът оръжие, който използвал сърбинът Гаврило Принцип, за да убие ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево и да разпали Голямата война, предизвика появата на жестока усмивка върху лицето му. Освен скъпите дрехи, английските цигари, сребърните и кожени предмети, аналгетиците срещу главоболие, несигурния живот и хубавите жени, на Лоренсо Фалко му харесваха подробностите, които придаваха пикантност на нещата. Харесваха му вещите с история.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book: \u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626640\u003c\/p\u003e","brand":"Артуро Перес-Реверте","offers":[{"title":"испанска \/ 304 \/ 978-954-365-193-1","offer_id":35894386441,"sku":"","price":4.88,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_FALCO.jpg?v=1495199888"},{"product_id":"product-54","title":"Царицата на нощта","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Царицата на нощта” от Алегзандър Чи е възхвала на красотата и музиката, израз на почит към жените с талант, изобретателност, упоритост и изящество – истински бал в тяхна чест\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003eТрима са тези, които знаят тайната ѝ. Единият я е обичал, но я е предал, вторият някога я е притежавал. Най-опасен от всички е третият...\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛилиет Берн, самотно момиче от американските прерии, се озовава сред блясъка на Париж в края на XIX \u003cspan\u003eвек, след като губи трагично цялото си семейство. Тя трябва да оцелее във време, когато се рушат империи, сред кръвопролитията на войни и бунтове – като невинна жертва на дворцови интриги и шпионаж, преследвана от любов и омраза, героинята на романа се лута от пъстрия свят на цирка, през манастири и приюти за отритнатите от обществото проститутки, до бляскавия и жесток свят на прочутите парижки куртизанки, за да стигне до салоните на Тюйлери. Лилиет разполага самo с едно оръжие – великолепния си, но крехък глас. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eС  множество сюжетни обрати и ярка палитра от исторически личности, превърнали се в герои на творбата, „Царицата на нощта” проследява пътя на Лилиет от бедна уличница до обожавана оперна дива. Необикновената ѝ съдба я среща с Верди и Тургенев, но над нея е  надвиснала тъмна сянка, миналото я преследва и тя трябва да извоюва правото си на свобода и любов, преминавайки през огън и кръв, дори с цената на чуждата смърт.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМноголюдието и великолепието на бала надхвърляха очакванията, както и великолепието на костюма ми. Верен на думата си, Уърт беше създал за мен тоалет, в който изглеждах като покрита с порой от звезди и комети. Техниката на ръчната бродерия беше негова запазена марка – тя оформяше и плата в процеса на бродирането, и в резултат се оформяше линията на корсета. Една комета очертаваше лявата ми гърда, а опашката ѝ се виеше надолу, около талията ми, срещайки други, всички обсипани с кристали, белите им следи от копринен сатен прекосяваха кадифения ми шлейф в цвят индиго. Друга група комети оформяха впечатляващ турнюр, а опашките им очертаваха фестони по полата до пода – приличаха на криле. На полата отпред още комети се стрелкаха по нощно небе от тъмносин копринен сатен, а облаци криеха полумесеца, от който излизаха бели и златни лъчи, бродирани със сребристи и златисти нишки. Полумесецът беше очертан с перли.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа шията си носех колие с диамант, на ушите ми също висяха диаманти. Засега главата ми не беше покрита, но горе ме чакаше великолепно допълнение към костюма, което щях да си сложа непосредствено преди изпълнението. Звездопадът щеше да започне от косите ми и да се спуска надолу – фина мрежичка, украсена с мъниста, диаманти и звезди от диамантенилюспици, към косата ми щяха да бъдат добавени изкуствени кичури и кристални висулки, а в средата на всичко това се издигаше обсипана с диаманти тиара.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдва успявах да движа главата си, когато си сложех тиарата, но това не ми пречеше. По някакъв начин даже помагаше на равновесието ми, заради съсредоточаването, което налагаше.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕфросин също имаше прекрасен тоалет от Уърт. Тя му бе поръчала версията на пасторалния костюм на Мария Антоанета, в който бе рисувана императрица Йожени, така че приличаше на Йожени в ролята на Мария Антоанета в ролята на овчарка в малкия Трианон. Мария Антоанета е носела бяла напудрена перука и изкуствена бенка в ъгълчето на устата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТрябваше да слезем, съпровождани от свита, от терасата на втория етаж до салона на партера в началото на концерта. Другите красавици, които Ефросин беше събрала, бяха нови в обществото и повечето от тях – непознати за мен. Имаше една друга нейна приятелка, която Ефросин ме уверяваше, че познавам, но аз не можах да различа нищо познато под прекрасния костюм на Клеопатра. Друга беше императрица Жозефин; за трета скоро се досетих, че представлява мадам Дю Бари – а после осъзнах, че това е Максин, която навремето ме тормозеше в Баден-Баден.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя ми кимна. Дори не подозирах, че тя познава Ефросин. Обърнах се, за да кажа нещо, но Ефросин потупа облечената ми в ръкавица ръка – време беше да отидем да чакаме на балкона, за да влезем тържествено след началото на концерта.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗапочваше моят бал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтълбището, на което се намирахме, беше внушително и водеше към галерия, която обикаляше целия втори етаж, оттам се виждаше цялата зимна градина на партера. Зад гърба ни се редяха книгите, долу, пред нас, бяха празнуващите. Огромни персийски килими покриваха златистите подове от мраморни плочки, подредени в шарка „рибена кост“, гостите вече започваха да се разполагат по тапицираните с червен плюш двойни канапета, украсени с позлата. Имаше пейки, сгушени под огромните тропически растения, извисяващи се над тях, а над всяко растение, като кристално огледало, поставено там, за да го отразява, сияеха свещите на полилеи, окачени с вериги на тавана – стъклен балдахин, чиято цел бе да пропуска светлината, но сега над отблясъка от празненството долу ние виждахме през него нощта.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТова беше сиянието на онзи стар свят, в чиято светлина бях видяла за първи път Париж.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e***\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e \u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВлязох в императорските апартаменти и незабавно се заковах на място, когато неописуемите отблясъци на утринната светлина в огледалата изместиха мрака на сутерена. Вратата зад мен се затвори, а сърцето ми се заблъска в гърдите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eШамбеланът, който вървеше далеч напред, се обърна, видя, че все още стоя при вратата, изгледа ме строго, повдигнал лявата си вежда, и ми замаха ожесточено да побързам. Светлината създаваше и тук усещане за тунел и аз, дошла на себе си, се насочих към тъмната фигура в средата на тунела, за да го последвам натам, където ми предстоеше да служа занапред.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДотогава, тъй като имах толкова много от нещата, които исках, не бях обмисляла до каква степен съм несвободна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДокато вървяхме, изпитах чувството, че светлината извира от императрицата, като че ли тя седеше зад някой завой на коридор в стаите пред мен и грееше, излъчвайки неземно сияние като фигурите в някои от картините, покрай които минавах. Помня, че първата стая, в която влязох, беше облицована в зелено и златно, с огромно огледало, простиращо се по протежение на цялата стена отдясно, отразяващо градините, които се виждаха отвън през високите, тесни прозорци отляво. Имах чувството, че това е друга градина, в която мога да вляза, и докато тичах покрай огледалото,\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e, мернах собствения си образ в него, забавих крачка, погледнах, после отклоних поглед. Сякаш не познавах себе си, никога не бях знаела коя съм и какво представлявам, взирах се не толкова в себе си, колкото в поредицата дребни детайли, които ми напомняха на онова, което знаех за себе си. Лицето ми сякаш бе променило формата си; очите ми бяха придобили нов цвят. А бях и слаба, много слаба, заприличала бях на сянката, каквато си мислех, че съм. Шамбеланът отново погледна назад и аз му се усмихнах притеснено, нагласяйки роклята си, като че ли така можех да ѝ придам повече представителност. Огледалният ми образ вървеше редом с мен и аз установих, че се вслушвам да чуя стъпките му.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВтората стая беше червена, тук имаше огледала до тавана и картини на мъже и жени в митологични сцени, до една непознати за мен. Тук шамбеланът спря и ми даде шепнешком инструкции за представянето ми – трябвало да бъде бързо, щяла съм да остана на служба в гардероба в сутерена, когато се върна, но след представянето трябвало да ми вземат мерки за униформата, която щях да нося в Компиен. Не биваше да я заговарям или да задавам въпроси, а само да отговарям, ако тя решеше да ми зададе въпрос.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eА после той дръпна дълга панделка, която висеше пред вратата, раздаде се звън и нечий глас – бях уверена, че е на императрицата, каза уморено \u003cem\u003eoui\u003c\/em\u003e*. Той отвори широко вратата на синия салон.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВлязох и се отпуснах ниско към пода, притискайки лице в полите на роклята си. Първият ми реверанс пред нея беше тромав и аз забелязах, че тя ме загледа учудено. Двамата поговориха над главата ми, а аз се извърнах бавно, опитвайки се да я погледна, независимо от ужасния риск, който криеше подобна постъпка. Бях ѝ поднесена като нова четка за коса или ново огледало, пособие, което се оставя настрана веднага след като бъде използвано.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя не беше легендарната красавица, чието лице сега съзнавах, че съм видяла на няколко картини, покрай които бях минала в императорските апартаменти, но все пак беше много хубава жена. Беше от Андалусия, с червеникава коса, която изглеждаше ту по-тъмна, ту по-светла. Бледата кожа на лицето ѝ беше все още гладка и без бръчки, въпреки слабостта ѝ към спортуването на открито. Опитвах се да не се вторачвам в тази жена, която бях обличала толкова често, но никога не бях виждала. Сведох поглед от лицето ѝ към ветрилото, отворено и отпуснато за миг в скута ѝ. Държеше букетче пармски виолетки и аз осъзнах стъписано, че те са съвсем свежи. На ветрилото ѝ беше нарисуван мъж в тъмни рицарски доспехи, коленичил в нозете на красива жена. По-късно, когато грижата за това ветрило стана мое задължение, щях да узная, че това е любимото ѝ ветрило и че на него е изобразен крал Анри IV в краката на Габриел Д‘Естре, жената, чиято любов му дала силата да стане такъв велик крал на Франция. И все пак тя никога не е била кралица редом с него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтранно беше предпочитанието на императрицата към тази вещ. Но аз скоро щях да разбера, че Йожени има слабост към подобни вещи, предизвикващи у нея мрачни асоциации.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book: \u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-2\u003c\/p\u003e","brand":"Алегзандър Чи","offers":[{"title":"американска \/ 624 \/ 978-954-365-194-8","offer_id":37962966281,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Queen_of_the_Night-Cover.jpg?v=1497532540"},{"product_id":"product-67","title":"Азазел (второ издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървият случай, разрешен от младия колежки регистратор Ераст Фандорин и първата книга от култовата поредица \"Приключенията на Ераст Фандорин\".\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМосква, 1876 г. Изисканото общество се наслаждава на прекрасния пролетен ден в Александровската градина. Внезапно един млад мъж се доближава до две дами и се обяснява в любов на по-младата. Отблъснат от стреснатата госпожица, младият човек вади пистолет и се самоубива.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eВ полицията постъпват сведения за подобни случаи и в Санкт Петербург.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eВъзможно ли е да става дума за епидемия от самоубийства?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eИли неизвестна терористична организация крои странен заговор?\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eТази загадъчна история се превръща в първия случай, разрешен от младия колежки регистратор Ераст Фандорин и първата книга от култовата поредица \"Приключенията на Ераст Фандорин\" на звездата на криминалната литература – московския филолог, преводач, критик и журналист Борис Акунин.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ понеделник, 13 май 1876 година – един ден, свеж като пролет и топъл като лято, в два и нещо след пладне в Александровската градина пред очите на многобройни свидетели се случи едно безобразно, небивало произшествие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПо алеите, сред цъфналите люляци и пламнали в алени лалета лехи, се нижеше наконтено множество – дами с дантелени чадърчета, които да ги предпазват от лунички, гувернантки с деца, издокарани с моряшки костюмчета, млади мъже с модерни шевиотови рединготи или английски къси сака. Нищо не загатваше за предстоящи неприятности, из въздуха се носеха ароматите на зряла, победила пролет, някакво мързеливо задоволство и радостна скука. Слънцето припичаше здраво и сенчестите пейки до една бяха заети.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа една от тях, разположена близо до Грота и обърната към оградата, откъдето започваше улица Неглинная и се виждаше жълтата стена на Манежа, бяха седнали две дами. Едната, съвсем млада (всъщност не чак дама, госпожичка), четеше някаква книжка с фина кожена подвързия и току се оглеждаше наоколо с разсеяно любопитство. Другата, доста по-възрастна, облечена в класическа тъмносиня вълнена рокля и практични ботинки с връзки, ритмично тракаше с куките и съсредоточено плетеше нещо отровнорозово. Впрочем, това не ѝ пречеше да върти глава наляво и надясно, а бързият ѝ поглед бе толкова остър, че едва ли нещо що-годе интересно можеше да му убегне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМладият мъж с тесен кариран панталон, редингот, небрежно разкопчан над бялата жилетка и с кръгла шапка на главата веднага привлече вниманието на дамата с доста странните си движения из алеята: ту спре, като че търси някого, ту изведнъж направи няколко енергични крачки, ту отново се закове на място. По едно време неуравновесеният субект мярна нашите дами и, сякаш взел някакво внезапно решение, с широки крачки се упъти към тях. Спря пред пейката, погледна младата госпожица и възкликна с палячовски фалцет:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мадмоазел! Казвали ли са ви, че сте непоносимо прекрасна?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевойката, която наистина беше чудно хубава, се вторачи в натрапника, та чак ягодовите ѝ устни се разтвориха от уплаха. Дори зрялата ѝ спътница бе потресена от подобна нечувана безцеремонност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Аз съм сразен от пръв поглед! – превземаше се непознатият, на вид, впрочем, много представителен (модно подкъсени бакенбарди, високо бледо чело и грейнали от възбуда кафяви очи). – Ще ми позволите ли една съвсем невинна целувка по невинното ви чело!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Господине, фие сте зе напили! – дойде на себе си дамата с плетивото, в гласа ѝ се долови характерен немски акцент.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Пиян съм само от любов – увери я натрапникът и със същия неестествен глас настоя: – Една-единствена целувка, инак ще посегна на живота си!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевойката се сви към облегалката на пейката и обърна поглед към своята защитничка. Онази пък, въпреки цялата тревожност на ситуацията, демонстрира непоклатимо самообладание:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Феднага да зе махате оттук! Фие сте за лудница – извиси глас тя и вдигна плетката си с двете войнствено щръкнали куки. – Аз фикам полицай!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ внезапно се случи нещо съвсем безумно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– О, тъй ли? Отхвърлен съм?! – изкрещя младежът с фалшиво отчаяние, със сценичен жест закри очи с длан и изведнъж измъкна от вътрешния си джоб малък, лъскав, черен револвер. – Струва ли си тогаз да живея? Една ваша дума и ще живея! Една ваша дума и съм труп! – обърна се той към зяпналото го момиче, самото то ни живо, ни умряло. – Мълчите, тъй ли? Добре, сбогом тогаз!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВидът на размахалия оръжие господин нямаше как да не привлече вниманието на околните. Неколцина от намиращите се най-близо – пълна дама с ветрило в ръка, важен господин с орден „Света Анна“ на гърдите, две курсистки, облечени в еднакви кафяви рокли с пелерини – замръзнаха на място. Дори оттатък оградата някакъв студент се закова на тротоара. Накратко, по всичко личеше, че безобразната сцена ще бъде незабавно прекратена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо събитията се развиха толкова бързо, че никой не успя да се намеси.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Е, наслука! – викна пияният (пък може и луд да беше), вдигна незнайно защо ръката с револвера високо над главата си, врътна барабана и опря цевта в слепоочието си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Палячо! Шалък мърляч! – просъска храбрата немкиня, демонстрирайки добро познаване на разговорния език.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБледото лице на младия мъж посивя, позеленя, той прехапа долната си устна и зажумя. За всеки случай младата госпожица също затвори очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ много добре стори – това я спаси от кошмарната гледка: в мига, когато револверът изтрещя, главата на самоубиеца рязко отскочи встрани, а над лявото ухо – там, откъдето излезе куршумът, бликна червено-бяло фонтанче.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ настана нещо неописуемо. Немкинята възмутено завъртя поглед на всички страни, сякаш търсеше свидетели на подобно нечувано безобразие, след което се разпищя, присъединявайки гласа си към писъците на курсистките и пълната дама, които от няколко секунди вече надаваха безумни викове. Младото момиче изпадна в несвяст – то отвори за миг очи и моментално припадна. Отвсякъде се стичаха хора, а студентът оттатък оградата, явно чувствителен по природа, търти да бяга през улицата по посока на Моховая.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 272 \/ ISBN 978-954-365-209-9","offer_id":12271913631829,"sku":"","price":4.6,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/AZAZEL_COVER_print.jpg?v=1523866446"},{"product_id":"product-70","title":"Не се сбогувам","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-top: 0.17in; margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eРусия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЧувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЩе успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eсвоя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЕраст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта...\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003eПърво се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти...Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто.\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\" style=\"font-family: Times New Roman, serif;\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 100%;\" class=\"western\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 480 \/ 978-954-365-211-2","offer_id":12401780129877,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/NE_SE_Sboguvam_cover.jpg?v=1527433720"},{"product_id":"product-74","title":"Мозайка от убийства","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \"\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eИскате да прочетете чудесно написана криминална мистерия? Антъни Хоровиц ви е приготвил една, нарича се „Мозайка от убийства“. На нивото на Агата Кристи е. В някои отношения е дори по-добра и по-умело написана.“ - \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eСтивън Кин\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eг\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eКогато Сюзан Райланд, редактор в лондонско издателство, започва да чете новия роман на Алан Конуей, за нея това е просто редовна работна задача. След като е работила години наред по криминалните романи на нашумелия автор, тя познава отлично и неговия детектив Атикус Тип, който разрешава заплетени мистерии в тихи английски селца. Традиционната формула на Алан, израз на почит към кралиците на британската криминална мистерия като Агата Кристи и Дороти Сейърс, му донася зашеметяващ успех. Той е неоспоримата звезда на издателство \"Клоувърлийф\" и Сюзан е длъжна да се примирява със странното му поведение, ако държи да запази работата си. Но не би могла да предположи, че новата му книга, „Мозайка от убийства“, ще промени изцяло живота ѝ.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\"\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eМозайка от убийства\" разказва за убийство в провинциално имение. Естествено, следват още трупове, има изобилие на заподозрени, всеки със своята тайна, но колкото повече Сюзан навлиза в текста, толкова повече се убеждава, че в страниците на ръкописа е скрита друга история за престъпления – история от действителния живот, изпълнена с ревност, алчност, безмилостна амбиция и смърт. \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Author blog id:\u003cspan color='\\\"#0000cc\\\"'\u003eblogs\/authors\/article-9\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Антъни Хоровиц","offers":[{"title":"английска \/ 608 \/ 978-954-365-216-7","offer_id":12655534309461,"sku":"","price":12.76,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_Mozaika_ot_UBIISTVA.jpg?v=1538571038"},{"product_id":"product-76","title":"Деветата порта (трето издание)","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Блестящ, многопластов, остроумен трилър\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" class=\"western\"\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eМоже ли заради една книга да бъде извършено убийство?\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИзвестен издател, замогнал се от продажбата на готварски книги, е открит обесен в собствения си кабинет. Преди смъртта си той е възнамерявал да продаде оригинален ръкопис на Александър Дюма-баща. Под краката на обесения се търкаля отворен екземпляр на \"Виконт дьо Бражелон”.\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eЛукас Корсо – самотен и просмукан от джин – е наемен „ловец” на редки издания. Нает да издирва съществуващите екземпляри на една тайнствена книга, забранена през ХVІІ век от Инквизицията, той решава да докаже и автентичността на стария ръкопис, за да помогне на свой приятел.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\" style=\"font-family: Arial, sans-serif;\"\u003e\u003cspan size=\"3\" style=\"font-size: medium;\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eМрачният наемник бива незабавно въвлечен в невероятна международна интрига, чиито нишки напразно се опитва да събере в Мадрид, Лисабон и Париж. Скоро Корсо сам не може да разграничи действителността от фантазията – особено след като сочната вдовица на покойния издател и тайнственият ѝ спътник започват да му напомнят все повече на герои от \"Тримата мускетари”.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003eИстината ли е казал изгореният във Венеция преди повече от три века издател на \"Деветте порти от царството на сенките”? Кой е загадъчният му съавтор? Коя е мистериозната зеленоока красавица, която непрестанно пресича пътя на Лукас Корсо? Какво е \"Клубът Дюма”?\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЕдноименният филм на Роман Полански с Джони Деп в главната роля повтори шеметния успех на романа.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" class=\"western\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" class=\"western\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\" style=\"font-family: Arial, sans-serif;\"\u003e\u003cspan size=\"3\" style=\"font-size: medium;\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626640\u003c\/p\u003e","brand":"Артуро Перес-Реверте","offers":[{"title":"испанска \/ 496 \/ 978-954-365-218-1","offer_id":21170402295893,"sku":"","price":6.72,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_PORTA_New_3_mail.jpg?v=1543824635"},{"product_id":"product-79","title":"Огненият пръст","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно\" - Ню Йорк Таймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eПопулярният руски писател Борис Акунин се впуска в ново амбициозно начинание - докато пише своята \"История на руската държава\", писателят съпровожда всеки том с \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eповести\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e, илюстриращи една дълга и драматична история на възходи и падения.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\"\u003cstrong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eОгненият пръст\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e“, първият роман от новата поредица, започва така...\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eМного, много отдавна, далеч на Север, пренебрегвани от всевластната Византия, живеят славянски племена – разединени и в постоянна война едно с друго. Императорът в Константинопол има далеч по-тежки грижи, сред които и младата държава на българите, забила се като трън в плътта на старата империя.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eИ все пак, Константинопол освен всичко останало е и център на активен шпионаж за благото на Византия, а съветниците на императора узнават, че един по-заможен и властен княз, някой си Кий, е събрал около себе си по-голяма войска и богатствата му може да му помогнат да основе държава...\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eБорис обясняваше колко сладък е бил животът в Цариград при двора на император Балдуин. Как рицарите, тамошните старши дружинници, се забавлявали с луди игри – турнири. Сражавали се с тъпи копия на кон и с ненаточени мечове пеша, владетелят награждавал победителите, а хубави девойки ги окичвали с ленти и венци от цветя.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eСлед това разказа за битката при Адрианопол, където Балдуин и всичките му смели витязи паднали от българските мечове и стрелите на половците.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eНашите рицари бяха седем стотици, пехотинците – десетина хиляди. А цар Калоян изведе на полето огромна войска, към четиридесет хиляди. Но ние не трепнахме. Устремихме се срещу тях с тръби, с викове – всеки рицар си има свой боен вик. Земята се разтрепери от тропота. Българите се пръснаха настрани, а половците хукнаха да бягат. Ние след тях! Но конете им са леки, а нашите – тежки. Взехме да се разтягаме в преследването. Едни препускаха по-бързо, други по-бавно. Тогава половците взеха да се обръщат и да свалят предните с примки от седлата. Лоша работа. Втурнахме се назад – а българите отново се събраха и тръгнаха с копията напред, не ни пускат. И стрелите се сипят като дъжд – отпред, отзад.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eДружинниците слушаха, свили вежди, със спотаен дъх. Мнозина се бяха озовавали под половския дъжд от стрели, знаеха какво е.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eЕ, на рицаря стрелите нищо не могат да сторят, ако са му добри доспехите. Чукат по бронята като градушка и се чупят. А пък примката е друго нещо. И мен, както много други, така ме хванаха – с подлото въже. Дръпнаха ме като риба с въдица. А доспехите са тежки. Като паднеш наземи, без чужда помощ ставане няма. Така и се озовах в плен. Ех – въздъхна Борис, – глупав бях. Чак след това измислих как рицар с доспехи да се предпази от примките. Да ви покажа ли?\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e– \u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eПокажи! Покажи! – зашумяха дружинниците.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eНататък стана още по-интересно.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eБорис нареди да сложат на богатирския му кон специални конски доспехи, които висяха едва ли не до земята. И без това огромният Роланд заприлича на приказно чудовище, покрито с метални люспи. Борис също беше облечен с чуждестранните доспехи. Шлемът – като ведро: лицето е цялото закрито, само отпред има процепи за очите и малки дупчици за дишане, а на него от двете страни по един рог от бик. На раменете стоманени полукръгове, гърдите покрити с цяла пластина. Същите такива имаше и по хълбоците и на гърба. На бедрата – оребрена, също стоманена пола. Надолу броня и на краката, наколенници, и железни обувки с остри шпори. Голямо дрънчене, голямо скърцане, голям грохот! В седлото го качиха четирима души, от верандата.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Minion Pro, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eСтоманеният кентавър препусна из двора – страховита гледка. Все едно че е един от конниците, за които се разказва в „Апокалипсиса“ на Йоан, че броните им са огнени, а главите на конете са лъвски и изригват огън, дим и сяра.\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"text-indent: 0.2in; margin-bottom: 0in; line-height: 120%;\" lang=\"en-US\" align=\"justify\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp lang=\"en-US\"\u003e\u003cspan face=\"Times New Roman, serif\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 480 \/ 978-954-365-222-8","offer_id":21224884207701,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Akunin_Cover.jpg?v=1544528367"},{"product_id":"product-80","title":"Тайната история","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Тайната история\" е един от най-запомнящите се романи за красотата и нейната тъмна страна в историята на литературата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж – особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПриемането му в елитния кръг има своя цена – много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата... тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ това е само началото...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17639552\u003c\/p\u003e","brand":"Дона Тарт","offers":[{"title":"американска \/ 624 \/ 978-954-365-217-4","offer_id":21261946388565,"sku":"","price":16.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/p245_grande_5e3341a6-676f-459d-8670-f14eb21c8b87.jpg?v=1546848862"},{"product_id":"product-83","title":"Сняг (трето издание)","description":"\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eГодината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Карс в непосредствена близост до границата с Армения.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eКа пристига в Карс, съпроводен от обилен снеговалеж, и скоро пътищата се затварят.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eПограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го вижда поетът – град, изтерзан от политически вражди в навечерието на избори, град, над който е надвиснала сянката на поредица от самоубийства на млади жени.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКа съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници – на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и объркване наблюдатели.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003eПоследното нещо, което е очаквал, е че ще се озове насред инсцениран преврат, че ще бъде заплетен в политически и религиозни конспирации, че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си и на света по нов начин.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"'\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e...Как красиво валеше снегът! На какви едри парцали, колко решително, сякаш нямаше никакво намерение да спира, и колко безмълвно! Широкият булевард „Карадаа” представляваше едно нанагорнище, губещо се в сърцето на тъмната нощ под дълбокия до коленете сняг. Бяло и загадъчно! В триетажната, останала още от арменците красива сграда на общината нямаше никого. Ледените висулки, провесили се от една върба, бяха стигнали до снега, натрупал се върху вече незабелязваща се кола – бе се получило нещо като тюлена завеса от сняг и лед. Ка подмина закования с дъски прозорец на едноетажна, необитаема арменска къща. Докато слушаше собственото си учестено дишане и звука от стъпките си, Ка усети в сърцето си сила, способна решително да надмогне зова (доловен сякаш за пръв път) на живота и щастието.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМалкият парк със статуята на Ататюрк срещу валийството бе безлюден. Ка не забеляза никакви признаци на живот пред тази издигната през руския период на Карс сграда – бе най-разкошната в града. Преди седемдесет години, след Първата световна война, когато царските и султанските войски се оттеглили от района, в нея се помещавали резиденцията и меджлисът на създадената от турците независима държава. Срещу нея се намираше старата арменска сграда, щурмувана от английската армия, тъй като е била президентски дворец на същата тази провалила се държава. Без изобщо да доближава добре охраняваната сграда, ползвана сега за валийство, Ка свърна надясно, към парка и продължи пътя си. Подминавайки поредната стара арменска къща, красива и тъжна като останалите, Ка видя, като на сън, как от празното пространство в съседство се отдалечава танк. Малко по-напред, близо до кораническия лицей, зърна военен камион. Снегът отгоре му бе доста тънък и Ка се досети, че камионът ще трябва да е пристигнал наскоро. Проехтя изстрел. Ка се обърна. Полицаите, опитващи да се сгреят в будката пред валийството, нямаше как през заскрежените й стъкла да забележат поелия към булевард „Орду” Ка. Бе осъзнал, че новото стихотворение и свързаният с него спомен могат да се съхранят в съзнанието му само ако се завърне, ведно с тишината на снега, в хотелската си стая.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПо средата на нанагорнището, откъм тротоара, се чу шум и Ка забави ход. Двама души налагаха с ритници вратата на Телефонната компания...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e*********\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e...Всъщност към онзи час вече цял Карс разбирал, че се извършва революция, че, най-малкото, в града, из чиито улици като мощни и мрачни призраци сновели два танка, се случва нещо необяснимо, ала в предаваната по телевизията пиеса и в непрестанно сипещия се като в старите приказки сняг зад прозорците не се усещало дори и намек за страх. Обезпокоени били единствено хората, занимаващи се с политика.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУважаваният от всички кюрди в Карс журналист и изследовател на фолклора Садуллах бей, например, още като чул по телевизията за забраната да се излиза на улицата, моментално, като свидетел на не един военен преврат, захванал да се подготвя за бъдните затворнически дни, предусещайки тяхната неизбежност. Пъхнал в куфара си сините карирани пижами, без които не можел да спи, хаповете за простата и против безсъние, вълненото таке и чорапите, снимката на усмихнатата си дъщеря, прегърнала внука му в Истанбул, сбираните с много труд материали за подготвяната книга с кюрдски погребални песни, изпил с жена си един чай, попоглеждайки как Фунда Есер хвърля гьобеци, и зачакал. След полунощ, когато на вратата се похлопало, той се сбогувал с жена си, взел куфара, отворил и като не видял никого, пристъпил навън – там, под омагьосващата, с цвят на сяра, светлина на уличните лампи, сред безмълвната снежна красота на улицата, той си припомнил как като дете се пързалял с кънки по заледената карска река и тъкмо тогава, според анонимни свидетели, го простреляли в главата и гърдите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато подир месец снегът се разтопи, стана известно, че нея нощ са били извършени и други престъпления, ала аз досущ като предпазливата карска преса ще се постарая да не описвам тия събития, та да не мъча повече читателите. Слуховете, че „неразкритите престъпления” били дело на З. Желязната ръка и другарите му се оказаха неверни, поне що се отнася до първите часове на нощта. Групата, макар и с известно закъснение, успяла да прекъсне телефонните линии, след което нахлула в карската телевизия, там се уверили в революционната подкрепа на предстоящите емисии до края на нощта и насочили всички усилия към откриването на „изпълнител на героични и местни народни песни с мощен глас” – една превърнала се в идея фикс тяхна стратегия. Защото революцията само тогава е истинска революция, когато по радиото и телевизията звучат героични и народни песни...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/6956080-\u003c\/p\u003e","brand":"Орхан Памук","offers":[{"title":"Турска \/ 576 \/ 978-954-365-226-6","offer_id":49785704022356,"sku":"","price":13.24,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_SNYAG_2019.jpg?v=1554207939"},{"product_id":"product-84","title":"Черен пудел, риж котарак или Сватба с препятствия","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003cbr\u003e Сватба, която се превръща първо в черна комедия, а после в разследване на убийство. Страшно? Смешно? Или страшно смешно?\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003cbr\u003eПоканен на сватба в малък провинциален град, частният детектив Макар Илюшин изобщо не предполага, че ще се озове насред нещо като черна комедия. Черна, защото вихърът на абсурдните събития довежда до съвсем истинско убийство. Така че Макар, заедно със своя приятел и колега Сергей Бабкин, трябва да разследва загадъчна смърт, вместо да се весели на сватба.\u003c\/p\u003e\n\/\/ Second paragraph description\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003eНад годеницата надвисва тежката ръка на закона, а детективите се опитват да си изяснят все по-заплетената предистория на убийството, лутайки се между трагикомичните образи на сватбарите. Бабичка с крехка външност и нрав на злобен трол, боксьор с нежно сърце, вражда между съседи, на която могат да завидят родовете Монтеки и Капулети, дебел риж котарак, пияница-женкар със зла жена и мумифициран старец със слабост към поезията – всичко, което на пръв поглед изглежда смешно, сякаш прикрива нещо страшно. Смешно или страшно? Или страшно смешно? И каква роля ще изиграят за разкриването на убийството котаракът Берендей и пуделът Лаврентий?\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\/\/ Related book:1348808802389\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-8\u003c\/p\u003e","brand":"Елена Михалкова","offers":[{"title":"руска \/ 352 \/ 978-954-365-227-3","offer_id":22083615096917,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_front_PUDEL_KOTARAK.jpg?v=1554799147"},{"product_id":"product-85","title":"Убийството е всичко","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"title\"\u003eКакво се случва, когато един писател на криминални романи напуска своята „зона на комфорта“ и влиза в собствения си роман, за да разследва истинско убийство?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъдбата среща Антъни Хоровиц, преуспяващ сценарист и писател, с ексцентричния, озлобен и самотен бивш служител на полицията Даниъл Хоторн. Макар и уволнен от криминалната полиция, Хоторн често работи като консултант на бившите си колеги при особено сложни случаи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eА случаят, в чието разследване е въвлечен и самият Хоровиц въпреки волята си, не е какъв да е.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдна пролетна сутрин Даяна Купър – заможна жена и майка на прочут актьор – посещава погребално бюро, за да поръча собственото си погребение.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eШест часа по-късно тя е удушена с шнур за завеса в дома си. Небичайните обстоятелства налагат призоваването на Хоторн, а Хоторн търси писател, един нов доктор Уотсън, който да документира неговите случаи. Странностите около убийството на Даяна Купър съблазняват Антъни Хоровиц, но много скоро той се озовава в една история, която не е в състояние да контролира. Самият детектив има своите тайни, а разследването на истинско престъпление крие и истинска заплаха...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Дяволски хитро скроена загадка.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Мозайка от убийства\" е определена за \"Най-добра книга на 2017\" от \"Уошингтън Поуст“, \"Ескуайър“, \"Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПодготовка на погребение\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМалко след единайсет часа в една ясна пролетна утрин – от онези дни, когато слънцето сякаш грее в бяло, с обещание за топлина, което така и не изпълнява, Даяна Купър пресече Фулъм Роуд и влезе в погребалния дом.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя беше ниска, подчертано делова дама: в погледа ѝ се четеше решителност, както и в елегантно подстриганата ѝ коса, дори в самата ѝ походка. Ако я бяхте видели да се задава срещу вас, неволно щяхте да направите крачка встрани, за да ѝ сторите път. И въпреки това у нея нямаше нищо неприветливо. Беше прехвърлила шейсетте и имаше мило, кръгло лице. Беше скъпо облечена, със светъл разкопчан шлифер, под който се виждаха розов пуловер и сива пола. Носеше тежка огърлица от мъниста и камъни, която може би беше скъпа, а може би не, и няколко диамантени пръстена, които несъмнено бяха. По улиците на Фулъм и Саут Кенсингтън имаше много жени като нея. Можеше да се е запътила на обяд или към някоя галерия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПогребалният дом се казваше „Корнуолис и синове“. Беше на ъгъл и името беше изписано с класически шрифт както върху фасадата на сградата, така и отстрани, за да го забележите, откъдето и да се приближавате. Закаченият над входната врата часовник във викториански стил, който беше спрял, доста уместно, на 11:59 часа, пречеше на двата надписа да се срещнат в средата. Една минута преди полунощ. Под името на фирмата, отново изписано два пъти, се четеше пояснението: „Независими траурни услуги: семеен бизнес от 1820 година“. Три витрини гледаха към улицата; две от тях бяха със спуснати завеси, а на третата имаше само една отворена мраморна книга с гравиран цитат: \u003cem\u003eНещастията тръгнат ли, те идат не поотделно като съгледвачи, а в гъсти полкове\u003c\/em\u003e.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсичко дървено – рамките на прозорците, фасадата, входната врата – беше боядисано в тъмносиньо, граничещо с черното.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато госпожа Купър отвори вратата, едно звънче със старовремски пружинен механизъм шумно иззвъня веднъж. Тя се озова в неголяма рецепция, обзаведена с два дивана, една ниска масичка и няколко книжни лавици, от които струеше онази особена тъга, типична за книгите, които стоят непрочетени. Към горните етажи водеше стълбище. Напред продължаваше един тесен коридор.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПочти мигновено на стълбището се появи набита жена с дебели крака и тежки, черни кожени обувки, която пое надолу към нея. Жената се усмихваше мило и учтиво. Усмивката ѝ подсказваше, че става дума за деликатни, болезнени дела, но към тях ще се отнесат спокойно и своевременно. Казваше се Айрин Лоус. Тя беше личната асистентка на погребалния агент Робърт Корнуолис, а също така изпълняваше и длъжността на рецепционистка в погребалния дом.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Добро утро. Мога ли да ви помогна? – попита тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да. Бих искала да подготвя погребение.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Имате близък, който е умрял наскоро?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзборът на думата „умрял“ също говореше много за нея. Не „починал“. Не „отишъл си“. В практиката си беше установила недвусмислен изказ, тъй като ѝ беше ясно, че в крайна сметка това се оказва по-малко болезнено за всички замесени.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не – отговори госпожа Купър. – Става дума за мен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Author blog id:\u003cspan color='\\\"#0000cc\\\"'\u003eblogs\/authors\/article-9\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Антъни Хоровиц","offers":[{"title":"Английска \/ 352 \/ 978-954-365-230-3","offer_id":22234874052693,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_UBIISTVOTO.jpg?v=1563548577"},{"product_id":"product-88","title":"Зимният път","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003eЕдно трагично противоборство в сибирските снегове – белият генерал срещу анархиста, и двамата осъдени на гибел от революцията, която изяжда децата си... \u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Зимният път“ разказва един малко известен епизод от Гражданската война в Русия – героичният поход на Сибирската доброволческа дружина под командването на генерал А. Н. Пепеляев от Владивосток до Якутия през 1922-1923 г. Книгата се основава на архивни източници, които авторът е събирал в продължение на години, но е написана като документален роман. Главните герои на вълнуващото повествование са две забележителни исторически личности: белият генерал, търсач на истината и поет Анатолий Пепеляев и Иван Строд – латвийски анархист, командир от Червената армия и бъдещ писател. Трагичният сблъсък на тези изключителни фигури се разиграва сред снеговете на Якутия, на фона на безумните сътресения, белязали онази епоха, в която идеалите се продават, а над онези, които не предават вярата си, е надвиснала гибел – без значение на коя страна са избрали да застанат.\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\u003cstrong\u003e\u003c\/strong\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато потеглил за Якутия, Пепеляев мечтаел „да се влее в народа“, за да му помогне „да извади от дълбините си онези свои сили, които ще създадат истински народна власт“, и първата част от програмата била изпълнена успешно. „Благодарение на понесените лишения, ние успяхме плътно да се доближим до народа“, констатирал той със своята неизтребима наивност, но стихийните сили не се „извадили от дълбините“. Постепенно дошло разбирането: „Народът само ни използваше, за да избегне плановото разпределение, данъците и прочие, а въпросът за властта малко го интересуваше“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПепеляев направил този извод в Амга. Тук той имал работа не само с якутите, както по-рано, но и с руските селяни, и разочарованието му било още по-голямо. Въобще Амга – това е едната от онези две точки на картата, които станали преломни в неговата съдба, и по странна, но символична случайност, свързани с живота на Владимир Короленко. През пролетта на 1919 година, настъпвайки към Москва, Пепеляев стигнал до околийския град Глазов, където Короленко при Александър ІІ изтърпявал първото си заточение, а четири години по-късно се оказал на мястото на последното му заточение, в Амга. Той не успял да се придвижи по-далеч на запад от тези съдбоносни за него населени места.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСъщо като Пепеляев, Короленко посветил младостта си да търси скритото в народните недра тайнствено знание за идеалното устройство на живота, и също така се отчаял, че ще го намери. „Къде е тя, тази народна мъдрост? Къде ме доведе тя?“, спомнял си той самотните си размисли на високия бряг на река Амга, приток на Алдан. „Ето, стоя на Ямалахските канари. Долу, под мен, има пясъчен остров, някакви дългокраки птици ходят по пясъка, надвикват се с непонятни  гласове – почти толкова непонятни, колкото и народната мъдрост“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e След четиридесет години същият този непонятен, призрачен глас подмамил в Амга и „селяшкия генерал“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Като след приказна птица тичах аз в търсене на истината, вярвах, че там, в дълбините на народа, я знаят“, написал той в разказа-изповед за себе си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eА после кратко формулирал резултата от своите търсения: „Народът няма идеи“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ завършил, имайки предвид бъдещето, каквото му се представяло то по време на отстъплението му на изток: „Пред нас цареше тъмнина.“\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eblogs\/authors\/leonid\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Леонид Юзефович","offers":[{"title":"руска \/ 464 \/ 978-954-365-228-0","offer_id":22451323240533,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_Zimniyat_PUT.jpg?v=1558431169"},{"product_id":"product-89","title":"Звезда на челото","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИсторията на рода, чиито потомци имат малко петънце на челото, продължава във времената на татаро-монголското нашествие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРазпокъсаните и враждуващи помежду си княжества са лесна плячка за ордите на монголските ханове и техните васали и съюзници. Кървавата картина се рисува с огън и меч както от завоеватели, така и от победени.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСамотникът Манул, дете на монголските степи, преминава през живота с едно-единствено живо същество, което обича повече от всичко на света - звездочелата си кобила. Когато взема в плен дъщерята на победения руски княз Ингвар, която също е белязана със звезда на челото, животът на Манул се променя изцяло…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРус е подчинена почти докрай, но на места съпротивата срещу нашествениците все още продължава. Някои от княжествата вече са съюзници на ордата, други остават настрана от конфликта. Малцина са готови да потеглят на бран срещу страховитата войска на хан Мамай.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ тези смутни времена веселият крадец и пройдоха Яшка, белязан по челото и по рождение, и заради провинение, живее от ден за ден на гърба на лековерните и мечтае за голямото богатство. Съдбата го среща с\u003cbr\u003eвсезнаещия, невъзмутим и загадъчен ханзейски търговец Бох и неговата неотлъчна сянка, страховития Габриел. Срещите с тях ще научат хитроумния Яшка на много неща и ще го въвлекат в съдбоносния сблъсък между армиите на княз Дмитрий Донски и хан Мамай на Куликово поле.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПарадната юрта на княза на русите не беше богата, не като в двореца на хорезмийския бек, където Манул бе придобил своята чудна сабя.\u003cbr\u003eСтените бяха голи, без украшения. Само в ъгъла, между завеси, висеше малка картинка с някакво брадато лице, под нея гореше малък светилник. Сигурно изображение на някой от особено почитаните предци, покровител на рода – като при китайците. Освен това имаше сандъци и скамейки, покрити с цветни тъкани. На голяма, резбована маса лежаха равни купчини от правоъгълници – кожени и плюшени, със сребърен обков. Манул знаеше какво е това, беше ги виждал в Хорезмия. Наричаха се „книги“, вътре в тях имаше тънки-тънки шумолящи пластинки, покрити с ченгелчета. Срещаха се и малки рисунки, неразбираеми. С книгите лесно се палеше огън, горяха по-добре от сухи съчки. Руският княз имаше двадесетина от тях. Манул никога досега не беше срещал толкова много от тези красиви вещи на едно място.\u003cbr\u003eБеглият оглед на помещението отне само няколко мига, след това десетникът се съсредоточи върху русите.\u003cbr\u003eКрай масата седяха трима възрастни. Още трима – юноша и две жени, млада и стара – стояха отзад.\u003cbr\u003eГлавният, разбира се, беше онзи, който седеше в средата. Побелял, жилав, присвил късогледо очи. Посред челото му имаше петънце, кръгло. Или е бенка, или е нарисувано – може пък русите да имат такъв знак за княжеско достойнство. Облечен бе просто – нито злато, нито сребро. Онзи вляво от него беше явно началникът на войската – дебел като на бик врат, обветрено червендалесто лице, големи мустаци, препасан накръст с ремъци. Отдясно – старец с черен калпак. Шаман или съветник – със сигурност не е воин. \u003cbr\u003eБеше необичайно на преговорите да има жени редом с нойоните, затова Манул огледа и тях.\u003cbr\u003eДебела старица с жълто-бели коси, подаващи се изпод висока, украсена с везба шапка, стоеше точно зад княза и боязливо го докосваше по врата. Ясно: най-възрастната жена. Втората бе съвсем млада, издокарана, с красива мрежа от дребни перли на главата, която се спускаше под остър ъгъл между очите ѝ. Тази зяпаше не плахо, а по-скоро с любопитство. Любимата наложница или дъщеря му? Сигурно е дъщеря. Прекалено е грозна: хилава, косите бели, очите кръгли, като на сова и носът – вирнат като носа на ботуш. Хлапакът, на около шестнадесет-седемнадесет години, разбира се, беше княжеският син. Гледаше като вълче, само дето не се зъбеше.\u003cbr\u003eКакто и да е, по дяволите. Тези тримата не бяха важни.\u003cbr\u003eЕдва Манул помислил така и старата жена – ама че чудо на чудесата – първа, без позволението на мъжа, рече нещо.\u003cbr\u003eКалга сечен отзад почти беззвучно, без да мърда устни, преведе:\u003cbr\u003e– Казва, че сме страховити. На хора не приличаме.\u003cbr\u003eКнязът също каза нещо.\u003cbr\u003e– Казва: отивайте си, не пречете, тук работата е сурова.\u003cbr\u003eНо жените и хлапакът останаха. Манул разбра, че този княз е слаб – дори домочадието не го слуша.\u003cbr\u003eСлед това главният русин се обърна към монголците на тюркски. Цялата Степ разбираше този велик език, разделен на много наречия.\u003cbr\u003e– Кои сте вие? – попита князът. – Защо сте нападнали моето село? Какво сторихте със селяните? Къде са те?\u003cbr\u003e„Откъде ли знае за селото? Значи все пак някой е успял да се добере до града. Затова и биха тревога. Но как? По снега щяха да останат следи“.\u003cbr\u003eИ шаманът отзад също прошепна:\u003cbr\u003e– Питай го: откъде знае?\u003cbr\u003eМанул попита:\u003cbr\u003e– Нападнали? Защо така си решил, княже?\u003cbr\u003eРусинът се навъси.\u003cbr\u003e– Не се опитвай да ме лъжеш, чуждоземецо. При нас още от времето на половските набези си има правило: два пъти в денонощие най-близкото до Степта село дава знак. По пладне пуска в небето стълб черен пушек. В полунощ пали голям огън на близкия хълм, той се вижда от двадесет версти. Ако димът или огънят са два, има нужда от помощ. Ако няма нито един знак – селото е превзето.\u003cbr\u003eМанул си спомни, че на хълма до руското село наистина, неясно защо, бяха струпани две купчини съчки. Ето какво било. Монголците досега не се бяха сблъсквали с подобна предпазна мярка. Хитро измислено.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 352 \/ 978-954-365-232-7","offer_id":22932506116181,"sku":"","price":6.14,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/ZVEZDA_NA_cove_01.jpg?v=1563870694"},{"product_id":"product-90","title":"Нормални хора","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Слънчева и проницателна, непресторена, но пълна с мъдрост и сила на чувствата история\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp style=\"padding-left: 690px;\"\u003eВоуг\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ училище Конъл е търсен, популярен, обичан. Мариан е самотница, едновременно отхвърлена и недопускаща достъп до вътрешния си живот. Майката на Конъл е чистачка. Мариан живее в богат дом, където привидно всичко е “както трябва”. \u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСкритата абитуриентска връзка прераства в една дълга и болезнена любовна история – разказ за опитите на младите хора да намерят своето място в обществото, без да предават идеалите си, за да извоюват социална приемливост. Конъл и Мариан се намират и разделят, повлечени от течението на налаганата отвън “нормалност”, от скрити болки и стремеж към признание – емоционално и професионално.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПод жизнерадостта и уюта на студентския живот в елитните колежи на Дъблин отчаяно напират въпрос след въпрос – за съзряването, за нормалността и измислените стандарти, за истинските ценности и истинската любов.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\u2028\u2028\u2028“Прозрения за това какво е да си млад и влюбен в наши дни.”\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕскуайър\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e“Бъдеща класика.”\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eГардиън\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003cem\u003e“Слънчева и проницателна, непресторена, но пълна с мъдрост и сила на чувствата... Книгата засяга класови проблеми, политика и динамиката на битки за надмощие, изпълнена е с блестящия, остроумен диалог, познат на почитателите на Руни.”\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВоуг\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-19\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Сали Руни","offers":[{"title":"ирландска \/ 288 \/ 978-954-365-233-4","offer_id":30323695386709,"sku":"","price":10.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_NORMALNI_01.jpg?v=1569765971"},{"product_id":"product-91","title":"Изповедите на един книжар","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e\"Битъл искрено вярва в книгите и защитава пламенно тяхната значимост\".  Обзървър\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eНови срещи с любимите герои на Шон Битъл в голямата му, претъпкана и уютна книжарница, с красивите пейзажи на Шотландия и проблемите на човек, опитващ се да преживее от търговия с книги с помощта на саркастичното си чувство за хумор и новата си вярна, но невротична помощница със забележителния прякор Бабчето, пристигнала чак от Италия.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e“Докато метях тротоара пред магазина, покрай мен минаха две жени. Едната каза на другата:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e- Няма смисъл да влизаме, вътре има само книги.”\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e“Точно когато Ники изчезна за обедната си почивка, един много стар човек, придвижващ се с помощта на два бастуна, си купи книга със заглавие \"Секс за напреднали: ясно описани позиции за експлозивно удовлетворение\".\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp class=\"western\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan style=\"font-family: Arial, sans-serif;\" face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan style=\"font-size: medium;\" size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class=\"western\" style=\"margin-bottom: 0in; line-height: 150%;\" align=\"justify\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЮЛИ\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Рядко се случва ние, търговците с книги на втора ръка, да се озовем на някое от онези спретнати места, където книгите са облечени в обложките си като жени в пъстри дъждобрани на претъпкан перон. Най-вероятно е продавачът на нови книги в наши дни да предприеме отчаян ход с някоя лъскава секция в магазина, където можеш да купиш всичко от писци за писалки до рамки за снимки. Тъжно е да се наблюдава такова падение, характерно за нашето време. Питам се дали няма да дойде ден, когато търговците на книги на втора ръка да се принудят да отварят в магазините си секции, в които се продават капки против кашлица, аспирин и консерви? Да пази Господ. Ние имаме своята гордост. Господин Пъмфърстън никога не употребява израза „на втора ръка“; казва, че му напомнял на магазин за стари дрехи. Табелата над вратата на магазина му уведомява хората, че той търгува с антикварни издания. Питам се какво ли си мислят опърпаните книжлета по шест пенита едното на щанда пред магазина, когато хвърлят поглед нагоре към табелата. Може пък да издуват парцаливите си гърди и да си казват, че и в смъртта може да има известно достойнство.“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОгъстъс Мур,\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Съкровените размисли на Джон Бакстър, книжар“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМур е напълно прав, че ние, търговците с книги на втора ръка, не прекрачваме прага на онези „спретнати места“, но това се дължи до голяма степен на факта, че обикновено сами въртим бизнеса си и не можем да си позволяваме персонал, затова и през повечето време не можем да се измъкнем от своя малък свят, в който сме заобиколени от потънали в прах книги. Всъщност не мога да си представя по-приятна обстановка, но и тя има своите лоши страни, и винаги, когато имам възможност, когато пътувам, се опитвам да намеря други магазини за книги на втора ръка, за да видя какво правят собствениците им и дали не мога да открадна или разширя някои техни идеи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрав е и за това, че хората, които търгуват с нови книги, трябва да се адаптират към положението и да продават и други неща. Този коментар звучи удивително пророчески и би могъл да е написан едва преди няколко години, ако съдим по актуалността му предвид промените, съсипващи и търговията със стари, и търговията с нови книги, благодарение на ледената прегръдка на „Амазон“, но да говорим за „Амазон“ би означавало да започнем да орем едно вече добре разорано поле. Все пак се надявам искрено, че няма да ми се наложи да продавам капки против кашлица, аспирин и консерви, за да постигна финансовата сигурност, необходима, за да мога да продължа да продавам книги.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо все пак Мур е обезпокоително точен в предсказанието си, че „капки против кашлица, аспирин и консерви“ ще се продават редом с книги. Той би могъл да добави кажи-речи всеки произволен продукт към краткия си списък и в резултат ще се получи описание на съвременен супермаркет.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book: \u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-10\u003c\/p\u003e","brand":"Шон Битъл","offers":[{"title":"английска \/ 448 \/ 9789543652341","offer_id":31387683323989,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/IZPOVEDITE_KNIJAR_cover_mail.jpg?v=1575027674"},{"product_id":"product-92","title":"Присъдата е смърт","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003ca name=\"_GoBack\"\u003e\u003c\/a\u003e \u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Когато хората пазят тайни, тайните имат неприятното свойство да загниват. Така могат да станат отровни. И смъртоносни.”\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЖестоко убийство, измами и един детектив, който разкрива чужди тайни и крие своите - и Антъни Хоровиц, отново в ролята на недоумяващ любител на загадките в собствения си роман.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзвестен адвокат е зверски убит с бутилка вино, която струва две хиляди паунда. Мизантропът Даниъл Хоторн, самотен и озлобен частен детектив, отново трябва да помогне на лондонската полиция. Двамата с писателя Антъни Хоровиц, изпълняващ по неволя ролята на доктор Уотсън, тръгват по заплетена следа, която ще ги отведе до друга загадъчна смърт, останала далеч в миналото...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАнтъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрез 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАко сте чели книгата ми „Убийството е всичко“, вече знаете, че детектив Даниъл Хоторн от криминалната полиция първоначално ми беше представен като консултант по един телевизионен сериал, чийто сценарий пишех тогава: „Несправедливост“. Някога беше работил за Скотланд Ярд, но това беше приключило след нещастен случай с един заподозрян. Някакъв мъж, който се занимавал с детска порнография, паднал надолу по бетонно стълбище. В онзи момент Хоторн се намирал точно зад гърба му. В крайна сметка бил уволнен и се наложило да започне да си изкарва прехраната самостоятелно. Можел е да се насочи към охранителна дейност, както много други бивши детективи, но вместо това решил да използва таланта си, за да помага на филмови и телевизионни компании в продуцирането на криминални истории, което доведе и до нашето запознанство. Но както установих скоро след това, силите на реда все още не бяха приключили напълно отношенията си с него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОбаждаха му се, когато полицията се натъкнеше на „заплетен случай“ – такъв, който изглежда труден за разрешаване още от самото начало. Повечето убийци действат свирепо и необмислено. Съпруг и съпруга се карат. Може би са прекалили с алкохола. Единият от двамата взема чук и – бам – всичко свършва. С пръстовите отпечатъци, пръските от кръвта и всички останали веществени доказателства цялата работа се разрешава в рамките на двайсет и четири часа. А и в днешно време, с всички тези охранителни камери навсякъде, вече е почти невъзможно да се измъкнеш от местопрестъплението, без да заснемат ухилената ти физиономия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМного по-редки са предумишлените убийства, при които извършителите реално отделят известно време, за да обмислят престъпленията си – и любопитното е, че понеже разчитат толкова прекомерно на технологиите, съвременните детективи изпитват много повече затруднения при тяхното разрешаване. Помня една улика, която вкарах в един епизод на сериала „Поаро“ по произведенията на Агата Кристи, когато пишех сценария за „Ай Ти Ви“. На местопрестъплението е оставена женска ръкавица с избродирана буква „H“. Съвременните детективи могат да установят къде и кога е изработена, от каква материя е направена, кой размер е и до какво точно се е докосвала през последните няколко седмици. Но може и да не се досетят, че буквата „Н“ всъщност е изписана на кирилица и ръкавицата е била оставена умишлено, за да натопи някой друг. За подобни езотерични прозрения им трябваше човек като Хоторн.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРаботата беше там, че не му плащаха особено добре, и след като приключихме с „Несправедливост“, той се свърза с мен и ме попита дали бих искал да напиша книга за него. Беше си чисто търговско предложение. На корицата щеше да пише моето име, но щяхме да делим печалбата петдесет на петдесет. От самото начало знаех, че не беше добра идея. Аз съчинявам истории; предпочитам да не обикалям да ги търся из града. Още по-важното е, че обичам аз да ръководя книгите си. Нямах никакво желание да се превръщам в техен герой, при това второстепенен: вечният помощник.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо той някак успя да ме убеди и въпреки че работата по разследването едва не ме уби, при това съвсем буквално, първата книга вече беше завършена, макар и все още да не беше публикувана. А имаше и още един проблем. Новият ми издател – Селина Уокър от „Рандъм Хаус“ – беше настояла да подпишем договор за три книги и аз, насърчен от агентката си, се бях съгласил. Мисля, че това се случва с всеки писател, без значение колко книги е продал. Договорът за три книги е символ на стабилност. Означава, че можеш да планираш времето си, като знаеш точно какво предстои да правиш. Но също така означава, че си длъжен да ги напишеш. Няма покой за неуверените.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРазбира се, Хоторн знаеше това, така че цяло лято бях очаквал телефонът да звънне, като междувременно се бях надявал да не го направи. Хоторн несъмнено беше изключително способен. Беше разгадал първата мистерия, сякаш беше детска игра, макар аз самият да бях пропуснал да забележа всяка една от уликите, с които се бях сблъскал. Но в личен план го намирах за крайно дразнещ човек. Беше мрачен, самотник, и отказваше да сподели с мен каквото и да било за себе си, макар да се предполагаше, че съм негов биограф. Някои неща в поведението му намирах, меко казано, за обезпокоителни. Той ругаеше непрекъснато, пушеше и ме наричаше „Тони“. Ако бях решил да си избера герой от реалния живот, това в никакъв случай нямаше да е той.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ ето че сега отново ме преследваше – едва няколко седмици, след като бях завършил „Убийството е всичко“. Все още не му бях показал книгата и той не знаеше какво съм написал за него. Бях решил това да си остане така, възможно най-дълго.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– И кого са убили? – попитах аз.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Името му е Ричард Прайс.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eХоторн замълча, сякаш очакваше да знам за кого говори. Не знаех.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Адвокат е – продължи той. – Занимава се с бракоразводни дела. Доста често пишеха за него по вестниците. Много от клиентите му са били популярни. Известни личности... сещаш се.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДокато говореше, аз си дадох сметка, че името все пак ми беше познато. Бях чул нещо за него по радиото, докато ме откарваха към снимачната площадка, но понеже бях полузаспал, не бях слушал особено внимателно. Ричард Прайс живееше в Хампстед, където често ходя, за да разхождам кучето. Според репортажа някой го беше нападнал в дома му и го беше ударил с бутилка вино. Имаше и още нещо. Някакъв прякор. Дали не беше „Стоманената магнолия“? Не. Това беше Фиона Шакълтън, която се беше прочула, след като беше представлявала сър Пол Маккартни по време на жлъчната му раздяла с Хедър Милс. Прайс беше известен като „Двуострия бръснач“. Нямах никаква представа защо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Кой го е убил? – попитах аз.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eХоторн ме изгледа тъжно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Приятел, ако знаех това, нямаше да съм тук.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book: Убийството е всичко\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Author blog id:\u003cspan color='\\\"#0000cc\\\"'\u003eblogs\/authors\/article-9\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Антъни Хоровиц","offers":[{"title":"английска \/ 352 \/ 9789543652358","offer_id":31429450694741,"sku":null,"price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Cover_PRISUDATA_E_SMURT_FRONT.jpg?v=1575454802"},{"product_id":"product-93","title":"Митове","description":"\u003cp\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Книгата е идеална за 21 век.\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТаймс\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Проникновен, жизнерадостен и весел, този преразказ излъчва истински чар.\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eГардиън\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтрасти, секс, кръв, насилие, кръвосмешения, битки, чудовища, богове и\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eгерои…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e“Игра на тронове”? Не, просто древногръцките митове, преразказани по неповторим начин от Стивън Фрай. “Митове” пресъздава тези удивителни истории в контекста на нашето съвремие, в цялото им великолепие и дълбоко човешка значимост.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтивън Фрай, блестящ и харизматичен актьор, телевизионен водещ и режисьор, добре известен на българската публика с незабравимото си превъплъщение в ролята на Джийвс от комедийния сериал „Дживс и Устър“, е и автор на бестселъри и автобиографични книги, нашумял напоследък и с вдъхновения прочит на аудиоверсиите на седемте книги за Хари Потър.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНеговата възторжена интерпретация на древногръцката митология демонстрира впечатляваща ерудиция,  заразителен  хумор, широка култура и неповторим стил.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" class=\"western\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\"\u003e\u003cspan size=\"3\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИз предговора: \"Аз приветствам особено много онези читатели, които никога досега не са се срещали с героите и историите от гръцката митология. Не е необходимо да знаете нищо, за да прочетете тази книга; тя започва с една празна вселена. Със сигурност за прочитането й не е необходимо никакво \"класическо образование\", никакво познаване на разликите между нектар и нимфа, сатири и кентаври или между парки и фурии.\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\"Сандъкът, водите и костите на Гея\"\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ така, бързо и ужасно, настъпил краят на Златния век. Смърт, болести, бедност, престъпления, глад и войни сега се превърнали в неизбежна и вечна част от съдбата на човечеството.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо Сребърният век, както щяла да бъде известна новата епоха, не била изпълнена само с отчаяние. Тя се отличава от нашето време по това, че тогава богове, полубогове и чудовища се движели сред хората, смесвали кръвта си с нашата и се намесвали пряко в живота ни. Сега, след като хората имали огъня на своя страна, а появата на жените дала възможност хората да се множат и създала усещането за семейство и завършеност, имало възможност за противодействие на някои от злините, излетели от делвата на Пандора. Зевс погледнал надолу от висините и видял това. Вътре в него гласът на Метида като че ли нашепвал, че нищо от това, което той можел да стори, нямало да попречи на човечеството да стане един ден самостоятелно – в много отношения. Това го обезпокоило дълбоко.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМеждувременно хората благоговеели пред боговете, както било редно, и ползвали новооткритото си умение да палят огън, за да отпращат към Олимп дима от кладите с жертвоприношения в знак на покорство и преклонение.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПандора, първата жена, родила няколко деца на Епиметей, включително и дъщеря на име ПИРА. Прометей пък станал баща на син, наречен ДЕВКАЛИОН, според някои предположения синът бил заченат от родната майка на Прометей, Климена, или пък, ако вярваме на други източници, от океанидата ХЕЗИОНА.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ така родът на мъжете и жените се множал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрометей, чиято предвидливост никога не го напускала*, съзнавал с болезнена яснота, че гневът на Зевс съвсем не се бил уталожил. Той отгледал Девкалион, възпитавайки го да бъде готов за възможно най-лошите видове божествено възмездие. Когато момчето пораснало достатъчно, той започнал да го учи на дърводелство. И двамата изградили огромен сандък.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБратята титани изпаднали във възторг, когато децата им Девкалион и Пира се влюбили и се оженили. Сега Прометей и Епиметей можели да се приемат като патриарси на нова, независима човешка династия. Но някъде постоянно ги дебнела заплахата от Гръмовержеца, седящ, потънал в мрачни мисли, на олимпийския си трон.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВремето си вървяло, хората се размножавали и разпространявали, в очите на Зевс по-скоро като вредители, отколкото като обичаните играчки, към които някога бил привързан. Извинението за необходимостта да накаже повторно човечеството му осигурил един от първите владетели на хората, ЛИКАОН, цар на Аркадия – син на онзи Пеласг, от когото пеласгите взели името си. Въпросният Пеласг бил една от първите глинени фигури, изваяни от Прометей, на които Атина вдъхнала живот. Пеласг бил етнически елин, както бихме казали сега, с мургава кожа, кестенява коса и кафяви очи. По-късно гърците приемали тези хора, техния език и нрави, като варварски; и, както ще се убедим, не било писано тази първа раса да населява дълго Средиземноморието.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛикаон – или за да се убеди, че Зевс действително е всезнаещ и забелязва всичко, или по някакви други жестоки съображения, убил собствения си син НИКТИМ, сготвил го и поднесъл месото на бога, който му гостувал в неговия дворец. Зевс бил дотолкова отвратен от тази неизразимо отблъскваща постъпка, че върнал момчето към живот, а Ликаон превърнал във вълк*. Но Никтим нямал много време да управлява на мястото на баща си, тъй като четиридесет и деветимата му братя опустошателно, та Зевс решил, че е време да сложи край на целия експеримент с човечеството. С такава цел той струпал всички облаци, предизвиквайки такава буря, че цялата земя била заляна от потоп и цялото население на Гърция и Средиземноморския свят се издавило.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУдавили се всички с изключение на Девкалион и Пира, които – благодарение на прозорливостта на Прометей – успели да оцелеят през деветте дни, когато водата била заляла земята, приютили се на сигурно място в своя дървен сандък, който плавал по водите на потопа. Като добри специалисти по оцеляване, те се били запасили добре с храна и вода, както и с някои полезни сечива и артефакти, така че, когато водата най-сетне се оттеглила и сандъкът им останал на суша на планината Парнас, двамата съумели да преживяват в калта и тинята след потопа*.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато земята изсъхнала дотолкова, че станало безопасно за Пира и Девкалион (за когото се твърди, че по това време бил осемдесет и две годишен) да слязат от планината, те се упътили към Делфи, намиращ се в падината под връх Парнас. Там те се допитали до оракула на Темида, титанидата с пророческа дарба, чиято специалност била да разбира как е редно да се постъпи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– О, Темида, майко на правосъдието, реда и законността, поучи ни, умоляваме те – възкликнали те. – Сега сме сами на света, а сме и в много напреднала възраст, за да можем да напълним тази пуста земя със свои потомци.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Деца на Прометей и Епиметей – подел напевно оракулът. – Чуйте гласа ми и изпълнете моята заповед. Покрийте главите си и хвърляйте през рамо костите на своята майка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОзадачената двойка не успяла да изтръгне и дума повече от оракула.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Моята майка беше Пандора – казала Пира, седнала на земята. – И се налага да предположа, че се е удавила. Къде бих могла да намеря костите ѝ?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Моята майка е Климена – рекъл Девкалион. – Или, ако вярваме на други източници, океанидата Хезиона. И в двата случая става дума за безсмъртни, тоест те са живи и надали ще бъдат склонни да ни предоставят костите си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да помислим – казала Пира. – Костите на нашата майка. Възможно ли е това да има друго значение? Костите на майка ни. Майчини кости... Мисли, Девкалион, мисли!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевкалион покрил глава със сгъната кърпа, седнал до жена си, която вече била с покрита глава, и се замислил над загадката, свъсил вежди. Оракули! Винаги увъртали и се изразявали уклончиво. Той вдигнал мрачно един камък и го хвърлил, а камъкът се търколил надолу по-склона. Пира сграбчила ръката му.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Нашата майка!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевкалион я изгледал учудено. Пира започнала да удря земята с дланите си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Гея! Гея е майка на всички нас – извикала тя. – Това са костите на нашата майка, погледни... – тя се заела да събира камъни от земята. – Хайде!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДевкалион също се изправил и затърсил наоколо, събирайки по-едри и по-дребни камъни. Те тръгнали през полята под Делфи, хвърляйки през рамо камъните, кактоим било наредено, но не посмели да погледнат назад, преди да изминат много стадии.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато най-сетне се обърнали, гледката, разкрила се пред очите им, изпълнила сърцата им с радост.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОт земята, на местата, където били паднали камъните, хвърлени от Пира, никнели момичета и жени – стотици, здрави, усмихнати, напълно оформени. Пак от земята, там, където били паднали камъните на Девкалион, израствали момчета и мъже.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ така загинали старите пеласги в големия потоп, а Средиземноморието било населено наново от нова раса на хора, които през Девкалион и Пира били потомци на Прометей, Епиметей, Пандора и – което, разбира се, е най-важно – на Гея*.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ ето какво сме ние – съчетание от предвидливост и импулсивност, от всички дарове и пръст.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтивън Фрай\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Author blog id:\/blogs\/authors\/article-12\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Стивън Фрай","offers":[{"title":"английска \/ 528 \/ 978-954-365-236-5","offer_id":31501667958869,"sku":"","price":16.87,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/9f0f3eb27421ad1d2b1031051ae79741.jpg?v=1576066592"},{"product_id":"product-97","title":"Убийство в метрото","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e\n\u003cstrong\u003eПочитателите на класическия британски криминален роман ще бъдат очаровани от интригата, забъркана от \u003c\/strong\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей в „Убийство в метрото”\u003c\/strong\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\n\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, \u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей\u003c\/strong\u003e си спечелва много суперлативи, макар че написва едва три романа в жанра. Още първият от тях, \u003cstrong\u003e„Убийство в метрото“,\u003c\/strong\u003e обаче подсказва потенциала й да забърква неустоима криминална интрига с колоритни герои.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДействието в този класически детективски роман се развива в близост до Северната линия на лондонското метро. Когато госпожица Понгълтън е открита мъртва на стълбите на метростанция „Белсайз Парк“, останалите пансионери в обитавания от нея хотел „Фрамптън“ не са обзети от мъка при новината за смъртта на досадната възрастна дама. Но всички те имат своите теории за самоличността на убиеца, макар че от полицията прибързано задържат потенциалния извършител.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗаради тежкия си характер и постоянното желание да променя завещанието си, госпожица Понгълтън не липсва особено на никого, но пък точно затова заподозрените за убийството й са прекалено много. Обитателите на хотела все пак решават да се заемат с разгадаването на мистерията. Няколко от тях, включително и териерът Тапи, изпълняват важна роля в последвалите събития. Междувременно разследващите полицаи се опитват да се справят с всевъзможните открити улики и фалшиви следи, както и да проверят различни алибита на замесените и облагодетелстваните от смъртта на госпожица Понгълтън. А съквартирантите във „Фрамптън“ упорито се стараят да им отнемат задълженията и ги заливат с разнородна информация и предположения, които в крайна сметка водят до драматичен арест.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable\u003e\n\u003ctbody\u003e\n\u003ctr\u003e\n\u003ctd\u003e\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003cp\u003eВечерята във „Фрамптън“ беше съпроводена с по-оживен разговор от обикновено; от време на време на някоя от малките маси развълнуван глас се издигаше до кресчендо и заглушаваше околните разговори, докато собственикът на гласа, осъзнал неуместния си за траурната вечер изблик, не снижеше тон или не потънеше в смутено мълчание. Обитателите на пансиона обсъждаха убийството хладнокръвно. Човек често е склонен да гледа на съседите и съквартирантите си като на животозастрашаваща досада и в същото време дълбоко да се съмнява, че и те са хора точно като него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСиси Фейн и Бети Уотсън, които седяха на една маса и работеха в един и същи офис в Сити, бъбреха развълнувано. Сиси беше светлокоса, кръглолика, с леко нацупени устнички и невинни сивосини очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тази сутрин Понгъл въобще не тръгна за града заради брошката – обяви тя, отмятайки назад модните си дълги къдрици.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Въобще \u003cem\u003eне отиде\u003c\/em\u003e в града – поправи я Бети, чиято педантична точност по отношение на граматиката беше безценна за фирмата, в която работеха. Тя имаше по-сдържани маниери от Сиси, кестенява коса и кафеви очи; може би не беше толкова красива, но имаше по-ясни, интересни черти.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тръгнала или отишла, все едно, защото до никъде не е стигнала, както би казала милата ни Нели – продължи Сиси високо. – Имаше час при зъболекаря. Противна работа!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Дали пък зъболекарят не я е удушил на стълбите към метрото, защото не е можел да понесе мисълта да надникне дори само още веднъж в устата ѝ? – попита престорено сериозно Бети.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не ставай глупава! Имам предвид, че не е имало защо Боб толкова отчаяно да бърза да прекрати разходката ѝ.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А откъде знаеш, че след зъболекаря не е смятала да се отбие в полицията заради брошката?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Едва ли. Не мисля, че изобщо е възнамерявала да предприема каквото и да било по този въпрос, освен непрекъснато да заплашва Боб, че ще го издаде. Тя просто обожаваше да има власт и да бъде в светлината на… така де.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– На \u003cem\u003eпрожекторите\u003c\/em\u003e. Именно – подчерта Бети. – Ролята на информатор щеше идеално да ѝ пасне: всичко за благото на обществото! Да насочи полицията по следите на опасна банда, да се яви като свидетелка в съда. Направо беше родена за това!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Възможно е. Но ми се струва, че Боб я е убил само за отмъщение, защото го е заплашила и го е вбесила. Хората \u003cem\u003eправят\u003c\/em\u003e такива неща. Не си е помислял да си вземе обратно брошката.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не ми звучи убедително и няма никаква нужда да съчиняваме теории, само и само за да уличим Боб. Не мога да повярвам, че той има нещо общо. Лош късмет е, че са го свързали с тази история, точно както е било лош късмет да се забърка с онзи грабеж!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа съседната маса госпожа Даймър обсъждаше темата с господин Грейндж. На външен човек би се сторило странно, че точно тези двама събеседници са седнали заедно на вечеря. Госпожа Даймър беше дама на средна възраст със склонност да подчертава необичайно слабата си и суха фигура с помощта на тоалети, които не бяха в тон с обичайната мода. Тя винаги с гордост обясняваше, че са шити от ръчно тъкана вълна – „дело на този чудесен човек, Блимптън Тор; всичко върши той, дори стригането на овцете!“ Навярно близката връзка на въпросните платове с овцете беше причина да са неудобни за носене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eФрансис Грейндж беше младолик, не се отличаваше с нищо особено и живееше във „Фрамптън“ отскоро. Госпожа Даймър се изявяваше като романистка и би обяснила интереса си към господин Грейндж с необходимостта да опознава човешката природа. Тя често казваше на приятелите си: „Обичам да изучавам различни типове характери. Когато ги изсмуча докрай, е, тогава…“ Едно рязко махване на кокалестата ѝ ръка показваше каква е съдбата, очакваща изсмукания. От своя страна господин Грейндж явно доброволно и покорно се подлагаше на процеса на изсмукване. Внимателният наблюдател би заключил, че госпожа Даймър го държи край себе си най-вече защото господин Грейндж беше изключително търпелив и внимателен слушател. За наблюдателя не би било трудно да се досети, че представление, точещо се безкрайно, рано или късно би отегчило и най-вярната публика, но господин Грейндж явно все още не беше достигнал до тази фаза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това ми е изключително интересно – осведомяваше го в момента госпожа Даймър. – Лицемерно е да твърдим, че който и да било от нас е смазан от скръб от кончината на госпожица Понгълтън, макар, разбира се, всички да сме ужасени от кошмарния ѝ край. В миналото задълбочено съм изучавала характеристиките на криминалния тип. За момента не съм си изградила собствена теория за настоящото престъпление – още е твърде рано – но съвсем скоро ще видя цялата картина.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Онова, което не мога да разбера – каза господин Грейндж, – а навярно вие предвид познанията ви за човешката природа ще съумеете да ми обясните, е как така се оказа, че знаем толкова много за отношенията на госпожица Понгълтън и Боб Търлоу точно сега, когато тя е открита мъртва, а той е обвинен в убийството ѝ?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Интересен въпрос – съгласи се госпожа Даймър, като кимна на събеседника си и махна с едрата си кокалеста ръка, украсена с няколко грамадни сребърни пръстена, отличаващи се със същата грубовата „ръчна изработка“. – Отчасти това се дължи на факта, че в момента интересът ни е изцяло съсредоточен върху личностите на тези двама души, и ние автоматично изравяме от паметта си и най-малките късчета информация за тях, дори онези, които са заседнали в нас, без дори да го съзнаваме. Отчасти причината е и липсата на сдържаност у низшите класи. Клетото девойче Нели разправя историята за брошката наляво и надясно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Навярно сте права. Налага се да призная, че тази история с брошката значително влошава положението на Боб Търлоу. При това днес сутринта е бил и на смяна в метростанцията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А! – присмя се госпожа Даймър на безкритичното приемане на очевидното от страна на господин Грейндж. – Точно този тип съвпадения подвежда полицията при разследването на убийства. Човек трябва да вземе предвид всички вероятности: да вземем например   метростанцията. Оттам минават всякакви хора, което я прави идеално място за извършване на подобно престъпление. Освен това да не забравяме и характера на госпожица Понгълтън: несъмнено тя беше корава жена. Говореше се, че е богата, освен това беше потайна и отмъстителна. Може да е имала стотици врагове. Беше точно от онези достолепни възрастни дами, които могат да имат и съмнително минало.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:products\/4753229807701\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-15\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Мейвис Дориъл Хей","offers":[{"title":"английска \/ 352 \/ 978-954-365-240-2","offer_id":32463477178453,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_UBIISTVO_v_METROTO1.jpg?v=1592311558"},{"product_id":"product-100","title":"Тъжна свобода","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eФридерике Гьосвайнер е определяна за говорител на новото „изгубено поколение“. Всички й предричат бляскаво бъдеще след появата на нейния впечатляващ дебютен роман „Тъжна свобода”\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eФридерике Гьосвайнер\u003c\/strong\u003e е новото голямо откритие в немскоезичната литература. Още с първия си роман \u003cstrong\u003e„Тъжна свобода“\u003c\/strong\u003e тя предизвика истинска сензация и дава заявка за обещаваща кариера. Критици и специалисти я сравняват с Рилке и Бюхнер, виждат в нейно лице изразител на чувствата на днешното „изгубено поколение“ и й предричат блестящо бъдеще.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Тъжна свобода“ е задълбочен поглед върху сблъсъка между надеждите, примирението и отстъплението, присъщи за поколението на трийсетгодишните. Решена да започне работа като журналист в Берлин, Хана се примирява с раздялата със своя приятел Якоб. Тя гледа на стажа си в един вестник като идеална възможност за старт в кариерата. Вместо обаче да се почувства истински свободна за първи път в живота си, Хана изпада в непреодолима криза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзглежда, че всичко й се изплъзва, кариерата и стабилните отношения зависят от една случайна среща, която може да й вдъхне нова смелост. Но не е сигурно, че нещата ще се подредят – както всичко в живота й. Поне винаги може да разчита на Мириам, своята най-добра приятелка, и на \u003cem\u003eSkype\u003c\/em\u003e, защото Мириам отскоро живее в Москва. Свободата може да изглежда и така: като едно безкрайно пропадане в неизвестното.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ романа Хана се бори с големите си амбиции и с изборите, които е направила. Въпреки че има своите възможности, тя ще се сблъска с тъжната истина, че не всички имат шанс да се реализират и да постигнат целите си. Без да бъде сантиментална, Фридерике Гьосвайнер представя съмненията и страховете на всеки млад човек в началото на своята кариера, започвайки с неговите мечти и планове, които могат да бъдат изоставени след сблъсъка с действителността.\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cbr\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-16\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Фридерике Гьосвайнер","offers":[{"title":"Австрийска \/ 160 \/ 978-954-365-243-3","offer_id":32612365467733,"sku":"500","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_Tujna_SVOBODA_front.jpg?v=1596445575"},{"product_id":"product-101","title":"Писък в Сохо","description":"\u003cp\u003e\u003cspan\u003e \/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eДинамично действие и изненадващи обрати ни поднася Джон Г. Брандън в британската криминална класика „Писък в Сохо”\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cem\u003e \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eДжон Гордън Брандън\u003c\/strong\u003e се нарежда сред най-добрите автори от златната епоха на британските криминални романи. Той си спечелва многобройни почитатели през първата половина на 20 век, заради интригуващите сюжети и галерията от колоритни персонажи във всяко свое произведение. Сред най-популярните му герои е инспектор Патрик Алойшъс Маккарти от Скотланд Ярд. Той се заема с разследването на поредицата убийства и опита за политически саботаж в \u003cstrong\u003e„Писък в Сохо“\u003c\/strong\u003e. Книгата е част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДействието в този роман се развива в Сохо в първите месеци от началото на Втората световна война. По това време Лондон е изцяло затъмнен през нощта като предпазна мярка срещу въздушни нападения. Когато пронизващ писък смразява кръвта на всички обитатели и гости на тази прочута част на Лондон, на мястото веднага пристига инспектор Маккарти. Той е добре запознат с местния престъпен контингент, но нищо не може да го подготви за онова, което предстои.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсъщност на местопрестъплението има кръв и окървавен нож, но липсва труп. Маккарти трябва да разгадае мистерията, а междувременно броят на труповете главоломно нараства. Едно предчувствие или „пресантиман“ ще поведе прочутия инспектор по важна следа. Той ще се сблъска с италиански гангстери, немски шпиони и очарователни австрийски аристократи, докато се опитва да разгадае връзката между мистериозната мадам Ронер и кражбата на тайни планове за противовъздушна отбрана.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-17\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Джон Г. Брандън","offers":[{"title":"английска \/ 272 \/ 978-954-365-244-0","offer_id":32672357187669,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_PISUK_v_SOHO.jpg?v=1598432470"},{"product_id":"product-105","title":"Сиди","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eЛегендата за безукорния рицар Ел Сид оживява в новия епичен шедьовър на Артуро Перес-Реверте\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАртуро Перес-Реверте изгаря от желание да разкаже за живота на Родриго Диас де Бивар, наричан Сид (господар), още, откакто като дете прочита „Легендата за Сид“. Руи Диас се откроява с качествата си на ненадминат военен стратег, спечелил почти всички битки, които е водил, включително и когато противникът го е превъзхождал значително. Той е харизматична личност и е съвършеният лидер, който не само е роден да воюва, но и притежава способността да влияе на хората, да налага авторитета си, да взима трудни решения. Затова още приживе се превръща в легенда.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ „Сиди“ Перес-Реверте ни представя най-задълбочения психологически портрет на Руи Диас, макар и разказвайки един кратък период от живота му. Прочутият рицар е изпратен в изгнание от своя крал и трябва да оцелява заедно с войската си – сурови мъже, които са готови да го следват във всяка битка и да умрат за него. Именно тогава се проявяват и развиват лидерските му качества и уменията му на бойното поле, които му спечелват уважението и на най-яростните му противници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа подвизите на Руи Диас се носят легенди, но той е най-вече истински човек на честта и дълга, символ на смелост, благородност, лоялност и достойнство. Перес-Реверте ни го представя като обикновен човек, който страда от тежестта на командването и от отговорността за живота на своите верни воини. Всички тревоги обаче остават на заден план по време на грандиозните битки. Ставаме техни свидетели през очите на Сиди, усещаме тежестта на стоманените брони, нагорещените от слънцето шлемове и жуженето на мухите, които се трупат над пресните трупове.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЦелта на Артуро Перес-Реверте е да разкаже неразказаната история на Сид. Романът, в който говори за насилие, смърт и кръв и който е съобразен с историческите факти и с преживяванията на самия автор, работил дълги години като военен кореспондент, той определя като „делото на живота ми“ .\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17626640\u003c\/p\u003e","brand":"Артуро Перес-Реверте","offers":[{"title":"испанска \/ 384 \/ 978-954-365-247-1","offer_id":37664228606143,"sku":"","price":6.7,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/SIDI_COVER_Front.jpg?v=1606746129"},{"product_id":"product-108","title":"Натюрморт","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eФалшиви самоличности, фалшиви произведения на изкуството и сделки на цената на човешки живот заплита Вал Макдърмид в новия си трилър, при това на фона на надигащата се заплаха от един незнаен вирус\u003cbr\u003e\n\u003c\/h1\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПризната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по целия свят, \u003cstrong\u003eВал Макдърмид\u003c\/strong\u003e се завръща с новия приковаващ роман от успешната поредица за \u003cstrong\u003eКарен Пири\u003c\/strong\u003e, която оглавява отдел „Студени досиета“ на шотландската полиция. В „\u003cstrong\u003eНатюрморт\u003c\/strong\u003e” главен инспектор Пири поема по опасни следи, натъквайки се на измами, манипулации, заблуди, удари под кръста, насилие и убийства.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ една мразовита сутрин екипажът на риболовна лодка попада на тяло в морето. Бързо става ясно, че мъртвецът е бил главният заподозрян в разследване от преди десетилетие, когато важен държавен служител изчезва безследно. Карен Пири последна е преглеждала досието по случая и се оказва въвлечена в зловещ свят на предателства и мрачни тайни. Паралелно с това тя се заема с друг случай, който предизвиква още повече догадки.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ гараж в едно спокойно предградие е открит скелет, който явно е скрит тук от години. Някъде на свобода се разхожда убиец, който никога не е бил изправен пред правосъдието, и Карен възнамерява да поправи това. Докато работи по двата нови случая, тя започва да разплита сложна мрежа от лъжи, за които никой не е предполагал толкова години. Но лъжите и тайните, които започват да излизат на повърхността, могат да се окажат със  смъртоносен заряд, защото някой е твърдо решен те да си останат такива завинаги.\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627188\u003c\/span\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Вал Макдърмид","offers":[{"title":"английска \/ 480 \/ 978-954-365-250-1","offer_id":39339142840511,"sku":"","price":6.7,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_NATURMORT.jpg?v=1615365384"},{"product_id":"product-109","title":"Кенилуърт","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eВ своя класически шедьовър Уолтър Скот, един майсторите на историческия роман, ни представя дворцови интриги и борби за влияние по време на най-славния период от управлението на Тюдорите, владичеството на кралица Елизабет Първа\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПрез 2021 се навършват 250 години от рождението на \u003cstrong\u003eсър Уолтър Скот\u003c\/strong\u003e, един от безспорните първомайстори на жанра исторически роман. Сред шедьоврите на шотландския писател е „\u003cstrong\u003eКенилуърт\u003c\/strong\u003e” – романът носи името на прочутия замък, подарен от кралица Елизабет на нейния любимец граф Лестър. Опиянен от възможността да стане крал, Лестър е готов да пожертва истинското в името на фалшивото, с обичайните за такива решения съкрушителни последици.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОчарователен и изтънчен, граф Лестър е един от най-видните и тачени придворни на Елизабет. Единствената сянка върху името му хвърля враждата между него и лорд Съсекс, продиктувана от съперничеството им за благоволението на кралицата. Двамата са най-силните мъже в една държава, управлявана от жена. Самата Елизабет демонстрира неприкрита привързаност към Лестър и той като че ли е единственият, който би могъл да стане неин съпруг. Но за това има една съществена пречка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛестър е вече женен за красавицата Ейми Робсарт, дъщеря на благороден рицар от Девъншър. Той все още пази брака си в тайна, изчаквайки удобен момент, за да съобщи новината на целия двор. Ричард Варни, дясната ръка на графа, който вижда в неговото издигане възможност за собствено облагодетелстване, започва да убеждава Лестър, че има реални шансове да стане крал. Междувременно храбрият благородник Едмънд Тресилиън, бивш годеник на Ейми, се опитва да я открие и да я върне у дома.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОколо невинната Ейми, влюбена безрезервно в своя съпруг, се заплита паяжина от интриги и лъжи, борби за власт и суеверия. А кулминацията на тази драматична история ще настъпи по време на пищните празненства в замъка Кенилуърт. Именно тук Лестър ще посрещне своята кралица.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Звездите следват своя мълчалив, но неотклонен път – рече Лестър, като оглеждаше небосвода. – Те нямат глас, който нашият слух би могъл да долови, но оказват непрекъснато въздействие върху всички обитатели на нищожната планета Земя. Ако астролозите не ме лъжат, тъкмо сега в моята съдба настъпва страшен прелом. Близък е часът, от който ме съветват да се пазя и на който – в същото време – ми внушават да се надявам. Казват, крал съм щял да стана! Но по какъв начин? Чрез брак? Всички надежди за това рухнаха –  и нищо не мога да сторя! Богатите нидерландци ме канят да поема властта над тях и ако Елизабет се съгласи, ще ми дадат короната си. Но нима нямам право на това и тук, в Англия? Правото на йоркския род, предадено по наследство от Джордж Кларънс на фамилията Хънтингдън, която – ако се случи нещо с кралицата – ще има благоприятни изгледи за успех. А Хънтингдън са от моя род. Аз обаче няма да се задълбавам в тези висши тайни. Известно време ще следвам мълчаливо и потайно пътя си като подземна река. Ще дойде време да разгърна сили и да помета всичко, което ми се изпречи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДокато Лестър се опитваше да потисне угризенията на съвестта си, търсейки оправдание в политическата необходимост, или пък се отдаваше на безумни честолюбиви мечти, неговият пратеник бе напуснал вече града и бързаше към Бъркшър. Варни също бе окрилен от надежди. Той бе довел лорд Лестър до такова състояние, до каквото желаеше, и тогава графът му бе открил глъбините на душата си и го бе направил посредник в интимните преговори със съпругата си. Беше му ясно, че занапред на графа би му било трудно да се справя без неговите услуги или пък да отказва на исканията му, колкото и големи да са те. Ако ли пък тази надменна дама – така Варни наричаше графинята, –  се съгласеше с искането на съпруга си, то мнимият ѝ съпруг, Варни, навярно би могъл да попадне в положение, когато няма да бъде необходимо да сдържа и най-смелите си желания. Възможно бе обстоятелствата да му позволят да постигне пълно тържество. Той мислеше за това тържество със смесени чувства, но на първо място стоеше желанието за отмъщение заради предишното ѝ пренебрежително отношение към него. Мисълта му обаче отново се върна към възможността графинята да отхвърли всички уговорки и категорично да откаже да играе ролята, която ѝ предлагаха в кенилуъртската драма.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„В такъв случай Аласко ще трябва да свърши своята работа – реши той. – Заболяването на госпожа Варни ще бъде достатъчно оправдание пред нейно величество, че не е могла да ѝ изрази почитта си. А това заболяване би могло да се окаже тежко и дори неизлечимо, ако Елизабет продължи да гледа така благосклонно лорд Лестър. Аз няма да пропусна възможността да стана фаворит на монарха поради липса на нужните средства. Напред, конче мое, напред! Честолюбието, надеждата за власт, за наслаждение и за мъст също така дълбоко впиват жилото си в сърцето ми, както аз забивам шпорите си в хълбоците ти. Препускай, конче мое, препускай! Дяволът тласка напред и двама ни!“\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-20\u003c\/p\u003e","brand":"Уолтър Скот","offers":[{"title":"английска \/ 672 \/ 978-954-365-251-8","offer_id":39437211173055,"sku":"","price":2.56,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_KENILWORTH.jpg?v=1616575926"},{"product_id":"2","title":"Тити рисува букви - 2 част","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e„Тити рисува букви“, първата книга-помагало за деца с дислексия, се сдоби с втора част\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървата книга-помагало за деца с дислексия „Тити рисува букви“ вече има и втора част.  В нея  децата се запознават  със съгласните букви:  М, П, Б, Т,  Д, Н, С, К, Г, Х, В, Ф, Л. Упражнения, игри и текстове с останалата част от съгласните букви ще бъдат издадени в третата, последна, част от поредицата. Целта е децата с дислексия стъпка по стъпка, под формата на игра, без напрежение и стрес да превъзмогнат трудностите при създаването на писмен текст и да преодолеят нежеланието си да четат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003cbr class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗа втората част от поредицата „Тити рисува букви“ авторите са създали много повече упражнения и игри за развитие на вниманието, пространствената ориентация и паметта. Отново са предвидени писмени занимания за преодоляване на затрудненията при деференциране на визуално-сходни графеми и такива графеми, които имат акустично сходство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКнигата е квадратна, за да не напомня по нищо на учебник, тъй като децата с дислексия са много стресирани от училището като институция и фактът, че системата за преподаване не е приспособена и за тях.  За всяка буква има кратък текст, така че децата да могат  да го прочетат сами и накрая на книгата да се почувстват герои. Към всяка буква освен текст има и креативни упражнения\/ игри, така че изучаването на буквите да стане с помощта на играта и без стрес.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp class='\\\"MsoNormal\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17690304\u003c\/p\u003e","brand":"Ралица Филипова","offers":[{"title":"българска \/ 110 \/ 978-954-365-224-2","offer_id":39542186344639,"sku":"","price":10.17,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/KoricaTiti2.jpg?v=1617795909"},{"product_id":"product-110","title":"Тъмни приливи","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003e\u003cspan\u003eВълнуваща история за алчност, страст, изгубена любов и жажда за богатство, разгърната на два континента\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan\u003eВъв втората част на нейната нова семейна сага кралицата на историческия роман \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eФилипа Грегъри\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e ни представя една драматична и интригуваща история, която ни отвежда от бедността и блясъка на Лондон от бурните времена на Реставрацията до колоритните улици на Венеция и ни запознава с живота на първите заселници в североамериканските колонии. В „\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eТъмни приливи\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“ отново се срещаме със знахарката Алинор и беглеца-благородник Джеймс, чийто съдби се преплетоха сред кървавия хаос на Гражданската война в Англия в „Мочурища“. \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзминали са 21 години от тогава. Сега Алинор живее скромно и достойно, заедно със своята дъщеря Алис и внуците си, с които стопанисват склад в Лондон близо до река Темза. Спокойното им ежедневие е нарушено от пристигането на двама неочаквани посетители. Първият е Джеймс Ейвъри, който сега е богат и почитан и може да предложи всичко на жената, която преди години е изоставил, включително благосклонността на възкачилия се на престола крал Чарлз II.  Дали обаче Алинор е готова да му прости предателството, което й причини толкова много страдания? Вторият посетител е Ливия, красива вдовица от Венеция в дълбок траур. Тя твърди, че Алинор е нейната свекърва и е дошла да й съобщи, че големият й син Роб се е удавил във венецианската лагуна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛивия успява да очарова цялото семейство с чувствената си, безгрижна топлина и обещава да развие нова печеливша търговия. Тя търси помощта им за продажбата на своето наследство от красиви статуи, възползвайки се от разрасналата се мания сред богатите благородници да купуват антични произведения на изкуството. Но нещо в историята на Ливия не вдъхва доверие на Алинор, а отговорите на загадките около нея  се крият в тъмните приливи на Венеция.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМеждувременно в Нова Англия братът на Алинор, Нед, се опитва да намери своето място в Новия свят, където може да живее свободно, без да се съобразява със заповедите на крал и господар. И той се измъчва от терзания, наблюдавайки покачването на напрежението в отношенията между заселниците и местното индианско население, към което се привързва все повече. Колкото и да не му се иска, войната е неизбежна и скоро Нед ще трябва да избере на коя страна да застане.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЛивия поведе сър Джеймс нагоре по тесните стълби, потропа на вратата и я разтвори рязко. Наложи му се да се промъкне покрай нея, за да влезе в стаята, но не долови нито парфюма ѝ, нито шумоленето на копринените ѝ поли, когато тя ги отдръпна: не виждаше нищо освен Алинор, облегната в стола си с висока облегалка, да го чака, както го беше чакала в ливадата, както го беше чакала на разнебитения кей.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Почти винаги бяхме на открито – изрече той забързано и затвори вратата след себе си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Така беше – потвърди тя. – Никога нямаше къде да отидем.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДвамата замълчаха, докато се гледаха. Той си каза, че би я познал навсякъде: сивите ѝ очи си бяха все същите, както и прямият поглед и повдигнатите леко нагоре ъгълчета на устните. Косата ѝ, пригладена под шапчицата, нямаше онзи наситен златист цвят, който бе обичал, а бе избледняла до бледа красота. Лицето ѝ беше бяло, дори устните ѝ бяха с цвят на сметана; но тя беше същата жена, която бе обичал и предал, в стойката на раменете и начина, по който обръщаше глава, мигновено можеше да разпознае жената, която живееше непоколебимо в края на мочурището и отказваше да позволи на злочестината или приливите да я отнесат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя го наблюдаваше внимателно и виждаше отвъд блясъка на преуспяването му, отвъд изящните дрехи и наедрялото тяло, измъчения млад мъж, когото бе обичала с такава безразсъдна страст.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Болна си – отбеляза той, с изпълнен със съчувствие глас.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя направи лека гримаса, когато долови тона му.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Така и не се съвзех.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Охтика ли?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Нещо като удавяне – каза тя. – Удавих се тогава, и продължавам да се давя. Водата е все така в дробовете ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой затвори очи при спомена за зелената вода, която се изля от устата ѝ, когато обърнаха настрана отпуснатото ѝ тяло.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Измених ти – и докато се усети, вече се бе отпуснал на едно коляно пред нея, с наведена глава. – Предадох те по ужасен начин. Така и не си простих.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да – каза тя с безразличие. – Но аз ти простих почти веднага. Нямаше нужда сам да си налагаш покаяние.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Изстрадах тежко покаяние – той нетърпеливо вдигна поглед: искаше тя да узнае, че той също е страдал. – Получих обратно дома си, земите, които обичах, и се ожених, ала съпругата ми не изпитваше наслада от живота ни, и така и не зачена. Сега съм вдовец. Сам съм и няма кой да продължи името ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– И затова сега идваш при мен? – тя му даде знак да се надигне и да седне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Сега съм свободен да сторя онова, което трябваше да направя в онзи ден. Свободен съм да те поискам за съпруга, за своя обична съпруга, и да призная детето ти за свое, да дам на двама ви дома, който трябваше да имате, и бъдещето, което беше редно да получите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИзмина един дълъг миг, през който тя не каза нищо, и тишината го накара за пръв път да осъзнае колко арогантно са прозвучали думите му. Навън чайките кръжаха и кряскаха. Чу потракването на реите с навитите на тях платна и при този звук, който за него винаги бе означавал заминаване и раздяла, сърцето му се сви и разбра, че тя ще му откаже.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Съжалявам, Джеймс, ала си твърде закъснял – каза тя тихо. – Това е домът ми и тук няма твое дете.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не съм твърде закъснял. Не съм твърде закъснял, Алинор. Никога не престанах да те обичам, пишех ти всяка година на Еньовден, така и не те забравих. Не те забравих дори когато се ожених. Зарекох се, че ще дойда за теб веднага щом бъда свободен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТъмносивите ѝ очи заблестяха от скрит смях.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Тогава не може да се изненадваш, че съпругата ти не е изпитвала наслада от живота си с теб – отбеляза тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДжеймс ахна от язвителното ѝ остроумие.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Да, предадох и нея – съгласи се. – Провалих се изцяло: като твой любим и като неин съпруг. Постъпвам погрешно от деня, в който те отхвърлих. Бях като свети Петър. Не те признах, когато трябваше. Петелът пропя, а аз не чух.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя цъкна леко с език.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това не беше Гетсиманската градина! Не ме разпънаха на кръст. Сърцето ми се разби, но вече е излекувано. Върви и живей живота си, Джеймс. Не ми дължиш нищо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Но кралят се върна на престола – опита се да обясни той. – Аз също копнея за реставрация! Искам ние с теб да победим. За мен няма да има победа, докато не се върна в къщата си заедно с теб.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя поклати глава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Това не е победа за нас, забрави ли? Не и за хора като нас. Нед предпочете да напусне Англия, вместо да бъде поданик на този крал. Предпочете по-скоро да напусне дома си, отколкото да живее с моя позор. И Роб замина, а сега вдовицата му дойде на прага ми, за да ми съобщи, че се е удавил, а аз не мога дори да се заставя да ѝ повярвам. Не мога да се върна в дома си. Брат ми не може да се върне, синът ми никога няма да се върне.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой се поколеба, подтикнат към искреност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Алинор, трябва да взема сина си. Нямам кой да продължи името ми. Нямам кой да наследи дома ми, земята ми. Не мога да понеса мисълта, че имам син, отгледан в нищета, когато е редно да му осигуря богатство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не сме бедни – процеди тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Притежавам стотици акри.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя мълчеше.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Те са негови по право.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя въздъхна, сякаш беше много уморена.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ти си измислил това момче – каза кротко. – През всичките тези години. Нямаш син, а и аз вече нямам. Тук няма кой да наследи богатството ти, нито да продължи името ти. Ти не искаше бебето, когато то беше в утробата ми, тогава го отхвърли. Той беше изгубен за теб в същия ден, когато каза, че не го искаш. Онези думи не могат да бъдат върнати назад. Тогава не го искаше, а сега го нямаш. Такъв си, какъвто искаше да бъдеш: бездетен – тя вдигна ръка към гърлото си. – Не мога да говоря повече.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой скочи на крака и протегна ръка към нея.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мога ли да ти помогна? Да повикам ли някого?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТя се облегна на твърдата кожена възглавничка на стола с висока облегалка, с бяло като лед лице. Поклати глава и затвори очи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Просто си върви.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой се смъкна на колене до стола ѝ, взе неподвижната ѝ ръка и допря студените пръсти до устните си, но когато тя не отвори очи и дори не помръдна, осъзна, че не може да каже нищо, да направи нищо, освен да ѝ се подчини.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще си вървя – прошепна. – Моля те, не се разстройвай. Прости ми... любов моя. Ще говоря с Алис на излизане. Прости ми… прости ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:products\/product-95\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17712144\u003c\/p\u003e","brand":"Филипа Грегъри","offers":[{"title":"английска \/ 560 \/ 978-954-365-253-2","offer_id":39666538741951,"sku":"","price":7.67,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_Tumni_PRILIVI.jpg?v=1619372348"},{"product_id":"product-111","title":"Троя","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eНасладете се на най-великата история, разказвана някога с новия шедьовър на Стивън Фрай след бестселърите „Митове“ и „Герои“\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan\u003eСлед като ни впечатли със своя разказ за сътворението на света в „Митове“ и ни припомни легендарните истории за силата на човешкия дух в \"Герои\", \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eСтивън Фрай\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e изкачва нови литературни върхове. Сега той пресъздава епичните мащаби на войната, разтърсила из основи древния свят и потресла дори боговете на Олимп. В „\u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eТроя\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e“ се сблъскват героизъм и ненавист, любов и жертвоготовност, отмъщение и разкаяние, желание и отчаяние, попили в кръвта на пясъците на илионския бряг.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan size=\"3\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИсторията на Троянската война, състояла се преди около 3200 години, е сред най-преразказваните през вековете. Повод за нея е отвличането на хубавата Елена, съпруга на гръцкия крал Менелай, обещана на троянския принц Парис от самата Афродита. В резултат гърците изпращат хиляди кораби срещу перлата на Егейско море – могъщия град Троя, който е под обсада в продължение на цели десет години.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТова е брутална и унищожителна война, в която и двете страни дават свидни жертви. Гърците не могат да победят упоритите троянци, тъй като Ахил, най-смелият и славен гръцки войн, отказва да се сражава. Все пак той се включва в битката, разяждан от гняв за смъртта на Патрокъл, а сред другите герои, които влизат в историята, са още Хектор, Агамемнон и хитрият и прозорлив Одисей. Във войната се включват и боговете, които подкрепят своите любимци и от двата лагера. Разгарят се чудовищни страсти, ставаме свидетели на сблъсък на най-възвишени идеали с най-долно коварство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоел по стъпките на Омир през 21 век, Стивън Фрай разказва вдъхновено за тази ужасна война, припомняйки ни любопитни подробности още отпреди основаването на Троя. Той за пореден път доказва таланта си на истински познавач на митовете. Неговите епични разкази се радват на толкова голям интерес не само, защото Фрай нагледно описва важните факти, но и отсява всичко най-интересно, без да ни затрупва с информация. И в добавка с непрестанния си диалог с читателя той за пореден път впечатлява със своите безкрайно любопитни коментари и заразителното си чувство за хумор.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" class=\"western\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, sans-serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan size=\"3\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eБоговете започват да се вълнуват все повече при вида на надигащата се буря сред смъртните. Следили са с увлечение и нарастваща възбуда как ахейците са се заели с подготовката си, а после са поели на път към Троада.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОлимпийците се забавляват от разправиите и сблъсъците между техните играчки, техните мънички любимци – хората. Войните между смъртните им доставят приятни трепети. Те са също така увлечени и разгорещени, както благородниците от елизабетинската епоха, когато са залагали на борбите на мечки с кучета, като лордовете от епохата на Регентството, наобиколили арена за борба на петли, или банкери от Уол Стрийт край клетката по време на незаконни боеве. „Разходка из бордеите“, така наричали младите аристократи през деветнайсети век тези излети сред калта и кръвта, в които се търкаляло простолюдието. Ужасяващата привлекателност на долнопробната обстановка и съдържащата се в нея упоителна заплаха от насилие. И също като аристократите, приемащи всичко това за спорт, боговете имат своите фаворити. Безсмъртните не залагат на изхода от войната злато, а своята чест и гордост. И също като аристократите-любители на спорта, боговете – както ще се уверим – не се свенят да възпрепятстват нечестно състезателите, които не са им симпатични и да помагат в разрез с правилата на онези, които подкрепят.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКато възпира ветровете и настоява да ѝ бъде принесена в жертва Ифигения, дъщерята на Агамемнон, Артемида, богинята-ловджийка с лъка и колчана, задържа и обезкуражава гърците в Авлида, по което лесно можем да преценим на чия страна е. Тя и нейният брат-близнак, Аполон, са привърженици на троянците и през предстоящите години и двамата ще направят всичко по силите си, за да защитават тяхната кауза. Същото ще прави и майка им, древната титанида ЛЕТО. Разбира се, Афродита е на страната на троянците от мига, в който Парис присъжда на нея Ябълката на раздора (а може би и по-отрано, откакто преспала с Анхиз и родила сина му Еней.) Също и Арес, бог на войната и любовник на Афродита, се нарежда сред привържениците на Троя. Тези четирима олимпийци ще окажат много мощна подкрепа на троянците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАхейците могат да разчитат за подкрепа на Хера и Атина, все още засегнати, задето Парис е проявил такова обидно пренебрежение към тях – поне те така виждат постъпката му. Освен това Атина открай време има особена слабост към Диомед и Одисей, и винаги ще бди над тях. Хермес също e благосклонен към Одисей, но хитрият бог-вестоносец винаги се съобразява на първо място с баща си Зевс. Посейдон, владетелят на моретата, е на страната на ахейците, както и Хефест, богът на огъня и ковачите – може би това, че невярната му съпруга Афродита и нейният любовник Арес предпочитат троянците, е достатъчен повод за избора му. И, разбира се, заради сина си Ахил, Тетида винаги ще прави всичко по силите си в подкрепа на гръцката кауза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа Хадес му е абсолютно все едно кой ще победи: стига му това, че конфликтът ще напълни подземния свят с душите на много нови мъртъвци. Надява се войната да бъде продължителна и кървава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДионис не се намесва активно, но е доволен от съзнанието, че ще се лее много вино, че ще има буйни танци и ще се правят приношения в негова чест по време на пировете и празненствата, които неминуемо ще се редуват с кризите и кулминациите на сраженията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДеметра и Хестия, богините на плодородието и на домашното огнище, са двете олимпийски божества с най-слаб интерес към всякакви битки и сражения. Те се интересуват от жените и децата, оставени у дома, от  опечалените семейства, от работниците и робите, които се трудят по нивите и в лозята, от онези, които – както гласи една по-съвременна фраза – „поддържат огъня в домашното огнище“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eА какво да кажем за Зевс, владетеля на небесата, царя на богове и хора?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗевс обича да вижда себе си като мъдър и доброжелателен наблюдател, безпристрастен съдник, издигнал се над конфликтите. Приема ролята на рефер и велик арбитър. Наредил е на олимпийците да не се месят, но ще си затваря очите, когато го правят. Няма да устои на някои увещания да се намеси и лично. Разбира се, собствената му смъртна дъщеря Елена е  \u003cem\u003eproschema, casus belli\u003c\/em\u003e – пламъкът, запалил фитила; може да се предположи, че това ще го накара да бъде на страната на троянците, но Зевс има интереси и на страната на ахейците в тази игра. Неговият любим син Херакъл е станал причина Тиндарей да заеме престола на Спарта, той опустошава и Троя по времето на Лаомедонт. Друг негов син, Еак, е дядо на трима от най-видните воини в съюза на ахейците – Аякс, Тевкър и Ахил. Зевс е изгубил бройката на своите потомци в редиците на гърците (а всъщност и на троянците). Но си вярва, че е величествено неутрален.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНякои историци и митографи развиват идеята, че Троянската война е предизвикана от Зевс в съзнателен опит да ликвидира проекта, в резултат на който възниква човечеството. Да заличи човечеството от лицето на земята веднъж завинаги. Или поне да разреди населението, което все повече се множало. И в процеса на това множене хората ставали все по-трудно управляеми. Дори безсмъртните богове не можели да следят такъв увеличаващ се брой амбициозни, изобретателни и егоцентрични създания, да се сродяват и свързват с тях и да ги контролират. Та те започвали да стават не по-малко арогантни и с не по-малко претенции за изключителност от самите богове. И все по-често забравяли задълженията си по отношение на храмове, молитви и жертвени клади. Забравяли къде им е мястото. Особено онези, които били потомци на самия Зевс или на други богове-олимпийци. Един свят, натъпкан с полубогове и герои, е несигурно и опасно място. Херакъл спасил Олимп, но можело да се появи някой друг с достатъчно сила и наглост, за да свали боговете от местата им. Зевс пропъдил баща си Кронос, който пък узурпирал престола на \u003cem\u003eсвоя\u003c\/em\u003e баща Уран. Зевс избягвал Тетида заради предсказанието, че синът ѝ ще стане по-велик от баща си. Ахил като че ли вече доказвал истинността на пророчеството.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНо Зевс нямал нито целеустремеността, нито проницателността, нито вниманието към детайла, необходими за съставянето на подобен план и довеждането му до един добре обмислен край. Той по-скоро приличал на онези хора, които подлудяват кучетата и после ги оставят да се бият, бил подобен на римски император, който, насочил поглед надолу към робите и гладиаторите, се наслаждава на проливаната кръв, която се просмуква в пясъка. Не бил нито кукловод, нито велик тактик. Нямал търпението, необходимо за дърпането на всички конци. Не намирал никакво удоволствие в това да наблюдава играта, притиснал пръсти към слепоочията си, потънал в аналитични размисли, за да предвижда всеки ход и всяка контраатака. Разбъркай добре цялата каша и чакай да видиш какво ще последва, такъв бил неговият принцип. Пали фитила и бягай.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОстави хората да се самоунищожат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:\/blogs\/\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\"\u003eauthors\/article-12\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Стивън Фрай","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 978-954-365-254-9","offer_id":39906363244735,"sku":"","price":13.75,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_TROY_BUL.jpg?v=1622140770"},{"product_id":"product-112","title":"Просто Маса","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cstrong\u003eСамотният самурай с руска душа Масахиро Шибата се проявява като достоен продължител на делата на великия Ераст Фандорин \u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003eПознаваме го като верния спътник и помощник на готовия да разследва всяко престъпление детектив Ераст Фандорин от поредицата романи на \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003eБорис Акунин\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e. Масахиро Шибата е истински естет като всички японци, хедонист и любимец на жените. Без него приключенията на прочутия детектив нямаше да се радват на такъв интерес, а и той често успява да фокусира вниманието върху себе си. В \u003c\/span\u003e\u003cstrong\u003e„Просто Маса“\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e той е в центъра на събитията. Останал сам след смъртта на Фандорин, Маса се завръща в родната Япония, където го очакват невероятни приключения, невероятни открития и невероятни жени.\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед повече от 40 години странстване по света, това завръщане е увенчано с истински апокалипсис. Маса пристига точно в деня на чудовищното земетресение от 1923 г., което предизвиква унищожeния, смърт, грабежи и неизбежни промени. Именно в този потресаващо драматичен момент съдбата му се усмихва. Маса, който мечтае да спечели слава като частен детектив в родината си, получава своята първа задача: да открие британско момиче, отвлечено от якудза с цел продажба на публичен дом. Разбира се, дедуктивните му способности бързо дават резултат.\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОттук нататък обаче Маса не може да се похвали с нищо, докато не го натоварват с разследването на кражба на архивен свитък от банков трезор, в който е изключено да проникне крадец. В хода на операцията той среща една фатална жена, която ще преобърне живота му. Заради нея благородният ронин се съгласява да обере белогвардейския атаман Семьонов, успял да отнесе легендарното злато на Колчак в Япония, и да участва в най-трудните политически преговори. Маса се превръща в петорен агент, който трябва да се спасява от руските казаци и якудза, освен това се заема да разобличи измамник и предател, който се радва на всеобща почит. Но докато изпълнява невъзможните  си мисии, той остава верен на своя кодекс на честта. И в крайна сметка ще успее да научи тайната на своя произход, ще възстанови мира между воюващите групировки, ще открие и своята голяма любов.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e– А защо нашата трагедия е радост за корейците? – попита Маса един човек, който надничаше иззад рамото му.\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ами че те са корейци – отвърна онзи с учудване. – Нали ги завоювахме, мразят ни. Ама че гадове! Жега е, всички искат да пият, а те тровят кладенците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВсички умни хора са различни, а всички глупци са еднакви навсякъде, въздъхна Маса, отдалечавайки се. За руските глупци веднага щом се случи нещо, кладенците се тровят от евреите или циганите, а за японските – от корейците.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато идва голяма беда, глупците задължително имат нужда да си го изкарат на някого.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eА освен това всички моментално озверяват, помисли си той, като видя картина, която не би си представил в обикновения японски живот.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДвама здравеняци дърпаха манерката с вода от ръцете на един кльощав студент, редил се досега на опашката. Младежът жално надигаше глас. Хората гледаха мълчаливо – не с възмущение, а със завист, облизвайки пресъхналите си устни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТова сме го виждали вече, поклати глава Маса. В Русия, когато всичко рухна. Хаосът си е хаос. Започват да важат други правила, други закони. Основният закон е ясен и прост: който е по-силен, той е прав.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНяма какво да се обикаля тук, сред тези изгубени хора, превръщащи се бързо от общество в глутница, защото иначе можеш да полудееш. Трябва да се върши работа.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой отиде при черните куртки.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Къде мога да открия господин Сандайме, момчета? По работа го търся.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВъпросът бе зададен на диалекта, който използват якудза, с търкалящо се ррррр и замазани  гласни. Говореше спокойно, като свой сред свои.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЗяпнаха го.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ти пък кой си? Каква работа?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Търся него по работа – спокойно повтори Маса. – Не вас.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТрябваше да говори без агресия, но веднага да покаже кой е по-голям.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЯвно старите навици не се бяха изгубили през годините, прекарани в чужбина – отвърнаха му почтително:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Върви в Ханадзоно, аники. Нашите там имат бакуфу.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Аники“ значеше „големи братко“. „Ханадзоно“ бе паркът в долната част на града. „Бакуфу“ – седалището на шогуна, тоест най-вероятно временният щаб на клана.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед като изсумтя неопределено, вместо да прояви благодарност, която не би отивала на един уважаващ себе си „аники“, Маса с облекчение си тръгна от тълпата. Надолу към загиналия град.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВървеше през изгорелите квартали. Из развалините се промъкваха хора, търсеха нещо, също толкова сиви, колкото и развалините. В началото Маса помисли, че това са спасители, търсещи затрупани хора, но предполагаемите спасители прекалено съмнително се озъртаха към минувача. Всеки от тях носеше претъпкан чувал. Един с доволен вид измъкна изпод боклука шевна машина. Други двама с ръмжене и плюене се бореха за сребърен свещник.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМародери…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа тротоара се търкаляше мъртвец с разцепен череп. Явно не го беше убило земетресението. Кръвта още не се бе съсирила.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИма нечовешко, чудовищно зло, което в същото време е и величествено – като вчерашната катастрофа, а има зло, извършвано от хората и то е доста по-омерзително, тъжно разсъждаваше самотният ронин. Прав е онзи негодник Момотаро, всичко това много прилича на руската революция, само че е още по-страшно, защото Хаосът се възцари толкова бързо. В болшинството си хората и без това не са кой знае колко умни, а покрай отмяната на всички и всякакви ограничения те изцяло се превръщат в глупаци.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ тъкмо бе започнал окончателно да се натъжава, когато видя пред себе си ограничение в най-нагледен вид: улицата беше преградена от дървена бариера и край нея стояха хора с червени превръзки на ръкавите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоявила се е някаква самоорганизация, зачатък на Ред, обнадежди се Маса. Значи хората не са съвсем изгубени, съпротивляват се на анархията!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМай вече бяха хванали някакъв престъпник – държаха го за врата, разпитваха го. Задържаният, слаб младеж с платнена фуражка, уплашено въртеше глава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКараулните бяха въоръжени с каквото им падне. Един с брадва, друг с ловджийска пушка, останалите с бамбукови колове, с кухненски ножове. На превръзките пишеше „Джикентай“, „Отряд за самоотбрана“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Пей националния химн! – чу Маса, приближавайки се. – Какво, текста ли забрави? Всеки японец от ученик го знае! Казвам ви, кореец е този!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМладежът трепереше, мърдаше устни, но излизаше само мучене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Със сигурност е кореец! Гад, ти си убил пазача Исокичи! Пречукайте го, момчета!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМаса се втурна напред, едва успя да парира с лакът удар с тояга.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Почакайте! Защо сте решили, че той е кореец? Ето, аз съм японец, но също не знам химна!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ откъде можеше да го знае? Когато бе напуснал Япония, в училищата не се учеше никакъв химн. А и той никога не беше стъпвал в училище.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОт всички страни креснаха:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Още един кореец! Истински! Дошъл е да отърве този тук! Утрепете ги и двамата!\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕ, тази ситуация бе много добре позната на Маса. Когато всички са срещу теб и искат да те пречукат. Беше попадал и на по-зъбати вълци от тези наплашени хорица.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРонинът не понечи да осакатява или убива идиотите, а просто измъкна браунинга и гръмна няколко пъти във въздуха.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКараулните веднага се пръснаха кой накъдето свари, крещейки: „Терорист! Корейски терорист! С пистолет!“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа улицата останаха само Маса и спасеният от него младеж. Той продължаваше да мучи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Стига си треперил, няма да се върнат.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМомчето си бръкна в джоба. Извади тефтерче, молив и написа с неравен почерк: „Тези хора от лудницата Окадзаки ли са избягали? И тя ли е разрушена?“\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Е, ама ти си глухоням. Горкият…\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Всички тук са луди. Ако те спрат отново, веднага пиши, че нищо не чуваш“, написа Маса. Потупа младежа по рамото и продължи по пътя си. \u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627084\u003c\/p\u003e","brand":"Борис Акунин","offers":[{"title":"руска \/ 416 \/ 978-954-365-255-6","offer_id":39931990016191,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/MASA_front_cover.jpg?v=1622531997"},{"product_id":"product-113","title":"Елизабет, кралицата","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eПроницателен и вълнуващ портрет, направен с ювелирно майсторство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОт момента на възкачването си на трона преди почти 70 години, кралица Елизабет II е обект на изключително внимание. Но като оставим настрана блясъка и клюките, колко добре всъщност познаваме най-известния монарх в света? Въз основа на многобройни интервюта и непубликувани до момента документи, Сали Бидъл Смит повдига завесата, за да покаже в детайли публичния и личния живот на една жена с духовна сила, вяра, чар и чувство за дълг, която носи с достойнство короната на една велика страна и продължава да се радва на нестихваща популярност. \u003c\/p\u003e\n\u003cp align='\\\"right\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАвторката ни въвежда зад вратите на двореца и ни запознава отблизо с ежедневието на кралицата - „червените кутии“ с документи, които тя преглежда всеки ден, седмичните срещи, които е имала с дванайсет министър-председатели, изтощителните обиколки в чужбина и постоянният натиск от страна на пресата. Проследени са и личните й отношения: с принц Филип, любовта на живота й, с нейните деца, с внуци и приятели.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e„Елизабет, кралицата“ е достоверен портрет на една от най-енигматичните и почитани личности, белязала с присъствието си не само Великобритания, но и света през двайсети и двайсет и първи век. Прозренията за публичния и частния й живот показват една силна жена, която умее да брани своето лично пространство, да преглъща мъката и да поставя дълга над всичко. В ежедневието и брака, като лидер, стратег и дипломат, като дъщеря и майка, съпруга и баба - в радост и болка тя си остава неизменно Елизабет, кралицата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17691048-\u003c\/p\u003e","brand":"Сали Бидъл Смит","offers":[{"title":"американска \/ 776 \/ 978-954-365-256-3","offer_id":40123468972223,"sku":"","price":15.31,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Elizabethcover.jpg?v=1625073159"},{"product_id":"product-114","title":"Смърт край реката","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eКласическа британска мистерия на фона на красивия Оксфорд и безброй чаши чай забърква Мейвис Дориъл Хей в „Смърт край реката”\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСравнявана с едни от най-добрите британски автори на криминални романи от 30-те години на миналия век като Агата Кристи и Дороти Сейърс, \u003cstrong\u003eМейвис Дориъл Хей\u003c\/strong\u003e е сред безспорните открития в поредицата на Британската библиотека, припомняща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза. Първият й роман „Убийство в метрото“ постави начало на поредицата, а вторият й роман \u003cstrong\u003e„Смърт край реката“ \u003c\/strong\u003eзатвърждава класата й.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ мрачен януарски следобед четири студентки от оксфордския колеж „Персефона“ се събират край реката, за да основат свое тайно общество. Целта им е да обединят сили срещу най-мразения човек в колежа – счетоводителката госпожица Денинг. Срещата на момичетата е прекъсната от появата на плаващо по реката кану. То принадлежи на госпожица Денинг, а в него е... нейният труп.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървоначалните подозрения на полицията са, че смъртта е настъпила в резултат на шега със злополучен изход. Находчивите момичета обаче имат своите подозрения и решават да вземат разследването в свои ръце. Оказва се, че мис Денинг не е била любимка нито на възпитаничките в колежа, нито на двама от местните земевладелци, с които е била в открит конфликт. Така че заподозрените за убийството й явно са прекалено много.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСтудентките от „Персефона“, а впоследствие и пристигналият детектив от Скотланд Ярд трябва да проверят витаещите в колежа слухове за смъртта на мис Денинг. Проблемът е в противоречивите показания на много от свидетелите и в донякъде аматьорския подход на младите детективки. Ключът към разкритието на убиеца се крие в смущаващи тайни от миналото на жертвата. Тези тайни изплуват в най-неподходящия момент, но в крайна сметка ни отвеждат до изненадващия финал.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ctable data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctbody data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\n\u003ctd data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/td\u003e\n\u003c\/tr\u003e\n\u003c\/tbody\u003e\n\u003c\/table\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-15\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Мейвис Дориъл Хей","offers":[{"title":"английска \/ 352 \/ 978-954-365-257-0","offer_id":40195183083711,"sku":"","price":5.0,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_Smurt_kray_REKATA.jpg?v=1626010296"},{"product_id":"product-115","title":"Убийство в „Пикадили”","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eСтраст, изнудване, тайни и лъжи смесва Чарлс Кингстън в тази британска\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1\u003eкриминална класика\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМалко е известно днес за\u003cstrong\u003e Чарлс Кингстън\u003c\/strong\u003e, макар че от 1921 г. той публикува средно по една книга годишно в продължение на четвърт век. За разлика от Агата Кристи и Дороти Л. Сейърс, които предпочитат провинциалните имения за заплитане на интригата в своите романи, Кингстън е пристрастен към прослойката на бохемите и техните любими места за забавление – нощните клубове в Лондон. Пример за това е може би най-известния му роман \u003cstrong\u003e„Убийство в „Пикадили“\u003c\/strong\u003e, в който за първи път се срещаме с главен инспектор Уейк от Скотланд Ярд.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВ новата книга от поредицата на Британската библиотека, припомняща забравени криминални класики, се смесват страст, богатство, изнудване, тайни, лъжи и неизбежното убийство. Когато разглезеният безделник Боби Челдън се влюбва в красива танцьорка в нощен клуб в Сохо, той е изпълнен с мечти за идиличен брак. Но Нанси е далеч по-прагматична и има свои планове за бъдещето си. Тя е привлечена не толкова от Боби, колкото от парите и имението, които се очаква той да наследи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСвидливият чичо на Боби, Маси Челдън, е основната пречка между младежа и неговото мечтано щастие. Маси е типичният досаден роднина, при това в цветущо здраве, и няма намерение да се откаже с лека ръка от огромното си състояние, което някога ще наследи неговият племенник. За Боби това е краят на света, но Нанси може да предложи решение на проблемите им. Така на сцената се появява бившият боксьор Нойзи Ръслин, мошеник от класа, който е готов да им се притече на помощ, след като ще може да се възползва от ситуацията.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТака се стига до логичното убийство, което се превръща в най-обсъжданото и коментирано от всички вестници събитие. Инспектор Уейк се заема с разследването и макар че бързо разбира какво се е случило, той трябва да подреди сложния пъзел с всички замесени в убийството на Маси Челдън. Така започва своеобразна битка по надхитряне с изобретателния Нойзи Ръслин. Дали изправен срещу толкова силен противник инспекторът ще успее да събере всички улики и да разкрие убиеца?\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-21\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Чарлс Кингстън","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 978-954-365-259-4","offer_id":40570056605887,"sku":"","price":5.5,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_PICADILI_bul.jpg?v=1630437769"},{"product_id":"product-116","title":"Малки жестокости","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eОпазването на семейните тайни е нещо изключително трудно, а споделянето им може да е смъртоносно. Убедете се сами с новия шедьовър на Лиз Нюджънт \u003cbr\u003e\n\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eС \u003cstrong\u003e„Малки жестокости“\u003c\/strong\u003e отново се убеждаваме в способността на \u003cstrong\u003eЛиз Нюджънт\u003c\/strong\u003e да се рови дълбоко в човешката психика и да изгражда потресаващи образи, излезли като от гръцка трагедия. Авторката на бестселъра „Стаено зло“ умело и безпощадно точно разказва една семейна драма, която прераства в трилър, а напрежението непрекъснато витае във въздуха. Затова и новата й книга е посрещната повече от възторжено.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУил, Брайън и Люк Дръм са трима братя, които израстват в постоянно съперничество за вниманието и най-вече за любовта на своята майка. Като всички момчета, те играят своите игри, но с течение на годините тези игри, тези малки жестокости стават все по-зловещи, по-безмилостни и по-опасни. Вече като мъже, конкуренцията помежду им е още по-свирепа – за положение в обществото, пари, слава, жени... Дори когато се опитват да се подкрепят, те се предават един друг, отново и отново, взаимната ревност и непоносимост водят стремително към насилие и смърт. Но кой ще е убиецът и кой – жертвата?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМайка им Мелиса Крейг е позалязла актриса и певица с огромно его и болни амбиции. Тя съвсем не е перфектната майка, а нейното поведение има дълбок ефект върху психиката на тримата братя. Уилям е най-големият и е безспорният любимец на Мелиса. Той е филмов продуцент, самоуверен и безмилостен, безцеремонно пренебрегващ интересите, надеждите и желанията на всички (включително на собствените си братя) в стремежа си да постигне това, което иска.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБрайън, средният брат, последователно е игнориран и толериран от Мелиса и не може да се похвали с успешна кариера или романтични завоевания. На пръв поглед той изглежда най-стабилен, но всъщност завижда яростно за всичко, с което братята му могат да се похвалят, и се опитва максимално да се възползва от тях. Най-малкият брат Люк, пренебрегван от майка си и от по-големите си братя, се превръща в музикална звезда и идол на тийнейджърите. Той обаче е емоционално нестабилен и бремето на ранната слава и отхвърлянето от страна на Мелиса водят до тежки кризи, предизвикани от злоупотребата с алкохол и наркотици.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКупихме си билети за концерта на Боб Дилън в Слейн Касъл от рекламния агент и аз бях официално приет за най-готиното момче от класа, макар да не казах на останалите, че ще ходя на концерта с мама и татко. Шестокласниците имаха плакати на Боб Дилън на стената на занималнята си и макар че не знаех много за музиката му, тези, които го харесваха, бяха много по-яки от момчетата в моя клас, които слушаха модни групи като „Депеш Мод“ и „Дюран Дюран“. Съучениците ми носеха ризи с волани и имаха нелепи ъгловати прически. По-големите хипарчета бяха с дълги коси и носеха свободни ризи с прави яки. Братът на приятеля ми Стив имаше няколко албума на Боб Дилън и Стив ги „взе назаем“, за да ми ги даде.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Какво е това, за бога? – каза баща ми първия път, когато пуснах \u003cem\u003eDesire\u003c\/em\u003e.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВъздъхнах тежко.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Боб Дилън, татко – онзи, когото ще гледаме другия месец.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Всевишни Боже, да няма проблеми със синусите?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМама се включи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мартин, не бъди такъв еснаф. Започвам да усещам разликата във възрастта ни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМама се хвърляше на всичко, което беше популярно. Не я бях чул да споменава Боб Дилън, преди да ни поканят на концерта.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТатко беше петнайсет години по-стар от мама. Тя била на двайсет и две години, когато ме родила, но се дразнех, че споменава възрастовата им разлика толкова често, особено пред приятелите им и от обичая ѝ да го заплашва на шега, че ще избяга с някой по-млад мъж. Боях се, че един ден може да го направи. Исках, когато порасна, да се оженя за жена на моята възраст, за да не ме смятат децата ми за старец, за да не ме смята жена ми за старец.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОще нямах шестнайсет и се вълнувах от мисълта, че ще отида на истински рок концерт. Мама се колебаеше дали да ни вземат, но татко настоя. Беше ходил в библиотеката да чете за Боб Дилън, беше научил, че се е обърнал към християнството и реши, че ще е добре за нас да го чуем.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСметнаха, че Люк е твърде малък и твърде чувствителен, за да понесе тълпите. Още не бяхме преживели травмата от поведението му, когато мама бе пяла на папската литургия преди пет години.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСмяташе се, че в Слейн ще има шейсет хиляди души, които щяха да гледат Дилън на полето до истинския замък. Мама познаваше собственика на замъка. Той беше лорд. Над камината имаше нейна снимка с него.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТатко се опитваше да приеме това събитие като Папската литургия, говореше как ще си устроим пикник и къде ще паркираме. Мама му каза да не става смешен. Щяхме да отидем зад сцената, да ни нахранят и напоят в замъка заедно с другите видни личности. Аз вероятно щях да се запозная с Боб.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Всички ли ще са хипита? – попита нервно татко.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПогледът, който му хвърли мама, можеше да среже диамант.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБях висок за възрастта си и определено можех да мина за осемнайсетгодишен. Освен че после щях да се фукам, на концерта щеше да има много пияни момичета, това беше основната причина, заради която исках да отида. Знаех, че изглеждам добре. Мама често казваше, че ѝ се иска братята ми да са красиви като мен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПредната вечер напълних малко шише от лимонада с джин от барчето на нашите и допълних бутилката джин с вода. Не ми се искаше особено да вися в частта за известни личности с досадните стари приятели на нашите. Мама ни предупреди да не носим тефтери за автографи, и макар че „Ю Би Форти“ и „Сантана“ също щяха да свирят, не ми беше разрешено да ги безпокоя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСлед като чакахме час на опашка за паркинга и вървяхме още час по оградените пътеки, стигнахме до замъка. Беше величествен. Виждахме огромната сцена вляво от него, а полето пред нея, което беше като естествен амфитеатър, вече започваше да се пълни. Река Бойн влачеше бързо водите си зад замъка. Показахме пропуските си на начумерените охранители при входа на замъка и получихме достъп до всички зони.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПървото нещо, което ме накара да се засрамя, беше начинът, по който мама се разкрещя през огромния коридор към Боно. А ние не бивало да безпокоим звездите. Мама не познаваше Боно, но тъй като беше известна, очакваше той да я познава. Беше достатъчно стара, за да му бъде майка. На възраст той беше по-близо до мен, отколкото до нея. Той кимна учтиво към нас и мама ме избута напред.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Здравей, Боно! Уилям ти е голям почитател. Дори има чаша с „Ю Ту“ у дома, нали, скъпи?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eГосподи, не така исках да срещна моя герой. Исках да пия бира с него и с хубави момичета. Брайън скри с ръка носа си и каза:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще ми дадете ли автограф? – в противоречие с правилата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБоно отметна коса и каза:\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, приятел. Искаш ли да дойдеш с мен и другите готини хлапета в билярдната?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБрайън извади от джоба си забраненото тефтерче за автографи. Мама се беше отдалечила, за да говори с някакъв министър, който в опит да бъде модерен беше с костюм, но без вратовръзка. Боно изписа името си със замах и Брайън хукна към билярдната.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eАз още не бях проговорил и татко ме побутна напред.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Уилям е най-големият ви почитател в семейството, нали, синко?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНе можах да измисля какво да кажа на човека, чийто плакат висеше на стената на спалнята ми, а следвайки тъпите правила на мама, не си бях взел тефтерчето за автографи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Коя е любимата ти песен? – попита Боно и наистина говореше на мен.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУмът ми се изпразни. Мислех само, че нарече Брайън „приятелче“, когато Брайън нямаше нито един албум на „Ю Ту“. Брайън имаше две касети – на „Бананарама“ и на „Бумтаун Ратс“. Татко ме сръга в рамото.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Хайде, Уили, кажи на господин Боно кои албуми имаш.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eУили. Господин Боно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e Издадох бълбукащ звук и гласът ми, който преди два месеца беше започнал да мутира, сега безпричинно прозвуча като този на Майкъл Джексън.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Имам всичките ви албуми – изграчих аз.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Супер! – каза Боно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще дадете ли автограф и на мен?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТой ме погледна очаквателно. Няма хартия, нито молив. Татко видя неудобството ми и извади писмо и писалка от вътрешния си джоб. Боно се подписа на гърба на писмото, а аз погледнах с благодарност татко.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Мисля, че малко се стеснява – каза татко.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКрасива жена повика Боно от стълбището. Мисля, че беше жена му – страхотна рок мацка. Някой ден щях да се оженя за такава като нея.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Приятно гледане, човече! – каза Боно, пъхайки хартията в ръцете ми.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПоне не ме нарече „приятелче“.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТатко ме побутна по посока на билярдната и отиде да търси мама. Веднага стана ясно, че това бяха детските ясли за деня. Беше пълно с деца, всички по-малки от мен. Брайън играеше на „Свържи 4“ с момиченце, което изглеждаше петгодишно. Нямаше начин да остана тук. Казах на Брайън, че отивам в публиката, да предаде на мама и татко, че ще се върна след изпълнението на Боб Дилън.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Ще дойда с теб – каза той и скочи.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Върви по дяволите! – отвърнах.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eМомиченцето ме погледна.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Не бива да ругаеш.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБързо се отдалечих, докато Брайън търсеше якето си, а момиченцето беше увиснало на ръката му, защото не искаше да изгуби новия си приятел. Брайън поклати глава към мен и седна пак с нея. Минах през огромното преддверие. Мама се смееше за нещо с политика, а татко разглеждаше картините, преструвайки се на вглъбен в тях. А може и да беше – обожаваше историята. Татко определено беше най-възрастният човек на този концерт. Промъкнах се край тях и излязох през огромната врата.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/article-14\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Лиз Нюджънт","offers":[{"title":"английска \/ 432 \/ 978-954-365-260-0","offer_id":40942920171711,"sku":"","price":10.17,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/COVER_Malki_JESTOKOSTI_04.jpg?v=1635363522"},{"product_id":"product-117","title":"Убийствена Коледа","description":"\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003e\u003cem\u003e                                                                            \u003c\/em\u003e\u003c\/strong\u003e\u003cspan\u003e\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eПризната за един от най-добрите автори на криминални романи, с множество награди и армия от верни фенове по целия свят, \u003cstrong\u003eВал Макдърмид\u003c\/strong\u003e ни представя една неустоима колекция разкази, с които ще изживеете най-разнообразни коледни емоции. Все пак всички истории в „\u003cstrong\u003eУбийствена Коледа\u003c\/strong\u003e“  са написани с познатия размах на кралицата на психологическия трилър\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003cspan\u003e\u003c\/span\u003e\u003cspan\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cspan\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОбщо дванайсет са разказите, които ще ви увлекат, ще ви накарат да настръхнете, но и да се усмихвате през задаващите се празници. Всяка история е вълнуваща и интересна по своему, с повече от изненадващ финал. От безотговорния благородник, чието тяло е открито под бреза в гората, до автора, преследван от своя писател-призрак, героите на Макдърмид често ходят по ръба на пропастта в отношенията си със загадъчни и опасни личности, с потенциал да извършат всевъзможни престъпления.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВпускаме се в едно непознато разследване на Карол Джордан и Тони Хил, тръгнали по следите на жесток убиец, планиращ следващия си удар точно в навечерието на Коледа. Проследяваме едно невероятно приключение на друга популярна разследваща двойка – Шерлок Холмс и доктор Уотсън, които неволно ще променят хода на историята. Разбираме и как за малко Джордж Оруел е можел никога да не завърши своя култов роман „1984“. А самият Дядо Коледа ще се сблъска с неочакван противник, който ще му нанесе... съкрушителен удар. В колекцията е включен и „Жена за милиони“ – първият публикуван разказ на Макдърмид, който загатва за потенциала й да ни представя съвършения убиец, за чието съществуване никой не би предположил.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e********************\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eЕДНА ТРАДИЦИОННА КОЛЕДА\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e \u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСнощи сънувах, че пристигам в Амбърли. Беше паднал сняг – дълбока, хрупкава, равна покривка, окичила дърветата с гирлянди, блещукащи като варак на слънчевата светлина, докато преминахме бързо през високата желязна порта и продължихме по алеята. Шофираше Даяна, ръцете ѝ в ръкавици държаха уверено волана независимо от опасностите, които криеше недобре почистеният път. Завихме покрай горичката и ето че къщата се изправи пред нас, съвършена като картина, а слънцето сякаш вдъхваше живот на златистия котсуолдски камък. Амбърли Хаус, един от по-малките проекти на Ванбру, нахвърляни набързо, след като усъвършенствал занаята с двореца Бленъм.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДаяна спря пред колонадата и натисна клаксона. Обърна се към мен, очите ѝ грееха, усмивката ѝ беше пленителна както винаги.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Коледа започва оттук – каза тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСякаш в отговор на думите ѝ вратата се отвори и брат ѝ Едмънд застана на прага, от двете му страни стояха майка им и жена му Джейн; оградени като картина от рамката на вратата, всички се усмихваха щастливо като излетници.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТогава се събудих, вцепенена от шока, и се облещих в тъмното. Беше един от онези сънища, които са толкова живи, че когато се събудиш, ти е трудно да повярваш, че не се е случило току-що. Но аз знаех, че това е сън. Или по-скоро кошмар. Защото Едмънд, шести барон Амбърли от Ангълзарк, беше мъртъв от три месеца. Нямаше как да не знам, тъй като аз открих тялото.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДо мен Даяна продължаваше да спи. Искаше ми се да се сгуша в нея, за да потърся успокоение от ужасите на спомена, но не можех да си позволя да бъда толкова егоистична. Здравият нощен сън все още беше лукс за нея, а предстоящите няколко седмици нямаше да могат да бъдат наречени точно „спокойни“. Измъкнах се от леглото и отидох в кухнята да си направя чаша чай от лайка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСгуших се край газовата печка и се насилих да насоча мислите си назад, към Коледа. За четвърта година ние с Даяна отидохме в родовото им имение за празника. Когато наближаваше първата ни Коледа заедно, бях се тревожила как да я отпразнуваме. За отношения като нашите стандартните формули не важат. Единственото, в което бях сигурна, беше, че искам да я прекараме заедно. Знаех и че това изключва посещение при моите родители. Те могат да се справят с мисълта, че съм лесбийка, стига да не са принудени да се изправят пред физически доказателства за това. Да заведа по Коледа жена в техния апартамент в Глазгоу би предизвикало неловкост. А да заведа дъщеря на барон беше невъзможно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКогато смутено заговорих по темата, Даяна ме беше погледнала учудено, с повдигнати вежди, по устните ѝ беше трепнала полуусмивка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Предполагах, че ще искаш да дойдеш с мен в Амбърли – каза тя. – Очакват те да дойдеш.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Сигурна ли си?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДаяна ме сграбчи в мечешка прегръдка.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Разбира се, че съм сигурна. Не искаш ли да бъдеш на Коледа с мен?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Глупав въпрос – изръмжах аз. – Мислех си, че бихме могли да празнуваме сами, само двете. Романтично, интимно, нещо от този род.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДаяна ме погледна неуверено.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– А не можем ли да празнуваме романтично в Амбърли? Не мога да си представя Коледа никъде другаде. Коледата там е толкова... традиционна. Толкова английска.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eБеше мой ред да повдигна вежди.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Сигурна ли си, че ще се впиша?\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e– Знаеш колко много те харесва майка ми. Тя държи да дойдеш. Фанатично е привързана към традициите, особено коледните. Много ще ти хареса – обеща тя.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eИ наистина ми хареса. Колкото и невероятно да е, шотландската лесбийка и феминистка, хомеопат с работнически произход, се влюби отчаяно в цялостната картина на едно английско провинциално имение. Обичах да пътуваме заедно с Даяна натам с колата в навечерието на Коледа, да оставяме зад гърба си движението по натоварената магистрала, да се промъкваме по тесните междуселски пътища, оградени с високи живи плетове, да прекосяваме живописното като картинка селце Амбърли, където около селската морава блещукаха електрически гирлянди, и накрая да преминем покрай Вдовишката резиденция, в която живееше майка ѝ и да продължим по входната алея. Обичах да се събираме на шери и традиционните коледни сладкиши с плънка със съседите, дори с онези, които държаха да ме занимават със заболяванията си. Обичах богатия коледен обяд, приготвен от майка ѝ. Обичах ободряващата разходка до селската църква за среднощната литургия. А най-много от всичко ми се нравеше начина, по който те просто ме приеха в своите ритуали без никаква дистанцираност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНа първия коледен ден имаше закуска с шампанско, чорапи, натъпкани с детски играчки и луксозни лакомства от магазините, в които пазаруваше висшата класа, после отивахме пак на църква и накрая следваше размяната на истинските подаръци. Коледната вечеря беше пиршество, достойно за Гаргантюа, с отгледана в естествени условия пуйка от фермата на имението. После пристигаха дузина близки роднини и приятели, с които отваряхме гърмящи бонбони, нагиздени със смешни шапки и маски, пиехме така, като че ли утрешният ден не съществуваше и играехме на всички идиотски парти игри – от „сардини“ до шаради. Радвам се, че на никой никога не му хрумна да запише с видеокамера някоя от тези вечери, за да ме заплаши после да изпрати записа на женското кооперативно обединение за алтернативна медицина, в което практикувам професията си. Щеше да се наложи да платя на изнудвача. В Лондон ние с Даяна водим безкласов живот, почти никой няма представа от произхода ѝ. Не че тя се притеснява от него. Просто ѝ е известно от горчив опит колко много бариери издига той около нея. Но в Амбърли зарязвахме моята хомеопатия и нейната работа в кантора, осигуряваща безплатна юридическа помощ, и в продължение на няколко дни живеехме във времева капсула, която би хвърлила във възторг Чарлс Дикенс.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eВечерта на втория коледен ден всички потегляхме тържествено към сградата на общината в селото, където имаше танци. Там вече Едмънд беше в стихията си. Образът му на човек, пристрастен към лова, риболова и стрелбата, се смъкваше като някоя от маските, които бяхме носили предната нощ, когато вземаше алт-саксофона си и се качваше на сцената като ръководител на дванайсетчленната група „Амбър Банд“. Повечето от другите участници в групата бяха професионални музиканти на свободна практика, но барабанистът работеше във фермата на Амбърли, а на клавишните беше селският пощальон. Не се считам за познавач, но според мен „Амбър Банд“ бяха едни от най-добрите изпълнители на живо, които бях слушала. Свиреха всичко от Дюк Елингтън до Глен Милър, включително пиеси на Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, всички аранжирани от Едмънд. И, разбира се, изпълняваха някои композиции на самия Едмънд – странни, запомнящи се, бавни танцови пиеси, които като че ли постигаха привидно невъзможното съчетаване на английската провинция с джаза.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\/\/ Related book:\u003cbr\u003e\/\/ Author blog id:blogs\/authors\/17627188\u003c\/p\u003e","brand":"Вал Макдърмид","offers":[{"title":"английска \/ 256 \/ 978-954-365-261-7","offer_id":41003246813375,"sku":"","price":9.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_Cover_KOLEDA.jpg?v=1636572076"},{"product_id":"product-118","title":"Котаракът, който спасяваше книги","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003eОмагьосваща история за всички, за които книгите са начин на живот, феноменалният бестселър на Сосуке Нацукава превзе сърцата на милиони читатели\u003c\/h1\u003e\n\u003ch1 data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eФеноменалният бестселър на\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003eСосуке Нацукава\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cstrong data-mce-fragment=\"1\"\u003e„Котаракът, който спасяваше книги“\u003c\/strong\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003eе една от най-харесваните книги за последните години, възхвалявана от специалисти и обикновени читатели. Освен непреходните теми за силата на приятелството и намирането на смелост, тази история има вълшебно въздействие върху всички, за които книгите са много повече от просто думи, напечатани на хартия.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eЗа Ринтаро Нацуки малката книжарница за книги втора ръка, стопанисвана от дядо му, е най-прекрасното място на света - идеално убежище за едно самотно и плахо момче. Тук тийнейджърът е прекарал много щастливи часове в четене на литературни шедьоври. След смъртта на дядо му обаче нещата коренно се променят и Ринтаро е на път да затвори уютното магазинче.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eЕдин необичаен посетител в книжарницата ще промени живота на осиротялото момче. Говорещият котарак Тигър се нуждае от истински любител на книгите, който да се присъедини към него за една специална мисия. Тази доста странна двойка ще се заеме със спасяването на книги от хора, които злоупотребяват с тях и ги осакатяват. Тийнейджърът и неговият пухкав приятел се впускат в три магически приключения, посветени изцяло на своята кауза. Тяхната кулминация е едно незабравимо предизвикателство – последният лабиринт, в който Ринтаро трябва да действа сам...\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eВълшебна притча за четенето и за безграничната сила на книгите, романът на Нацукава очарова, забавлява и провокира размисъл у всеки. Авторът предизвиква суперлативи не само с богатата си литературна култура, но и със смелостта да каже открито онова, от което страдат не само книгите, а и застрашеният свят на духа изобщо.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eТихият говор на жената прекъсна думите на Ринтаро.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– В наши дни рядко срещам книга с душа. Нещо повече, никой дори не знае, че книгите имат душа. Думата „книга“ е започнала да означава просто купчина напечатана хартия. И аз не говоря само за това, че съществуват безброй книги, прочитани веднъж и изхвърляни. Дори аз, четена векове наред от хора по целия свят, рядко съм срещала някой, който да ме приеме сериозно. Дори сега все още ме величаят като „най-четената книга на света“, но всъщност никой вече не го е грижа за мен. Държат ме като затворница, режат ме на части, продават ме с намаление. Всичко това, което видя по време на своите приключения, се е случвало с мен. Успях да преодолея бариерите на две хиляди години и две хиляди различни езика, и това се случва дори с мен – жената притвори очи, сякаш за да потисне някаква болка. – Ще говоря с теб откровено – тънките ѝ, почти безкръвни устни потрепнаха. – Аз губя силата си. Преди разговарях за важни неща с най-различни хора, но сега започвам да забравям за какво разговаряхме. Ако забравя всичко, ще се превърна в поредния куп хартия, като онези книжки, които не съдържат нищо друго освен информация и забавление – жената отново отвори очи. – Толкова е тъжно. И в скръбта си изпитах желание да разбера какво мислиш ти. Защо си странствал из тези лабиринти. Тук, в този свят, ти вече си доста прочут.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eТой направи всичко по силите си, за да призове в мислите си образа на своя дядо – видя стария човек в профил, потънал в размисъл, поднесъл чаша чай към устните си. Кроткият му поглед се плъзгаше по думите на страницата, очилата му за четене проблясваха в светлината на лампата. Сбръчканите му пръсти обръщаха полека страниците...\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e–\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eОбичаш ли планините, Ринтаро?\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eГласът се разнесе някъде дълбоко в главата на Ринтаро; плътният глас на дядо му, който старателно запарваше чай в каната.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e–\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eПланините, Ринтаро.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Не знам, никога не съм се качвал на планина.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eРинтаро не се беше съсредоточил особено върху отговора си, погълнат от книгата, която четеше. Дядото се беше усмихнал и бе седнал до внука си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e–\u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003e \u003c\/span\u003e\u003cem data-mce-fragment=\"1\"\u003eЧетенето на книга прилича много на изкачване по планина.\u003c\/em\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Какво имаш предвид?\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eЛюбопитството на Ринтаро се събуди и той най-сетне откъсна поглед от книгата си. Дядо му бавно движеше чашата под носа си, сякаш се наслаждаваше на аромата на чая.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Четенето не е само за удоволствие или за забавление. Понякога се налага да се задълбочаваш в едни и същи редове, да препрочиташ едни и същи изречения. Понякога седиш, стиснал главата си с ръце, и се стараеш да четеш, а четенето върви бавно. А резултатът от всички тези усилия и старателното четене се изразява в това, че изведнъж започваш да разбираш и полето на познанието ти се разширява. Също като гледката, която се разкрива пред теб, когато си достигнал целта си след дълго катерене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eВ светлината на старомодната лампа дядото на Ринтаро отпиваше от чая си, спокоен и уверен в себе си, напълно подобен на  мъдър стар вълшебник от някой фентъзи роман.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Четенето може да бъде уморително.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eОчите на стария човек проблеснаха зад стъклата на очилата за четене.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Разбира се, че е хубаво да се наслаждаваш на четенето. Но гледките, които можеш да видиш, ако тръгнеш на лека, приятна разходка, са ограничен брой. Не отхвърляй планините само защото пътищата из тях са стръмни. И катеренето с усилие, стъпка по стъпка, по една планина, е ценно и приятно.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003eТой протегна слабата си, костелива ръка, и  постави на главата на момчето.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e– Ако тръгваш да се катериш, избери висока планина. Гледката, която се разкрива оттам, е толкова по-хубава.\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\" align=\"justify\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" face=\"Arial, serif\"\u003e\u003cspan data-mce-fragment=\"1\" lang=\"bg-BG\"\u003e\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:\u003cmeta charset=\"utf-8\"\u003e \u003cspan data-mce-fragment=\"1\"\u003eblogs\/authors\/article-cat\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Сосуке Нацукава","offers":[{"title":"японска \/ 208 \/ 978-954-365-262-4","offer_id":41089857224895,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/Front_COVER_KOTARAKAT_KOITO.jpg?v=1638474597"},{"product_id":"product-119","title":"Опашка от убийци","description":"\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Headline\u003c\/p\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003ca name=\"_GoBack\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003c\/a\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003ch1\u003eБезмилостно напрегната и невероятно забавна трета част от приключенията на бившия детектив Даниъл Хоторн и неговия спътник по неволя, писателя Антъни Хоровиц, след бестселърите „Убийството е всичко“ и „Присъдата е смърт“\u003c\/h1\u003e\n\u003cp data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Intro\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНова среща с детектива-консултант Даниъл Хоторн и неговия спътник по неволя, писателя Антъни Хоровиц. В \u003cstrong\u003e„Опашка от убийци“\u003c\/strong\u003e двамата се замесват в разследването на жестоко убийство, докато се опитват да разрешат собствените си проблеми и да преодолеят съмненията, които изпитват един към друг. \u003cstrong\u003eАнтъни Хоровиц\u003c\/strong\u003e отново заплита невероятна интрига, като същевременно представя блестяща сатира на света на книгите и техните автори, а не пропуска да се присмее и на самия себе си.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cbr\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Second paragraph description\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОлдърни е идиличен остров край южното крайбрежие на Англия. Това е перфектното място за нов литературен фестивал. Хоторн е поканен тук, за да представи новата си книга, а към него с неохота се присъединява и Хоровиц. Двамата се оказват част от колоритна група, в която са още писателка на популярни детски книги, френска поетеса, известен майстор-готвач, представящ готварските си книги, сляпа жена – екстрасенс и автор на книги за отвъдното, както и военен историк. Оказва се, че всеки от тях крие своите мрачни тайни.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОт момента на пристигането на Хоторн и Хоровиц на острова, градусът на напрежението застрашително се покачва. Двамата узнават за набиращ скорост скандал, свързан с прокарването на спорен електропровод. В дъното на скандала е милионерът Чарлс Льо Мезюрие, който ще се облагодетелства от прокарването на електропровода. Когато той е открит убит, Хоторн и Хоровиц се заемат със случая. Разбира се, никой няма право да напуска острова, и ситуацията предизвиква асоциации с класиката на Агата Кристи „Десет малки негърчета“. За капак местната полиция по-скоро се пречка, отколкото помага, и е повече от ясно, че убиецът е наблизо. А жертвата му няма да остане само една...\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eОтново може да се насладим на невероятната наблюдателност и дедуктивните умения на Даниъл Хоторн. Антъни Хоровиц, който изглежда като събрат на доктор Уотсън, все пак смята, че не отстъпва по нищо на своя „съдружник по неволя“. Но писателят ще трябва да се примири, че не е от същата класа, когато става въпрос за толкова сложно разследване с безкрайно много заподозрени, подвеждащи следи, шокиращи улики и неочаквани разкрития.\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Full Text excerpt\u003cbr data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Related book:\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e\n\u003cp align=\"justify\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan face=\"Arial, serif\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\u003cspan lang=\"bg-BG\" data-mce-fragment=\"1\"\u003e\/\/ Author blog id:\u003cspan color='\\\"#0000cc\\\"' data-mce-fragment=\"1\"\u003eblogs\/authors\/article-9\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/span\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Антъни Хоровиц","offers":[{"title":"английска \/ 336 \/ 978-954-365-263-1","offer_id":41112044929215,"sku":"","price":11.2,"currency_code":"EUR","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/0108\/0162\/products\/FRONT_Cover_OPASHKA_OT_UBIICI.jpg?v=1638995900"}],"url":"https:\/\/ednorog.com\/collections\/all.oembed?page=8","provider":"Еднорог","version":"1.0","type":"link"}